Православната църква почита Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан още Кръстовден. Той е един от дванадесетте велики християнски празници. Според църковното предание майката на император Константин Велики - света Елена, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех.

Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.

У нас

В навечерието на Кръстовден хиляди поклонници се събират в местността Кръстова гора в Родопите, за да се помолят за здраве. Народът ни вярва, че срещу Кръстовден всички молитви биват чути, защото Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание. 

По традиция на този ден се спазва строг пост. Най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. Хората вярвали, че празникът поставя началото на есента, денят и нощта се кръстосват или изравняват.