"Криминален клуб "Четвъртък“ на Ричард Озмън е най-бързо продаваният дебютен роман след "Хари Потър“. За него говори писателят и негов преводач Богдан Русев в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“.

Това е първата книга от едноименната поредица, а Русев вече работи по превода на петата. Историята се развива около четирима приятели, които живеят в луксозен комплекс за възрастни хора и се развличат с разследване на "студени“ криминални случаи – неразкрити убийства от 70-те. "Още в първата книга се забъркват в разследване на истинско убийство. Във всяка следваща книга към тях постепенно се присъединяват и други герои“, разказа преводачът.

Авторът Озмън е популярен британски комедиант, продуцент, автор и водещ на телевизионни програми. "Той има едно особено леко чувство за хумор и книгите му са жизнеутвърждаващи. Разказва добре, забавен и остроумен е. Историите му дълбоко не са оригинални, но целта не е това. Аз съм стигал до там да казвам на редактора, че бих ги превеждал безплатно, защото не го усещам като работа. Чувствам се едва ли не като съавтор на поредицата на български, защото съм си измислил някакви лафчета“, сподели гостът.

Според него с "Криминален клуб "Четвъртък“ Озмън създава нов криминален жанр. "Той не разбира абсолютно нищо от истински криминални случаи и не претендира. Той стъпва на литературни, кино, поп първоизточници. В този нов жанр има един прекрасен автор, жестоко недооценяван – Питър Суонсън. Книгата му се казва "Осем перфектни убийства“ и аз съм я превеждал на български“, допълни Русев.

По "Криминален клуб "Четвъртък“ вече има и екранизация. Преводачът сподели, че не е имал високи очаквания към филма, въпреки звездния актьорски състав – Хелън Мирън, Бен Кингсли, Пиърс Броснан. "Режисьорът Крис Кълъмбъс е един от най-известните "безопасни“ режисьори. Както е започнала поредицата за "Хари Потър“, както е започнал "Сам вкъщи“, както е направен "Мисис Даутфайър“ – нещо такова си представях. И то такова е и станало. Филмът за мен беше голямо разочарование, основно заради това, че са пипали доста по историята. Включително има сюжетни промени, с които те сами се застрелват в крака, ако искат да има продължение. Честно казано, не вярвам да има, защото този филм не е успешен“, категоричен бе гостът.

Богдан Русев сподели, че преводаческата му дейност повлиява и върху писателската. "Ако превеждам хора, които харесвам, като например Ричард Озмън, и да искам, не мога да не се уча от него. Виждам как той прави ритъм, как прави диалог. Той е супер лаконичен, с което аз имам жесток проблем, и съответно се уча от него.“ В писателската си кариера Русев също е привлечен от криминалните сюжети. "Старая се да пиша развлекателни неща, които по тази причина обикновено излизат жанрови. Около половината неща, които съм написал, имат някакъв елемент на криминално разследване. Това ме влече“, сподели той.