Пословиците и поговорките са неизменна част от българското народно творчество.

Предават се от уста на уста, от възрастните към по-младите. Част от тези мисли са вековни, но виждаме смисъл в тях и днес.

Всяко дете пада, наранява се и започва да плаче. Тогава майката обикновено успокоява с думите "юнак без рана не може". Когато сме на прага да вземем важно решение и се допитаме до съвета на роднина или приятел, най-често чуваме "утрото е по-мъдро от вечерта".

Поговорките са част от речника на българите от всякаква възраст. Понякога с едно изречение казваме всичко, което мислим.

Събрахме за вас някои от най-интересните народни мъдрости:

"Бързата работа – срам за майстора." 

"Казана дума – хвърлен камък.“ 

"Без мокри гащи раци се не хващат." 

"Утрото е по-мъдро от вечерта." 

"Три пъти мери, един път режи." 

"Блага дума, железни врати отваря." 

"Желязото се кове, дорде е горещо." 

"Който бърза, късно стига." 

"Юнак без рана не ходи." 

"Сговорна дружина планина повдига." 

"Шушу-мушу къща разваля." 

"Тихата вода е най-дълбока."

"Лозето не ще молитва, а мотика." 

"Акъл море, глава кофа." -

"Прескочи, пък тогаз викай “хоп"." 

"Морето с лъжица не се изчерпва." 

"Камъкът на мястото си тежи." 

"Капка по капка вир става.“ 

"Тъща къща обръща.“ 

"С песен трудът е лесен.“