Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Скъпи приятели, позволявам си да кажа пред вас, че още не ми се тръгва от тук. Няма да обръщам внимание на проблемите и болестите, на годините / вече 86/, на обективната истина, че не е възможно да останеш тук. На пук на реалната заплаха че наближава да бъда извикан там някъде, нямам намерение да се отзова веднага и покорно да потегля. Ще си стоя тук до когато издържа. А възнамерявам да издържа още доста. И вие сте един от моите стимули. Благодаря ви! Това написа големият Недялко Йорданов и както само той умее, облече го в стиове:

ТУКА ЩЕ ОСТАНА

Не ми се тръгва... Тук ми се остава.

Тук...В тази моя сбъркана държава...

Тук в този град и шумен и намръщен.

Тук... Само тук-... При моите... Във къщи...

При моята жена... При двата сина...

При внучките... При внука във чужбина.

(След два дни идва, прекосил Европа.)

При личните ми сайтове в лаптопа.

И при приятелите във фейсбука.

Ще си остана тука... Само тука!

Не ми се тръгва, дявол да ме вземе.

Нали си имам още... колко... време?

Нали не вярвам, че ще дойде края.

Това поне със сигурност го зная.

Люлее се житейското махало

и в него краят всъщност е начало.

Безкрайна вечност... Люлка двупосочна.

Но още ми е рано да започна.

И нямам още никаква идея

как точно мога да се залюлея

отново млад... Във бялата си ризка.

Не ми се тръгва... Не,не ми се иска.

Напук на актуалната покана...

И до когато... Тука ще остана...