Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Защо пушенето не уврежда белите дробове на непушачите по същия начин? Ново изследване, публикувано в Nature Genetics, разкрива възможно обяснение: силна, естествена защита срещу мутации, които причиняват рак на белия дроб. Констатациите се считат за важна стъпка към предотвратяване и ранно откриване на риска от рак на белия дроб.

Изследователите сравнили мутации в белодробни клетки от 14 непушачи на възраст от 11 до 86 години и 19 пушачи на възраст от 44 до 81 години. Белодробните клетки били събрани от пациенти, подложени на тестове, несвързани със скрининг за рак. Кутия цигари била дефинирана като пушене на една кутия цигари на ден в продължение на една година, а пушачите са пушили 116 кутии цигари годишно.

"Тези белодробни клетки имат способността да оцеляват в продължение на години, дори десетилетия, и затова могат да натрупват мутации с течение на времето и с тютюнопушенето“, обяснява съавторът на изследването д-р Саймън Спивак, професор в Медицинския колеж "Алберт Айнщайн“ и пулмолог в Медицинския център "Монтефиоре“ в Ню Йорк. "От всички видове белодробни клетки, това са тези, които имат най-голям шанс да станат ракови.“

По-конкретно, изследователите откриха, че въпреки че мутациите се натрупват в белодробните клетки на непушачите с напредване на възрастта, в клетките на пушачите са открити повече мутации : "Експериментално това потвърждава, че тютюнопушенето увеличава риска от рак на белия дроб, увеличавайки честотата на мутациите, следвайки предишните ни хипотези. Това е вероятно една от причините, поради които толкова малко непушачи развиват рак на белия дроб, за разлика от 10-20% от редовните пушачи“, добавя д-р Саймън Спивак.

Изследователите също така установили, че броят на мутациите в белодробните клетки се увеличава с броя на годините тютюнопушене, което потенциално увеличава риска от рак, пише ygeiamou.gr. Увеличаването на клетъчните мутации обаче спира след 23 години при хора, които пушат по кутия цигари на ден.

"Нашите данни показват, че тези индивиди може да са оцелели толкова дълго, въпреки интензивното пушене, защото са успели да потиснат по-нататъшното натрупване на мутации. Индивидите може просто да имат адекватни системи, които поправят уврежданията на ДНК или детоксикират цигарения дим“, казва д-р Саймън Спивак.

Следващата стъпка, според съавтора Ян Вийг, е да се разработят начини за измерване на способността на човек да поправя ДНК, което би могло да предложи нов начин за оценка на риска от рак на белия дроб.