Филмът "Ф1.618“ е един много любопитен, постмодерен филм, в който могат да се огледат няколко кинематографични школи. Теодор Ушев успява да даде много интересна заявка за присъствие не само в анимационното кино, където се смята за един от големите съвременни майстори, а и в игралното. Това каза журналистът Георги Тошев в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“ в коментар на спечелената от българския режисьор награда "Златна  палма“ на 23-тия кинофестивал в Бевърли Хилс.  

Той отбеляза, че това е първият игрален филм на Теодор Ушев и с него той е проявил изключителна смелост. "Обикновено дебютантите са много предпазливи и залитат в една или друга крайност. Теодор Ушев не се страхува да рискува и резултатът е налице“, каза Георги Тошев. 

Журналистът отбеляза, че филмът не е направил голям боксофис в България, "но пък е чудесен повод страната ни да бъде представена на големи фестивали“. "Наградата смятам за съвсем закономерна, защото кинофестивалите са места, където жури и публика търсят нови идеи и нова гледна точка към киноизкуството“, допълни Тошев. 

Голяма част от българските критици на филма са хора, които дори не са го гледали, коментира журналистът. "Смятам, че балансът във възприемането на чуждия успех е въпрос на национално самочувствие. По всичко личи, че националното ни самочувствие е ниско. По същия начин ние не можехме спокойно да приемаме успехите, дори да не разбираме изкуството на Кристо и Жан Клод. По същия начин ние заклеймихме Мария Бакалова само с дебюта й. Наскоро цитирахме избирателно от 30 публикации единствената с негативни елементи критика спрямо Соня Йончева и участието й в "Норма“, посочи Георги Тошев. 

Според него единственият истински критик за творците е публиката. "В България отдавна няма една оперативна критика, която да е респектираща. Дори в западните държави много малко останаха истинските критици, защото много от тях са свързани с различни лобита. Ние имаме "Букър“, шортлист и се занимаваме с един или двама писатели, които не приемат наградата на Георги Господинов и смятат, че това е повече маркетинг“, коментира журналистът. 

Георги Господинов по думите му е явление не само в българската, но и в съвременната европейска литература. "Той има един усет да държи международна публика с темите и проблемите, за които пише, и езика, който през годините усъвършенства. Във "Времеубежище“ има неща, които са пророчески, дори войната. Знаем кога е написан този роман и знаем колко неща от този роман се случват днес и сега. Как западната критика и хората, които разбират от литература, да не отделят творчеството на Господинов, конкретния му роман и да не го наградят?“, коментира Георги Тошев.