Появиха се неканени, задържаха се нежелани, и останаха... почти недосегаеми. Наричаме ги "миризливки“, но всъщност това е прекалено мило име за една от най-наглите биологични инвазии, която тормози българските домакинства от поне десетилетие. Ако някой още не е имал близка среща от третия вид с тези бронзово-кафяви самодоволни нашественици, или живее в лаборатория под стъкло, или има договор с Господ.

Откъде идват и защо не си ходят?

Най-разпространеният представител у нас е Halyomorpha halys — кафявата мраморирана миризливка. Родом е от Източна Азия (Китай, Корея, Япония), но през последните 20 години е пропълзяла към Европа, САЩ и, разбира се, към родните гардероби. У нас най-вероятно е "доставена“ чрез международна търговия — внос на плодове, дървен материал, текстил и какво ли още не. И тъй като няма естествени врагове в новата си среда, тя просто си остана.

И не само остана. Адаптира се. Размножи се. Обвзе ни.

Как преживяват зимата в джоба на анцуга?

Тези насекоми са истински сървайвър експерти. Те не хибернират в класическия смисъл, а влизат в състояние на покой при ниски температури. Инстинктът им ги кара да търсят топло, тъмно и непритеснено място. И какво по-добро убежище от:

– гънките на пердето,

– рядко носени дрехи,

– кутията с коледна украса (която отваряме чак декември),

– капака на лаптопа, ако не внимаваме.

И да – оцеляват месеци в това състояние. Без храна, без вода, без покана.

Кога се активизират и защо ни изкарват от равновесие?

Миризливките се активизират най-вече през късното лято и есента (август-октомври), когато започват да търсят подслон за през зимата. Но също така се "събуждат“ масово през пролетта (март-април), когато температурите се вдигнат. И тук идва забавата: те не просто изпълзяват, а изскачат панически, удрят се в лампи, крушки и челата ни с онзи характерен трясък, сякаш са миниатюрни изтребители, а ние сме целта.

Има ли лек срещу тях?

Краткият отговор: няма идеален.

Дългият: има мерки, но трябва постоянство. Ето какво помага:

– Мрежи на прозорците. Сериозно — без компромиси.

– Запечатване на пукнатини, прозоречни фуги, вратички и отвори.

– Прахосмукачка с торбичка — не ги мачкайте, защото излъчват онази добре позната воня

– Етерични масла като мента, карамфил или чаено дърво — имат репелентен ефект, но не решават проблема из основи.

– Животински врагове — в Япония и Китай ги ловят оси-паразитоиди, но ние още не сме ги поканили на вечеря.

А науката какво казва?

Според данни от Българската академия на науките, Halyomorpha halys е регистрирана за пръв път у нас около 2012 г., като броят на сигналите от граждани и земеделци рязко нараства след 2016 г. Оказва се, че насекомото нанася щети не само на нашето спокойствие, но и на селското стопанство — обича да си похапва от плодове, зеленчуци и декоративни растения. Европейският съюз вече финансира проекти за ограничаване на разпространението ѝ, като се проучват и естествени хищници, които могат да бъдат внедрени и у нас.

Да простираме ли навън? Да живеем ли с прозорци на резе?

Не, не и пак не. Човек не може да живее в капсула само защото миризливка дебне от завивките. Но... има смисъл в по-предпазливото сушене на дрехи на открито в активните им месеци. Тръскайте като луди прането, преди да го приберете. Не подценявайте джоба — те го обожават.

А прозорците? Ако ще се откажем от свежия въздух, защото някаква гадина ни тормози, значи вече сме загубили битката. Ние сме тези с мозъците, те са тези с миризмата. Поне засега.