Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Живеем във време, в което универсалните човешки стойности, заложени от нашите предци, като че ли започнаха да се размиват. Ние вече нямаме универсална дефиниция за добро и зло, грозното стана красиво, лъжата стана истина. Това беше причината да потърся ориентири за себе си и това ме накара да рисувам исторически картини. Това каза художникът Васил Горанов в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова. 

Съвременното изкуство трябва да бъде адекватно на нуждите на съвременния човек, добави той. "То трябва да създаде ориентири и да бъде нагласено за окото на съвременния човек. Модерността в изкуството преди години започна да създава една непреодолима пропаст между обикновения човек и високите образци в културата. Модерността като че ли започна да дърпа в съвсем различна посока, тя започна да става античовешка. Ролята на съвременния артист е да върне тази роля на изкуството, която е заложена още от древните гърци – да възхищава“, смята Горанов.

На 15 декември в галерия "Сан Стефано“ ще бъде открита изложбата "Крепости на вярата“, която може да бъде видяна до края на годината. Тя представя 12 от най-свещените атонски манастири и Рилския манастир като живи крепости на духа, в които историята, светлината и вярата се сливат в едно.

Васил Горанов посещава Атонските манастири преди 10 години. Прави скици и фотографии, а картините рисува в продължение на 10 години. В тях светлината заема централно място, а човешки фигури липсват. "Така посланието става още по-силно, по-конкретно и по-категорично. Когато говорим за крепости, това са туптящите сърца, които съхраняват тази енергия, която би могла да се превърне в диригент за съвременния свят, за съвременния човек. Светът е време да намери своите нови ориентири – просто трябва да се обърнем назад към миналото и да извадим своите поуки. Дори когато е нямало държава, тези манастири са съхранявали вярата, християнството, българския дух“, обясни художникът.