Кои са най-добрите кино заглавия от изминалата 2025 година?

Току-що приключилата 2025-а година не е от тези, които ще запомня с това, което съм гледал. Имаше доста филми, които са приятни и добри, но ако трябва да дам категоризация, бих казал, че бе слаба към посредствена година. Това каза кинокоментаторът Павел "Пачето" Симеонов в предаването "Сториборд" на радио ФОКУС.

Като любим свой филм от изминалата година той отличи "Обикновен инцидент“ на Джафар Панахи, спечелил "Златна палма“ в Кан. "Тогава нямах отношение към Панахи, много повече имах към Йоаким Триер и много исках той да спечели, но сега съм доста съгласен с избора на журито. Панахи е ирански режисьор, претърпял много трудности в своята кариера – лежал е в затвора, бил е под домашен арест, много пъти са му забранявали да снима, но той винаги е намирал начин да го прави, макар и при много лимитирани условия. "Обикновен инцидент“ е по-мащабен филм, който по някакъв начин вкарва тези негови лични преживявания. Разказва за човек, който живее обикновен живот в Иран, но който в миналото е бил набеден за пропаганда и много несправедливо измъчван в затвора от човек, който не е виждал. Това е едновременно трагична, но и абсурдна, с огромна доза чувство за хумор драма. Натрупванията на различни усложнения показват изключително майсторство и на сценарно, и на режисьорско ниво. Особено финалът мисля, че ще остане със зрителите дълго време“, разказа Симеонов.

Сред най-добрите филми за 2025 г. той посочи и високобюджетния "Битка след битка“ на Пол Томас Андерсън. "Миналото преследва героя на Леонардо ди Каприо и неговата дъщеря. Този филм няма как да не създаде дебат заради директния политически коментар, но за мен същината му е много по-лична, много по-интимна. Това, което на мен ми харесва, е най-вече връзката между Леонардо и дъщеря му и присъствието на Шон Пен като злодея, в който има една парадоксалност“, сподели гостът.

Сред любимите кинозаглавия на водещия Благой Д. Иванов от изминалата 2025 г. е "Новата вълна“ на Ричард Линклейтър. "За мен този филм, въпреки че отдава почит към изцяло различен стил и епоха, много се връзва с любимата тема на Линклейтър за отминаването на времето. Тя винаги присъства в неговите филми, макар и по много фин начин. Много рядко съм виждал филм, правен в модерни условия, до такава степен да се усеща като филм от епохата, която репликира, включително с някои от несъвършенствата й. Всичко създава това усещане, че си там. Това е изключително забавен филм, в който всеки фен на "До последен дъх“ ще види някакви препратки, но с хумористичен поглед“, коментира Симеонов, като отличи и друг филм на Линклейтър – "Синя луна“: "Подобно на "Новата вълна“, той се фокусира върху известен за епохата си артист – Лоренц Харт, на практика с един моноспектакъл на Итън Хоук“, поясни кино коментаторът.

Симеонов препоръча и "Тайният агент“ на Клебер Мендонса Фильо, чието действие се развива през 70-те години в Бразилия. "Макар и да е трилър за набеден човек, преследван от двама убийци, голяма част от действието се развива в един киносалон. В крайна сметка голямата тема на филма е за киното като една лична, но и колективна памет. На моменти филмът е много напрегнат трилър, в който Вагнер Моура прави страхотна роля, като истинска филмова звезда“, смята той.

Гостът отличи и "Сънища с влакове“ по едноименния роман на Денис Джонсън. "Това е филм за един много малък човек, не особено образован, който живее скромен живот с някаква форма на собствено достойнство. Ние проследяваме неговия живот от детството до смъртта му и виждаме колко много промени се случват около него в началото на ХХ век“, разказа Пачето, а сред най-добрите филми за 2025 г. той посочи и "Сират“ на Оливер Лаше, "Континентал 25“ на румънския режисьор Раду Жуде и "Dry Leaf“ на грузинския творец Александър Коберидзе.

В списъка му с най-добри 10 филма за 2025 г. попада и българският "Снежа и Франц“ на режисьора Светослав Драганов. "Той насочва камерата към своята леля и нейния отдавна покоен съпруг – австриеца Франц. Франц е бил голям любител на пътешествията, пътувал е на всякакви екзотични места и е снимал с една камера Super 8 мм. Има забележителен архив от Сахарската пустиня, Техеран, Непал. Историята, която се развива днес, е за Снежа, какво е останало в спомените й. И двете линии са много ценни, субектите са изключително интересни. Голямата сила на филма е какво е успял да заснеме Франц – невероятен материал, едновременно антропологичен и етнографски, но и много личен, защото от това, което е заснел, без да чуеш и една дума за него, напълно осъзнаваш любовта на този човек към пътешествията и този парадокс, че той зарязва семейството си, за да прави това“, разказа Симеонов.

Водещият пък отличи и документалния филм "Жестокият път“ на Деян Барарев, разказващ историята на първата българската експедиция до връх Еверест през 1984 г. "Това е и последният житейски път на Христо Проданов. "Жестокият път“ е наистина жестоко направен филм и го препоръчвам горещо“, заяви той.