Кои са най-добрите филми на съдебна тематика?

Едно от актуалните заглавия в киноафиша, филмът на Джеймс Вандербилт "Нюрнберг“, е добър повод да отправим поглед към филми със съдебна тематика, която ми е много любима и сякаш ми омекотява обичайната строгост, с която подхождам към някои кино заглавия. Просто когато чуя "Възразявам, Ваша чест“ или някой дълъг монолог на адвокат, който иска да прекрои моралния компас на журито, нещо в мен просто е толкова щастливо, толкова развълнувано от това, че няма значение какво е качеството на филма. Това каза в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ кино коментаторът Павел "Пачето“ Симеонов.

Най-подобаващо начало на разговора според госта може да се постави с филма "Нюрнбергският процес“ (Judgment at Nuremberg) от 1961 г. на режисьора Стенли Креймър, който много интересно и детайлно представя нюрнбергските процеси от различни гледни точки. "Този филм е голям оскаров хит през 60-те години и един от най-добрите филми на Креймър, който прави винаги социално фокусирани, често исторически филми.“ Водещият на предаването Благой Д. Иванов пък препоръча филма "Скрит живот“

(A Hidden Life) на Терънс Малик, отново направен по действителни събития, в който се разказва за това каква е цената, която един идеалист заплаща в стремежа си да съхрани моралните си принципи.

"Страстите на Жана д'Арк“ (La Passion de Jeanne d'Arc) от 1928 г. на Карл Теодор Драйер е филм, който едва ли повечето хора биха приели за истински съдебен филм в класическия смисъл на думата, но според Симеонов творбата пресъздава много добре процеса срещу Орлеанската дева и социалните последици от него. "Велик и иноваторски филм с впечатляващи за времето си визуални решения,“ допълни той и добави, че друга класика, "Да убиеш присмехулник“ (To Kill a Mockingbird) на режисьора Робърт Мълиган, също показва съдебен процес с конкретни социални особености на средата, на епохата и на "този познат в подобен тип филми персонаж на изключително доблестния адвокат Атикус Финч, изигран от Грегъри Пек, който защитава правдата доколкото може, защото не винаги един човек може да се изправи срещу социалните норми на епохата си“.

Джон Гришам е най-голямото име в областта на съдебните трилъри, а едни от най-добрите адаптации по книгите му са: "Време да убиваш“ (A Time to Kill), "Версия Пеликан“ (The Pelican Brief), "Камерата“ (The Chamber) и "Фирмата“ (The Firm). "При Гришам обикновено има наслагване на различни сюжетни линии, напрежения оттук и оттам, но всичко се свежда до закона.“

"Дванадесет разгневени мъже“ (12 Angry Men) на Сидни Лъмет е друга филмова класика на съдебна тематика, в който обаче действието се развива в заседателната зала на 12-те съдебни заседатели, дебатиратиращи за виновността на обвинен в убийство младеж. "Ако има дори тази малка нотка на съмнение в невинността на някой човек, не трябва да бързаме да го обвиняваме. Изводът от този филм е, че и ние, като хора, не трябва да прибързваме със заключенията.“  Филмът "Анатомия на едно убийство“ (Anatomy of a Murder) на Ото Преминджър е друг много добър съдебен филм, много широк в размаха си от близо 3 часа. "Най-интересното нещо в този филм е, че всички персонажи са морално подсъдими. В крайна сметка, независимо от резултата на делото, чувството, което остава от филма, е за една много счупена система,“ каза Пачето, а Иванов посочи "Съдебен заседател №2“ (Juror #2)“ на Клинт Истууд, който "беше много прилично направен, много адекватен и приятен за гледане и който поставя сериозен морален проблем. Аз обичам филми, в които имаш морална сивота“.

От съвременните филми на съдебна тематика "Анатомия на едно падане“ на режисьорката Жюстин Трие, който преди две години спечели "Златна палма“ в Кан, е примерът за добра съдебна драма, в която през целия филм човек изпитва дилема и съмнение за виновността на главната героиня.