"Изгубената дъщеря“ е дебютният филм на талантливата актриса Маги Джиленхол, сестра на Джейк Джиленхол. И какъв дебют само, единодушно възкликва критиката.  Филмът е по книгата на нашумялата италианска, мистериозна  писателка Елена Феранте. През 2018 г. тя заявява, че никога не би ограничавала режисьорката, която се заема да адаптира нейните истории за кино.  "Не искам да казвам: останете в клетката, която построих. Бяхме в мъжката клетка твърде дълго – и сега, когато се освобождаваме, жената творец, трябва да бъде абсолютно независима."

Маги Джиленхол обаче решава да се придържа към романа с малки промени. Действието в книгата се развива на Йонийско море, а героите са от Неапол, разбира се. Джиленхол, американизира историите. Жените нямат културни натрупвания, идват от различна среда, с различни нрави и привички и въпреки това изпитват същото.

"Изгубената дъщеря“ е тревожен и красив филм, който не съди и не поучава. Всичко започва с Леда (невероятна Оливия Колман), която отива на "работна ваканция“ в красив и идиличен гръцки курорт. Леда всякога е напрегната, сякаш параноята ѝ се простира върху всеки разговор и  движение. Тя е професор по италианска литература, образована и очевидно чувствителна жена. Светлината, която я заобикаля рязко контрастира с някакъв мрак и тежест, която усещаме, че се крие в нея. Вниманието ѝ привлича многобройно и шумно американско семейство от гръцки произход и по-специално младата майка Нина (Дакота Джонсън) и малката ѝ опърничава дъщеря Елена. Очевидно е, че всичко , което Леда наблюдава се смесва със собствения ѝ объркан и болезнен опит. Скоро чрез ретроспекции започваме да нареждаме пъзела и да разбираме Леда.

Филмът и книгата си позволяват да заявят нещо, което до момента беше недопустимо да изкажеш гласно. Не всяка жена е създадена да бъда майка, а някои жени съсипват живота си, заради съзнателното или несъзнателното решение да имат деца. Майчинският инстинкт не идва естествено, оказва се, че има изключения, а обществото е всякога готово да съди строго и безкомпромисно. Във филма се повдига и друга важна тема, как майчинството може да обезличи личността, как понякога възпрепятства развитието, как замъглява съзнанието, заради еднообразни и монотонни действия, с които са изпълнени първите години от живота. Както промълвява героинята на Оливия Колман – "Да имаш деца е смазваща отговорност“.

Именно освобождаване от табутата във възприятията за жените и техните желания беше темата за 2021 с филми като "Събитието“, "Най-лошият човек на света“ и "Изгубената дъщеря“. 

Получи се своеобразен диалог между поколения жени, които са били принудени да крият гнева, омерзението и болката. Време е за промяна, беше отговорът, който отекна в обществото.

"Изгубената дъщеря“ може да гледате в Netflix.