15:58 / 09.10.2026
237
Археолози от университета "Ла Троб“ описаха 18 нови фосила на хоминини от Южна Африка, сред които и втори фрагмент от череп на Homo erectus. Откритието предоставя допълнителни доказателства, че видът е обитавал Южна Африка преди около 2 милиона години – приблизително 200 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега.
Фосилната колекция включва и останки от Paranthropus robustus. Те показват, че видът е претърпявал постепенни еволюционни промени, адаптирайки се към промените в околната среда и климата.
Фосили от "люлката на човечеството“ в Южна Африка
Останките са открити в главната кариера Дримолен, разположена в южноафриканската "люлка на човечеството“ – един от най-богатите райони в света на фосили от древни човешки предшественици. Кариерата е открита през 1992 г., а разкопките там продължават до 2019 г. Въпреки това много от намерените фосили никога не са били официално описани и до голяма степен са останали неизвестни за науката.
Изследователи от университета "Ла Троб“, заедно с колеги от Южна Африка и Съединените щати, анализираха и описаха още 18 фосила от обекта. Останките са отнесени към видовете Homo erectus и Paranthropus robustus.
В проучване, публикувано в списание Annals of Human Biology, екипът съобщава за първия открит в Дримолен фосил на възрастен представител на Homo erectus. Останката е на около 2 милиона години – приблизително 200 000 години по-стара от фосилите на възрастни представители на вида, открити на други места. Сред тях са и находките от Дманиси в Грузия, датирани отпреди около 1,8 милиона години.
"Homo erectus е първият вид хоминини, за който изследователите като цяло са единодушни, че принадлежи към нашия род Homo и вероятно е наш пряк предшественик. В Дримолен са запазени доказателства за появата на този вид преди 2 милиона години. Първоначално откритият фосил DNH 134 обаче е принадлежал на дете на възраст между две и четири години, което оставяше неяснота как е изглеждал възрастният представител на вида“, обясни водещият изследовател д-р Джеси Мартин.
В новата публикация учените описват DNH 127 – фосил на възрастен представител, приписван на Homo erectus. Находката предоставя допълнителни доказателства, че видът е присъствал в Южна Африка още преди около 2 милиона години.
Два човешки предшественика поемат по различни еволюционни пътища
Новопубликуваните фосили показват също, че Paranthropus robustus се е променял с течение на времето. В периода между около 2 милиона и 1,8 милиона години зъбите на вида са станали по-големи, а дъвкателните мускули – по-мощни.
Според д-р Мартин разликите между двата вида са особено отчетливи. Докато Homo erectus е развивал по-голям мозък и по-малки кътници, вероятно във връзка с увеличаването на дела на месото в храната му, Paranthropus robustus е запазил мозък, само малко по-голям от този на шимпанзетата. За сметка на това видът е развил огромни кътници, пригодени за раздробяване и стриване на твърда храна – подобно на работата с хаванче и чукало.
"Двата вида са обитавали един и същ район, а останките им са открити в Дримолен. Днес знаем, че Homo erectus и еволюционната линия, от която произлизаме, в крайна сметка са се оказали успешни. Преди 2 милиона години обаче Paranthropus robustus е превъзхождал Homo erectus в Дримолен в съотношение над 10 към 1. По това време нашите предшественици са изглеждали като малко вероятни претенденти за оцеляване“, посочи д-р Мартин.
Фосилите разкриват еволюционните промени в детайли
Находките от Дримолен дават възможност на учените да сравнят популации на Paranthropus robustus, живели през периоди, отдалечени една от друга с около 200 000 години.
Изследването потвърждава, че фосилите на вида от Дримолен, датирани отпреди около 2 милиона години, се различават леко, но съществено от останките, открити в пещерата Сварткранс, които са на около 1,8 милиона години.
"В рамките на тези 200 000 години зъбите на Paranthropus robustus са станали още по-големи, както и мускулите, свързани с дъвченето. Фосилите на хоминини са изключително редки и обикновено разликите между отделните находки са значителни. Затова изследователите често са принудени да правят обосновани предположения за липсващите части от фосилите. Големият брой находки от Дримолен, част от които са описани в това изследване, обаче предоставя безпрецедентна възможност да се проследят микроеволюционните промени, оформили човешките предшественици“, обясни д-р Мартин.
По думите му изследователите вече са установили, че популацията на Paranthropus robustus от Дримолен се отличава достатъчно от останалите, за да бъде обособена като отделен подвид – Paranthropus robustus ukusa. Новоописаните фосили предоставят допълнителни доказателства в подкрепа на тази класификация.
В изследването участват учени от Палеонаучните лаборатории и Катедрата по археология и история на университета "Ла Троб“, Института за палеоизследвания към университета в Йоханесбург, Института за еволюционни изследвания към университета "Уитуотърсранд“ и Катедрата по антропология на Вашингтонския университет.
