22:42 / 07.11.2026
176
Археолози в могилата Сейитомер Хьоюк, в провинция Кютахия, Западна Турция, откриха осем хляба, запазени чрез карбонизация при пожар преди около 5000 години, съобщава Arkeonews.
Датиращи от ранната бронзова епоха, хлябовете са открити заедно с останки от пшеница и леща в едно и също помещение. Находките предоставят конкретни доказателства за хранителните навици и методите за съхранение на храна през този период.
По време на спасителни археологически разкопки, проведени от Дирекцията на музея в Кютахия през 2025 г., в едно от помещенията са открити останки от пещ и рафт, разположен покрай стената. Между краката на рафта археолозите намерили осем овъглени хляба, както и останки от пшеница и леща.
Според д-р Севги Гюрдал, ръководител на разкопките и директор на музея в Кютахия, преди пожара на рафта покрай стената са били съхранявани хляб и различни земеделски продукти. По време на пожара рафтът се срутил, което довело до разпръскването на хранителните продукти в помещението.
Процесът, позволил на хлябовете да се запазят до наши дни, е пряко свързан с пожара. Високите температури са довели до карбонизация на органичната материя, предотвратявайки пълното разлагане на останките. Така съдържанието на складово помещение, използвано преди хилядолетия, се е съхранило и е станало част от археологическите находки.
Наличието на зърнени и бобови култури в близост до хлябовете предполага, че помещението е било използвано не само за приготвяне на храна, но и за нейното съхранение. Подробни лабораторни анализи, които да разкрият начина на производство, формата и съставките на хлябовете, обаче все още не са представени публично.
Въздушен изглед на могилата Сейитомер в Кютахия, Турция, където археологически разкопки са разкрили останки от селище от ранната бронзова епоха. Снимка: Анадолска агенция.
Хилядолетна история на могилата Сейитомер
Разположена на около 25 километра северозападно от центъра на град Кютахия, могилата Сейитомер е един от най-дълго обитаваните археологически обекти в Анатолия. Историята на селището датира от III хилядолетие пр.н.е. Разкопките са разкрили архитектурни пластове от ранната и средната бронзова епоха, както и от ахеменидския, елинистическия и римския период.
Архитектурните останки в могилата дават възможност да бъдат изследвани не само историята на заселването в региона, но и строителните техники и ежедневието на неговите обитатели. Изследване на Семра Кайгъсъз, публикувано през 2026 г. в списанието за социални науки на университета "Думлупънар“, разглежда архитектурата от средната бронзова епоха и разположението на вратите в селището. В него се отбелязва и археологическото значение на запазените овъглени дървени останки в могилата.
В този контекст новите находки на хлябове предоставят различен вид доказателства, допълващи вече откритите архитектурни останки. Към свидетелствата за начина, по който са били изградени сградите, вече се добавят и данни за храните, съхранявани в тях.
Един от приблизително 5000-годишните овъглени хлябове, заснети на място в могилата Сейитомер. Снимка: Анадолска агенция.
Разкопки на територията на въглищна мина от 1989 г.
Могилата Сейитомер се намира в района на лигнитните находища, използвани от топлоелектрическа централа. Заради запасите от въглища под археологическия обект през 1989 г. започват спасителни разкопки. През следващите години работата е поета от различни музейни дирекции и университета "Думлупънар“ в Кютахия.
В хода на разкопките археолозите са предали над 17 000 артефакта на Дирекцията на музея в Кютахия. От 2019 г. насам институцията провежда спасителни археологически проучвания, които понастоящем са под ръководството на д-р Севги Гюрдал и се осъществяват с подкрепата на Çelikler Holding.
Приблизително 5000-годишните хлябове, заедно с останките от пшеница и леща, вече са изложени за посетители в Археологическия и минен музей в Кютахия.
