Холестеролът: Приятел, враг или и двете – кои са стойностите, които ни пращат на лекар

©
Холестеролът е като майстор зад кулисите: строи клетъчните стени, помага за създаването на хормони и участва в производството на витамин D. Без него животът би бил невъзможен. Проблемите започват, когато той се натрупа в кръвта като непоканен гост, който пречи на нормалния поток на живота.
В света на холестерола има две основни действащи лица:
– LDL (лошият холестерол) – тихият зидар на плаки в артериите. Колкото повече от него, толкова по-тесен става пътят за кръвта.
– HDL (добрият холестерол) – спасителят, който събира излишния холестерол и го отвежда обратно в черния дроб за преработка.
– Към компанията им се присъединяват триглицеридите – друг вид мазнини, които също могат да объркат здравето, ако се увлекат.
Кога цифрите говорят за беда? За да сме спокойни, резултатите трябва да изглеждат така:
– Общ холестерол: под 5.2 mmol/L
– LDL холестерол: под 3.4 mmol/L
– HDL холестерол: колкото по-висок, толкова по-добре (над 1.0 mmol/L за мъже, над 1.3 mmol/L за жени)
– Триглицериди: под 1.7 mmol/L
Стойности над тези граници не бива да се пренебрегват. Те са като предупредителна лампа на таблото, която ни казва, че е време да вземем завоя по-внимателно.
Колко често да проверяваме холестерола си
– Ако сме над 20 години и се чувстваме здрави – на всеки 4–6 години.
– Ако имаме фамилна обремененост, диабет или наднормено тегло – по-често, според лекарски съвет.
– След 40-годишна възраст – профилактиката вече не е препоръка, а необходимост.
– При деца с висок семеен риск –рано, но премерено.
Възрастта има значение. Метаболизмът с времето се забавя, а натрупванията стават по-упорити.
Има ли как да си помогнем с чинията? Да, и още как. Приятелите на здравия холестерол са:
– овесените ядки
– бобовите растения
– авокадото
– ядките
– мазните риби
– зехтинът екстра върджин
– свежите плодове
Врагът – добре познат: преработени меса, трансмазнини, захар и пържени храни.
Холестеролът е като характер. Сам по себе си не е нито добър, нито лош. Зависи как го поддържаме. С редовни изследвания, с разумен избор в храненето и с движение можем да го държим на своя страна — там, където е полезен, а не опасен.