Голям процент от българите допускат тази грешка в речта си, а тя може да направи много лошо впечатление

© Фокус
"Ние ще ходиМЕ на коцерта, а вие?", "ПравиМЕ годишен отчет разходите си" - чували сте подобни изрази, нали?
На пръв поглед тази невинна грешка може доста да подразни ухото на вашите слушатели и събеседници.
Как изглежда този проблем от научна гледна точка - езиковедския проблем с неправилнотопоставяне на -ме окончанието при глаголите от 1л мн. ч в първо и второ спрежение.
Така нареченото "мекане“ - говори-МЕ ,пише-МЕ, прави-МЕ, е част от
особеностите на говора в западните части на страната ни. Този проблем е породен от факта, че в първо лице единство число в същия диалект се използва окончанието -м ,което също е в разрез с приетата лексикална норма . Например в западния диалект е възможно да чуем – я, че одим, я че станем, донесем, кажем , вместо лексикално коректното - аз ще отида ,аз ще стана, кажа, донеса.
Докато назад във времето това речево изменение е смятано за локална диалектна особеност само на хората населяващи Западна България, днес този езиковедски проблем се е разпространява в устната реч из цялата страна.
Езиковедски проучвания, които сочат, че голям процент от българите използват окончанието -ме при глаголи от 1 л м н .ч. в първо и второ спрежение.
Правилото
В книжовния език съществува правило за -м и -ме окончанието на глаголи
от 1л мн. ч в първо и второ спрежение ,което гласи следното:
Ако в 1 л. е д .ч. глаголът завършва на -а или -я, тоест е от 3то спрежение , то в 1 л. мн. ч. правилното му окончанието е -м (чета – четем; говоря – говорим; ходя – ходим).
Ако в 1 л. е д .ч. глаголът завършва на -м, то в 1 л. мн. ч. окончанието му е
-ме (харесвам – харесваме; пътувам – пътуваме; покорявам – покоряваме).
Изключение правят много малко на брой глаголи като знам, дам и ям. Но техните форми за 1 л. м н .ч. са съответно знаем, дадем и ядем, а не често употребяваните знаеме, дадеме и ядеме.