02:12 / 06.10.2026
146
Американецът Карл Дайсерот и германците Петер Хегеман и Георг Нагел спечелиха Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. за разработването на оптогенетика - техника, която използва светлина за контрол на отделни нервни клетки в мозъка, предаде Reuters. Нобеловото събрание на Каролинския институт към Швеция съобщи, че 54-годишният Дaйсерот, 71-годишният Хегеман и 73-годишният Нагел са били избрани заради техните "открития, отнасящи се до светлозависимите йонни канали и оптогенетиката“. "Този метод позволява да се включва или изключва активността на отделни нервни клетки в жив мозък“, каза Томас Пърлман, генерален секретар на Нобеловата асамблея в Каролинския институт.
Анна Уедел, професор по генетика и член на Нобеловия комитет по физиология или медицина, заяви, че е открита нова ера в невронауката, но това е само началото. "За първи път можем да започнем да разбираме как мозъкът обработва информацията и как различните неврони взаимодействат в мозъка“, каза тя.
Карл Дайсерот се обучавал за неврохирург, когато в психиатрична клиника се натъкнал на пациенти, на които не можел да помогне. Тази среща – свидетел на страдание, за което нямал инструменти да се справи – породила определящ кариерата му въпрос: Защо мозъкът работи толкова различно при различните хора?
Отговорът идва от неочаквано място: водорасло и двама немски учени, водени от също толкова просто любопитство.
Петер Хегеман, очарован от изследванията и непознатите територии, започва да изследва в началото на 90-те години на миналия век как водораслото Chlamydomonas реагира на светлина за половин милисекунда. Той предположил, че един-единствен протеин едновременно улавя светлина и действа като йонен канал и се свързал с Георг Нагел, за да го помоли да го тества. Така учените установили, че протеинът Channelrhodopsin-2 може да бъде въведен в човешки клетки, за да генерира електрически импулси с помощта на светлина.
Изследванията на тримата лауреати вече предоставят информация за мозъчните разстройства. Животински модели се използват за разбиране на шизофренията, болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, епилепсията и пристрастяването – състояния, които засягат милиони хора по света и имат ограничени възможности за лечение.
Дайсерот използва оптогенетика, за да контролира движенията на мустаците на мишките чрез активиране на специфични нервни клетки в моторната кора. Той също така използва светлина, за да събуди спящи мишки, потвърждавайки, че специфични нервни клетки контролират будното състояние. Изследователите прилагат техниката и в опит да възстановят зрението на хора, ослепени от пигментозен ретинит, прогресивно очно заболяване, чрез вмъкване на светлочувствителен протеин в ретината.
Те също така се надяват, че оптогенетиката би могла да подобри кохлеарните импланти, потенциално позволявайки по-прецизна стимулация на слуховия нерв, отколкото настоящите електрически устройства.
