Новият "Носферату" е дълбоко, смущаващо и съблазнително изследване на мрака

Дългоочакваният и знаков филм на Робърт Егърс "Носферату“ с невероятна виртуозност предава чувството за постоянна заплаха, като филмът буквално те хваща за гърлото от първите кадри и те държи по този начин до края. Това каза журналистът Владислав Апостолов в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов. Режисьорът Егърс е един от най-отличителните млади автори на епохата, гарантирано осигурил си вече място в историята на киното. "Вещицата“ (The Witch), "Фарът“ (The Lighthouse), "Викингът“ (The Northman), сега и "Носферату“, всичките са изключително богати на митология и на невероятна естетика.

"Носферату“ на Егърс е римейк на немския шедьовър "Носферату – симфония на ужаса" от 1922 г. на най-значимия немски филмов режисьор от епохата на нямото кино Фридрих Вилхелм Мурнау, който създава един от най-паметните образи на киното. Филмът е вдъхновен от произведението на Брам Стокър "Дракула“, но след като получава отказ да направи адаптация по класическия роман, Мурнау е преработил историята по свой начин. "Структурата е почти същата, но е в измисленото германско градче Висбург, името е сменено, има някои съществени промени в сюжета, но де факто това е тази неофициална немска адаптация на "Дракула“ – един от най-важните филми на германския експресионизъм, на немското нямо кино,“ отбеляза той и посочи, че филмът отразява ужасът от войната и напрегнатия междувоенен период между Първата и Втората световна война в Германия. "Егърс очевидно изпитва огромно уважение към този филм, като запазва духа, тона и структурата му. Удивителното е, че този римейк на филм от преди 102 години с до голяма степен архаичен филмов език, е предаден по много верен и правдив начин.“

Мурнау изпъстря филма с невероятни сцени и кадри с визуални и качествени метафори, които оказват влияние на стотици филми за 100 години напред. "Това е есенцията на психологическото кино –  усещането, че ти вече нямаш контрол над себе си, нямаш контрол над живота и над събитията, които се случват и се разгръщат. И това намира наистина великолепно проявление в кадрите със сянката, с образите във филма на Мурнау.“  

Една от фигурите, повлияла на изграждането на образа на граф Орлок в "Носферату – симфония на ужаса", е продуцентът на продукцията Албин Грау, който е бил и практикуващ окултист и е една от причините главният герой, граф Орлок, да е с тази окултна визия. "През този историческия период съжителството на стремителния технологичен прогрес повлиян от войната, но не само, от авиацията, медицинските експерименти, евгениката е на мода в тогавашните прогресивни кръгове, и същевременно все още имаш този ангажимент със стария свят на окултното, необяснимото, суеверното. И "Носферату“ съществува в това страшно творчески плодотворно напрежение между идващата с всички плюсове и минуси нова епоха на технологията и познанието, и старата епоха на фолклорните митове.“

"Носферату – призракът на нощта“, филмът на Вернер Херцог от 1979 г. с участието на Бруно Ганц, Изабел Аджани и Клаус Кински, е свързващо звено между Мурнау и Егърс. "Сякаш нямаше как по-песимистична и апокалиптична да бъде картината от първия "Носферату“ и от цялата вампирска митология, но Херцог по някакъв начин успява да ги превърне едновременно и в по-експериментално, и в по-песимистично, като променя и финала по един много знаменит начин,“ посочи Апостолов и допълни някои заглавия, повлияни от първия "Носферату“: "Обладаване“ (Possession) на Анджей Жулавски и "Сянката на вампира“ (Shadow of the Vampire) с участието на Уилям Дефо, като по думите му мистификацията около героите, дори около самото създаване на филма, допълнително подхранват "богатата текстура и митология на "Носферату“ и естествено всичко това невероятно много е помогнало на Егърс“.

Новият филм на Егърс, дебютирал отатък Океана в края на миналата година, а от днес вече и по българките екрани, със сигурност е от най-добрите филми на 2024 г. и е изцяло в традициите на хорърите, вдъхновени от идеята за женската психоза. Римейкът спазва структурата и духа на класиката, но "това, което различава "Носферату“, подобно на всички останали филми на Егърс, е абсолютно безкомпромисното, лишено от какъвто е да било ангажимент с политическия климат, с модерните изисквания за квоти, с модерното във визуалния език, абсолютно безкомпромисното като подход произведение, което запазва онези негови щрихи на смущение и тревожност, които винаги когато гледаш филм на Егърс, в някакъв момент си даваш сметка, че гледаш небезопасен филм в творческия смисъл на думата.“  

Според Владислав Апостолов режисьорът е успял да пресъздаде с невероятно майсторство естетическия климат от влияние, внушения и визуални пароли на 20-те и 30-те години. "Изключителна естетика, богати, дълбоки сенки, цветовете като от картини от XIX век – чисто удоволствие, макар и тежичко, има разбира се и усещане за безнадеждност и за трагизъм, но това е в крайна сметка структурата на самата история. "Носферату“ е едно дълбоко, богато, съблазнително, смущаващо опознаване на мрака,“ отбеляза той и допълни, че филмът поставя екзистенциалния въпрос за произхода и природата на злото и връща фокуса за образа на вампира към истинския, автентичен фолклор на Стария континент.