14:48 / 02.10.2026
238
Желязната завеса, която пада в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, вече е започнала да се разтваря няколко години по-рано. Това се отразява и на киното, което дълги години е трябвало да се съобразява с цензурата в Източния блок. У нас още през 70-те ще започват първите малки, но уверени стъпки към критиката на статуквото, с проекти като "Преброяване на дивите зайци" (1973) на Едуард Захариев например, а кулминацията на този род художествен бунт ще настъпи с творби като "Вчера" (1988) на Иван Андонов.
Между тях е и едно заглавие, което носи в себе си същия културен ген, но е наситено и със сивите краски на семейната драма, на отношенията между малкия човек и студената система, но и на отношенията между бащите и синовете. В "Да обичаш на инат" (1986) бащата е Велко Кънев, а синът – Иван Велков. Написан и режисиран от Николай Волев, това е тих, интимен, но сграбчващ те здраво за сърцето сблъсък на личността с фалшивите и подменени ценности и с безскрупулния конформизъм през соц-епохата. Нещо повече: това е и своеобразно нравствно опълчение, което води до духовно пробуждане.
Сега, четири десетилетия по-късно, "Да обичаш на инат" не е изгубил и грам от своята релевантност. Според кинокритика доц. д-р Деян Статулов универсалните послания на това непреходно произведение на Волев го превръщат в един от най-достойните паметници на родната кинематография. Киноведът гостува в предаването "Сториборд" по радио "Фокус" и разказа любопитни подробности за филма, но и за неговия исторически, идеологически и културен контекст.
Целия разговор ще откриете в звуковия файл.
