Японско проучване установи, че пациентите с хипертония, които пият кафе ежедневно, имат по-добра съдова функция от тези, които не пият.

Разпространяват ли се ползите от кафето върху функцията на кръвоносните съдове?

Редица проучвания показват, че кафето осигурява редица ползи за здравето. В същото време няма последователни резултати от проучвания, доказващи връзката на напитката със сърдечно-съдови заболявания (например инфаркт на миокарда, ангина пекторис и инсулт). По-специално, ефектът на кафето върху сърдечно-съдовата система на пациенти с хипертония не е проучен.

В тази връзка екипът на Такаюки Ямаджи (Takayuki Yamaji) от университета в Хирошима реши да сравни състоянието на кръвоносните съдове при възрастни пациенти с хипертония, които са преминали физически преглед и които пият кафе със състоянието на кръвоносните съдове при хора, които не го правят.

Учените се фокусираха върху ефекта на кафето върху функцията на стената на аортата, която се състои от три слоя: интима, медия и адвентиция.

Ендотелните клетки от вътрешната обвивка на артериалните съдове спомагат за поддържането на функцията на съдовия ендотел чрез освобождаване на азотен оксид и други вещества, които ги разширяват.

Ендотелната дисфункция се разпознава в ранните стадии на атеросклерозата (състояние, при което атероматозни плаки се натрупват по стените на кръвоносните съдове, причинявайки тяхното втвърдяване и стесняване).

С напредване на заболяването се нарушава функцията на гладкомускулните клетки, които се намират в средната мембрана на съдовете и са отговорни за тяхното разтягане и свиване.

Измерването на функцията на ендотелните и гладкомускулните клетки може да покаже дали дадено лице е изложено на повишен риск от развитие на атеросклероза дори преди началото на морфологични промени, като вазоконстрикция. Това позволява ранна намеса за предотвратяване на появата на съответните заболявания.

Предишни проучвания показват, че навици като пушене, миене на зъбите и упражнения са свързани с ендотелната функция и функцията на гладката мускулатура на съдовете. Междувременно връзката с навика да се пие кафе остава под въпрос.

Най-често използваният метод за оценка на съдовата ендотелна функция е измерването на медиирания от потока вазодилататорен отговор (FMD). Тестът първо използва ултразвук, за да определи дебелината на кръвоносните съдове на ръката в покой. След това притока на кръв към крайника се блокира за пет минути чрез натиск с подобно на маншет устройство. Използва се за измерване на кръвното налягане.

Когато маншетът се разхлаби, разширяването на кръвоносните съдове под действието на азотния оксид, секретиран от ендотелните клетки, отново се улавя с ултразвук. Експертите изчисляват степента на промяна в сравнение със състоянието на покой. Колкото по-висока е стойността, толкова по-добре работи ендотелът.

Нитроглицерин-медиираният вазодилататорен отговор (NID) често се използва за оценка на функцията на съдовата гладка мускулатура. Този тест също така проверява дебелината на кръвоносните съдове на ръката в покой. Пациентът е помолен да вземе таблетки нитроглицерин (лекарство за стенокардия, което разширява артериите на сърцето).

След това се наблюдават промени в дебелината на съдовете в продължение на пет минути. Тези показатели се сравняват с параметрите в покой, изчислява се скоростта на разширение. Колкото по-висок е резултатът, толкова по-добра е функцията на гладката мускулатура.

Съдовата функция е по-добра при тези, които пият кафе всеки ден

Авторите решават да проучат връзката между консумацията на кафе и съдовата функция въз основа на резултати от FMD и неразположение при 462 пациенти с хипертония, които са преминали физически преглед в университета в Хирошима между април 2016 г. и август 2021 г.

Хипертонията е диагностицирана с горно кръвно налягане над 140 mmHg или долно кръвно налягане над 90 mmHg.

Средната възраст на участниците е 65 години. От тях 59,7% са мъже. 65,2% са имали дислипидемия, 29,2% са имали диабет и 20,6% са имали сърдечно-съдови заболявания. 54,7% са пушачи или отказали пушачите.

Субектите са разделени на две групи в зависимост от това дали пият кафе ежедневно (391 души, средна възраст 64 години, 57,5% от мъжете) или не пият изобщо (71 души, средна възраст 67 години, 71,8% от мъжете).

Обемът на консумация на кафе в първата група е средно две чаши на ден. Нямаше разлика в систоличното и диастоличното кръвно налягане между групите.

След това изследователите са тествали за връзка между риска от ендотелна дисфункция (шап по-малко от 1,6%), васкуларна гладкомускулна дисфункция (NID по-малко от 8,4%) и консумацията на кафе. Като вземат предвид възрастта, пола, индекса на телесната маса (ИТМ), систолното кръвно налягане, дислипидемията, диабета, сърдечно-съдовите заболявания и тютюнопушенето, изследователите стигат до заключението, че в сравнение с участниците, които се въздържат от кафе, пиещите кафе са по-склонни да развият ендотелна дисфункция , намалена с 45%, дисфункция на гладката мускулатура на съдовете — с 50%.

Изследвана е връзката между консумацията на кафе и съдовата дисфункция. Учените са установили, че рискът от развитие на ендотелна дисфункция и дисфункция на гладката мускулатура на съдовете е статистически значително по-малък при тези, които пият от 0,5 до 2,5 чаши (около 100-500 милилитра) дневно.

Все още не е известно кои компоненти на кафето играят най-важна роля в това явление. Резултатите обаче показват, че умерената ежедневна консумация на кафе може да има благоприятен ефект върху съдовата функция при пациенти с хипертония.

Автор: Джунко Ониши. Медицински журналист. Завършила е университета в Цукуба (специализира биология и медицинска биология). Доцент доктор. Работила е като изследовател във Фондацията за превенция на СПИН. В момента е журналист на свободна практика. Той пише както специализирани статии за изследователи и здравни специалисти, така и нехудожествени статии за науката и здравето.

Превод и редакция: Рени ТОМОВИЧ