Историческите връзки между Второ българско царство и Ордена на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, както и начина, по който тези отношения са намерили отражение във фолклорния разказ ще бъдат представени на лекцията на тема "Българите и орденът на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта: българските народни песни с мотив "Девойка спасява Малта“. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ историкът от БАН Снежана Генчева. Събитието ще се проведе на 11 ноември в Зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Презентацията ще представи кратък исторически преглед на връзките между българите и Ордена на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, свързани с Иван Асен II по времето на Кандийските войни, продължаващи почти 25 години, когато основната военна сила, която се изправя срещу Османската империя, е именно Малтийският орден. "Това е една сериозна връзка и време на сътрудничество между българите и ордена, като през това време в нашите земи се организират много големи военни конни отряди, които създават един втори фронт в тази война,“ каза специалистът, според която макар да няма писмени сведения, историческите податки, запазили се във фолклора дават представа за събитията.

"Тя съдържа историческа фактология, но след дългото съществуване и битуване на песента в различна среда и в дългия период на време, през което се предава от уста на ухо, тя търпи развитие, нагажда се към различни следващи събития и в нея се получава едно наслагване на множество пластове, които не е невъзможно, но е трудно да бъдат отделени един от друг“, допълни тя.

Песента е единна като сюжет и е позната в цяла България. "Първият неин запис в ръкописна сбирка е оставен още през 1866 година в една редакция за печат, но вижда бял свят през 1905-а. До момента са известни 69 публикувани записа, които като публикации излизат от 1879 година до 2012 година,“ посочи Генчева и добави, че песента е регистрирана в почти цялото българско етническо землище.

"Песента е с изключително голям заряд. Много жизнена, енергична, жизнеутвърждаваща песен за победа, въпреки че е песен за война и за разлика от другите български народни песни, в които става дума за военни действия“, каза още тя.

Песните се пеят изключително на български език, но се разпространяват както сред българи християни, така и сред българи мюсюлмани. Изключително популярен е този мотив в Родопите в селища и със смесено население, и само с българи, които изповядват исляма, или само българи християни, което е един от фолклорните феномени. Песните са изключително в 8-сричен размер. "Песента изобилства с много терминология, която се отнася до административното управление, до войнската организация, до различните родове войска и е може би най-математическата българска песен. Интересен текст, безкрайно красив, многопластов, създаден с много мисъл и с много енергия,“ подчерта Снежана Генчева.