Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

"Не е важно какво име носиш, а какво си направил и какво можеш." С тези думи маестро Панчо Владигеров - внук обобщи отношението си към наследството на своя дядо - големия композитор Панчо Владигеров, в предаването "Утрото на фокус" на Радио ФОКУС в интервю за Ася Александрова. 

Повод за разговора бе новият концертен проект "Панчо Владигеров – младши и Kalki’s Family представят ВЛАДИГЕРОВ", но акцентът, по думите на музиканта, е върху това музиката да остане жива и да се развива. "Не трябва да бъдем в някакъв корсет – всичко трябва да бъде по-разчупено", заяви Панчо Владигеров-внук и подчерта, че дори класическите произведения могат да звучат различно в съвременен контекст.

"Стига се почти до джазирани елементи, когато свирим Владигеров. Времената са други и така се допираме и до по-младата публика", допълни маестрото.

Той вижда новия проект не просто като концерт, а като естествено продължение на традицията: "Това е ново звуково измерение на музиката на дядо ми – с челеста, с флейта, с глас. Това не е било част от оригиналите."

Въпреки новаторските елементи, според него силата на музиката остава непроменена: "Тази музика е автентична и е базирана на нашия фолклор. Това е съкровищницата на българската музика."

Маестрото сподели и лични спомени за своя дядо, които определя като ключови за развитието си. "Имах много тесен контакт с него. Имаше невероятно чувство за хумор и винаги беше много човечен – това са спомени, които остават за цял живот."

Великият Панчо Владигеров е имал желание внукът му да поеме по пътя на диригентството, но той остава верен на пианото. В спомените си Панчо Владигеров - младши разказва, че основният урок от дядо му е бил свързан с дисциплината и непрекъснатата работа в музиката. "Много свирене, много работа", споделя той, като подчертава, че именно това е било водещото напътствие в неговото развитие като музикант.

Проектът вече е получил признание извън страната. "В Братислава се прие много добре – имаше около 20 посланици и много възторжена публика", каза  Владигеров. "И в България се приема със сърдечност – хората реагират много емоционално."

Според него именно тази връзка между публика и музика е най-важна: "Винаги има един мост – между традицията, между фолклора и хората. Това е, което остава."