Обрали сме доматите от вилата. Не защото сме нетърпеливи, а защото времето реши да ни даде сериозно изпитание – дъждовете са брутално интензивни и никой не може да каже дали градинката ни ще остане непокътната при следващото идване.

Толкова ги гледахме и поливахме, без пръскане, без торене – просто с идеята да имаме истински био плод от тези няколко корена. Да, наричаме ги "био“, защото го заслужават. Самите ние сме се грижили за тях, знаем всяко поливане и всяка слънчева утрин, в която са растели. Не е етикет, който някой е лепнал за маркетинг.

Може ли наистина зеленият домат да узрее? Да, може. "Фокус“ провери с допитване до експертите и ви предоставя информацията.

Поставен на вестник, на топло и с достатъчно светлина, доматът ще стигне до вкус, близък до узрелия на корена, казаха ботаници. Този процес изисква търпение и внимание – точно за това говори градинарството – умението да наблюдаваш, да чакаш и да се радваш на резултата, макар и по необичаен начин.

Разликата между домата от личната градина и този от магазина е повече от вкус.  Тук има история, грижа и лична връзка. Магазинният плод е удобен и бърз, но никога няма да носи аромата на твоето усилие, нито удовлетворението от това, че сам си създал живота му от семенце до зрял плод.

Тези зелени домати са малък урок, че понякога животът не ни дава "перфектния“ момент, а ни кара да действаме с това, което имаме под ръка. Малко търпение и подходящи условия могат да превърнат зеленото в червено, непретенциозното в ароматно и обикновеното в истинско.

И макар да сме ги обрали "недоузрели“, всеки от тях носи вкуса на нашето внимание, на нашата грижа и на малката градинка, която ни учи на постоянство и любов към простите неща.