Преди 100 години да се отиде на море, означава да се отиде във Варна. След загубата на хинтерланда на града – Добруджа, след Първата световна война, и в конкуренцията на дунавските пристанища и на разрастващото се пристанище Бургас варненци започват да развиват усилено летовничеството. През 1934 г. е основана Летовищната служба към общината.

През 1937 г. във Варна са пристигнали за почивка 24 347 българи и 5430 чужденци, четем в книгата на Крум Кънчев "Нашето Черноморие" (В., 1938 г.). Според автора Дългият или Златистият пясък [плаж] може да засенчи и Лидо във Венеция. К. Кънчев мечтае за застрояването на плажа с "американски размах“, за да стане той "първостепенно здраводатно летовище“. "На този Варненския залив се е загнездил българинът. Той владее морето", пише още Кънчев.

Варна и Северното Черноморие и до днес имат славата на аристократично, следователно и по-скъпо място. Още от "турско време“ е останала поговорката: "Варна парасъсабарма“, т.е. Варна без пари не я закачай (от книгата на Петър Величков "Българинът: голата истина“. С., 2005).

Югът означава по-дълъг сезон и по-топло море. За мнозина това е решаващо, когато избират къде да прекарат годишната си отпуска. Бургас е млад град в сравнение с Варна, разраства се с идването на бежанците след войните от второто десетилетие на XX в. За около 15 години населението му се утроява. През 50-те и 60-те г. на миналия век градът се сдобива със славата на бохемско място. В театъра е времето на Голямата четворка режисьори: Вили Цанков, Леон Даниел, Юлия Огнянова и Методи Андонов.

Поетът Христо Фотев е като магнит за погледи с мълчанието, финеса и вечната си цигара. В пристанището слизат моряци от различни краища на света, включително африканци, филипинци, чува се чужда реч. Бургазлийки се носят модно облечени с дрехи от валутните магазини. Валутата се купува от т.нар. гураджии – чейнчаджии, които се занимават и с покупко-продажба на западни цигари на черно (по книгата на Мариана Първанова "Бохемските места на соца. Бургас". Б., 2025) .

От градчетата на юг от Бургас Созопол държи палмата на артистичното първенство. Още преди Втората световна война той има много почитатели художници. При социализма славата му се затвърждава от фестивала "Аполония“. Артистична колония днес има в с. Варвара, университетски професори си направиха вили в Синеморец… Цялото Южно Черноморие е превърнато в почти непрекъсната курортна ивица. Но както е казал Христо Фотев в неофициалния химн на Бургас: "Не е измислица морето и щастието съществува“.

Източник: Държавна агенция "Архиви“