Възпалението на синусите (синузит) често е съпроводено с болка и натиск в областта на челото, корена на носа или скулите. Сред характерните симптоми са силно запушен нос, постепенно отслабване на обонянието и умора, понякога без повишена температура. Секретът, който се стича по задната стена на гърлото, може да предизвика постоянно прочистване на гърлото и сутрешна кашлица.
Когато оплакванията продължават повече от 10 дни, може да става въпрос за остър синузит, а симптоми, които се задържат над 12 седмици, се определят като хроничен синузит.
Една от често срещаните грешки при подобни оплаквания е самолечението с антибиотици без лекарска преценка.
Назалните спрейове и съвременният подход към лечението
"През 2026 г. лечението на синузит е много повече от просто предписание“, подчертава д-р Кубура, цитирана от stetoskop.info.
Съвременната терапия включва различни подходи – от назални спрейове с локално действие и назални пробиотици до антибиотично лечение и минимално инвазивни процедури. Целта е да се повлияят причината за възпалението и механизмите, които го поддържат.
Страхът от привикване към спрейове и от хормоналните им ефекти кара някои пациенти да избягват тези средства. Съвременните локални лекарства обаче са разработени така, че да действат предимно в носната лигавица, като при някои от тях преминаването в кръвта е минимално.
Имунитетът и ролята на носната лигавица
Новите подходи в лечението поставят акцент и върху възстановяването на естествените защитни механизми на носната лигавица. Все по-голямо внимание се обръща на носния микробиом, както и на употребата на специфични назални пробиотици и добавки като витамин D3 и цинк.
Важен елемент е и премахването на биофилмите – структури, изградени от бактерии, които могат да ги предпазват от въздействието на определени лекарства. За разреждане на гъстите секрети и подпомагане на разграждането на биофилмите може да се използва N-ацетилцистеин (NAC), когато това е подходящо според лекарската преценка.
Антибиотиците трябва да се назначават целенасочено
Когато локалното лечение и грижата за носната хигиена не са достатъчни, лекарят може да прецени необходимостта от антибиотична терапия.
При определени случаи изследването на носен секрет и антибиограмата помагат да се установи причинителят и към кои антибиотици е чувствителен. Това позволява по-целенасочено лечение и ограничава ненужната употреба на антибиотици и риска от развитие на резистентност.
Продължителността на терапията зависи от конкретния случай, особено при хронични възпалителни процеси. Антибиотиците невинаги са достатъчни сами по себе си и при необходимост могат да бъдат комбинирани със средства за разреждане на секретите и кортикостероидни назални спрейове.
Кога се налага хирургично лечение?
Когато медикаментозното лечение не дава необходимия резултат или има анатомични пречки, може да се обсъди хирургична намеса.
Един от използваните методи е FESS (функционална ендоскопска синусова хирургия). При нея чрез тънък ендоскоп хирургът достига до отворите на синусите, за да възстанови проходимостта им и да отстрани пречките пред нормалното им дрениране. Възстановяването обикновено е по-щадящо в сравнение с традиционните отворени операции, като при някои пациенти изписването е възможно още същия или на следващия ден.
Друга възможност е балонната синусопластика. При тази процедура под ендоскопски контрол в отвора на засегнатия синус се въвежда специален катетър с балон. Чрез внимателното му разширяване проходът се отваря, след което синусът може да бъде промит с подходящ разтвор. Интервенцията се извършва под местна или обща анестезия според конкретния случай.
Изборът на лечение зависи от причината за синузита, продължителността на симптомите и индивидуалното състояние на пациента. Затова при продължителни или повтарящи се оплаквания е препоръчителна консултация със специалист по уши, нос и гърло.



14:02 / 27.10.2026
209




