Кръвта на американец, който умишлено си е инжектирал змийска отрова в продължение на почти две десетилетия, е довела до създаването на "безпрецедентен" антидот, съобщават учени, цитирани от BBC.

Антителата, открити в кръвта на Тим Фрийд, са показали, че могат да предпазят от смъртоносни дози отрова от широк спектър змийски видове при тестове с животни.

Сегашните терапии трябва да съответстват на конкретния вид отровна змия, от която човек е ухапан.

Но 18-годишната мисия на Фрийд може да се окаже значителна крачка към създаването на универсален антидот срещу змийски ухапвания – които всяка година убиват до 140 000 души и оставят още три пъти повече с ампутации или трайни увреждания.

Общо, Фрийд е преживял над 200 ухапвания и над 700 инжекции с отрова, която сам е приготвял от някои от най-смъртоносните змии в света, включително различни видове мамби, кобри, тайпани и крайтове.

Първоначално той е искал да изгради имунитет, за да се защити при работа със змии, документирайки опитите си в YouTube.

Но бившият шофьор на камион казва, че "напълно е сгафил" в началото, когато две ухапвания от кобра, едно след друго, го изпратили в кома.

"Не исках да умирам. Не исках да загубя пръст. Не исках да отсъствам от работа", казва той пред BBC.

Мотивацията на Фрийд е била да разработи по-добри терапии за останалия свят. Той обяснява: "Просто се превърна в начин на живот и просто продължавах да натискам и да натискам колкото можех – за хората, които са на 8000 мили от мен и умират от ухапвания от змии".

Антидотът в момента се произвежда чрез инжектиране на малки дози змийска отрова в животни, като например коне. Техният имунитет се бори с отровата, като произвежда антитела, които след това се извличат и използват като терапия.

Но отровата и антидотът трябва да бъдат точно съвместими, тъй като токсините в ухапването от змия варират от вид на вид.

Дори в рамките на един и същи вид има голямо разнообразие – антидот, произведен от змии в Индия, е по-малко ефективен срещу същия вид в Шри Ланка.

Екип от изследователи започнал да търси тип имунна защита, наречена широко неутрализиращи антитела. Вместо да атакуват специфичната част на токсина, която го прави уникален, тези антитела се насочват към общите части, които се срещат в цели класове токсини.

Точно тогава д-р Джейкъб Гланвил, главен изпълнителен директор на биотехнологичната компания Centivax, открил Тим Фрийд.

"Веднага си казах: ако някой в света е развил тези широко неутрализиращи антитела, това ще е той – и се свързах с него", разказва той.

"Още при първото обаждане му казах: "Mоже да звучи малко странно, но бих искал да се сдобия с малко от твоята кръв’".

Фрийд се съгласил, а изследването получило етично одобрение, тъй като щяло да включва само вземане на кръв, без нови инжекции с отрова.

Изследването се фокусирало върху елапидите – едно от двете семейства отровни змии – като кораловите змии, мамбите, кобрите, тайпаните и крайтовете.

Елапидите основно използват невротоксини в отровата си, които парализират жертвата и могат да бъдат смъртоносни, когато спрат мускулите, необходими за дишането.

Изследователите избрали 19 елапида, определени от Световната здравна организация като едни от най-смъртоносните змии на планетата. След това започнали да изследват кръвта на Тим Фрийд в търсене на защитни антитела.

Тяхната работа, описана в списание Cell, идентифицирала две широко неутрализиращи антитела, които могат да атакуват два класа невротоксини. Към тях добавили и лекарство, насочено към трети клас токсин, за да създадат антидотен коктейл.

При експерименти с мишки, коктейлът позволил на животните да оцелеят след фатални дози от 13 от 19-те вида отровни змии. При останалите шест вида се наблюдавала частична защита.

Това е "безпрецедентна" степен на защита, според д-р Гланвил, който казва, че този подход "вероятно обхваща цяла група елапиди, за които в момента няма съществуващ антидот".

Екипът се опитва допълнително да усъвършенства антителата и да провери дали добавянето на четвърти компонент може да доведе до пълна защита срещу отровата на елапидните змии.

Другият клас змии – пепелянковите (випери) – разчитат повече на хемотоксини, които атакуват кръвта, за разлика от невротоксините при елапидите. Общо има около дванадесет основни класа токсини в змийската отрова, включително цитотоксини, които директно унищожават клетки.

"Мисля, че през следващите 10 или 15 години ще имаме нещо ефективно срещу всеки един от тези токсинови класове", казва проф. Питър Куонг, един от изследователите в Колумбийския университет.

Търсенето в кръвта на Тим Фрийд продължава.

"Антителата на Тим са наистина изключителни – той е научил имунната си система да разпознава токсините много, много широко", казва проф. Куонг.

Крайната цел е да се създаде универсален антидот, който да покрива всичко, или най-малкото – една инжекция за елапидите и една за виперите.

Проф. Ник Кейсвел, ръководител на Центъра за изследвания и интервенции при змийски ухапвания към Ливърпулското училище по тропическа медицина, заявява, че степента на защита, докладвана в изследването, е "наистина новаторска“ и представлява "силно доказателство“, че това е реалистичен подход.

"Без съмнение тази работа движи науката в една вълнуваща посока".

Но той също така предупреждава, че "има още много работа за вършене" и че антидотът трябва да премине през обстойни изпитвания, преди да бъде използван при хора.

За Тим Фрийд обаче достигането до този етап означава много:

"Чувствам се добре. Правя нещо полезно за човечеството и това е много важно за мен. Гордея се с това. Доста яко е".