Жюстин Леви e родена през 1974 г. Дъщеря е на френския философ, писател и интелектуалец Бернар Анри Леви. През 1995 се омъжва за Рафаел Ентовен. Впоследствие съпругът ѝ я зарязва заради световноизвестния модел, актриса, певица и бивша първа дама на Франция Карла Бруни, която по това време е годеница на баща му Жан-Пол Ентовен. Жюстин споделя, че денят, когато разбира, че Рафаел и Карла ще си имат бебе е най-жестокият ден в живота ѝ. "Това е най-щастливият ден в живота ми“, крещи бившият ѝ мъж по телефона. "Ингушите също са щастливи, когато им се роди бебе“, успокоява я баща ѝ – интелектуалецът. Докато са заедно с Рафаел, Жюстин също забременява, но двамата решават да направи рисков аборт, който ѝ причинява редица проблеми да забременее впоследствие. "Всичко, което постигнахме заедно е мъртво“, пише Жюстин. "Не, остава цигарата. Аз пуша благодарение на него. Толкова съм доволна. Обожавам да пуша.“  След като се възстановява от зависимостта, която развива към амфетамините,  Жюстин сяда и описва Всичко. "Ти какво очакваше?“, пита риторично бившия си съпруг и продължава: "Смяташ, че ще бъде лесно да ме напуснеш? Мислиш си, че ще те оставя да го направиш“. Книгата "Нищо особено“ излиза през 2004 г. Веднага се превръща в бестселър, преведена е на множество езици и измества от челните места в класациите дори литературната сензация "Шифърът на Леонардо“.

"Не е толкова често срещано явление един тип да разкара обичаната от него жена, за да направи дете на годеницата на любимия си татко. Не бе длъжен да се превръща в този жалък Иполит, нали?“ Освен че Жюстин безпощадно описва Рафаел (в романа Адриан) като безволево, инфантилно и жестоко човече паднало в капана на "красива рожба на биониката с поглед убиец“, не пести и своите срамни моменти. Например онзи път, когато рисува мустаци на една двуметрова Паола (Бруни в романа) на някаква автобусна спирка и една баба я обявява за престъпно изчадие. Или тогава, когато се опитва да си свали брачната халка, но пръстът се подува и се налага да я срежат. Или моментът, когато се тъпче с кроасани в кварталното кафене и осъзнавайки, че си е забравила парите избягва? Налага се да намира обиколни маршрути в продължение на седмици. Или зависимостта към наркотиците, която развива по време на брака си, за да се чувства уверена. За да е достойна за съпруга си.  "Отритната, разкарана, захвърлена – шокът ме бе взривил и затрил, чернобилизирал ме бе.“ И за всичко е виновен Адриан (или Рафаел). "Нему приписвах вината за всичко. За тъгата ми, той е виновен. За кошмарите ми, той е виновен. За булимията и анорексията ми, за кончината на моята баба и убийството на командира на съпротивата Масуд, за лошото време, за птичия грип, за израело-палестинския конфликт, за първата ми бръчка, за тъмните кръгове около очите ми – все той и неизменно той.“

В началото Рафаел убеждава Жюстин, че ревността ѝ е безпочвена. "Казваше ми, ама любов моя, та това е мащехата ми.“ "Хвана се с Паола както правеше лицеви опори, само за да покаже на големите, че бе също толкова голям като тях, че и той можеше да има жена с поглед убиец.“ Според Жюстин той пада в тъпата клопка на една вещица, която нехае колко се обичат баща и син. И все пак допуска възможността, че може наистина да се обичат и да са щастливи заедно. "Дали това ми причинява болка? Да си го представям щастлив с нея, далеч от мен. Дори и това не. Вече не.“

"Всичко, което ми остана от него е цигарата. Какво ще ми остане, като спра?‘

"Нищо особено“ носи на авторката си популярност, пари, слава и убедена съм малко успокоение. Но в света на пишещите,  отмъщението не носи справедливост. Карла Бруни е жената котка. Онази, която пристига в къщата в Поркрол с израз от сорта на "светът е мой и всички пичове също.“ Карла Бруни, Терминатор, който споделя, че няма нужда от никого, "аз мъжете ги кастрирам веднага“. Карла Бруни, тази нарцистична сексуална хищница. Жената, която Клептън и Джагър никога няма да забравят. Онази, която на всичкото отгоре разполага с безупречен стил, музикален талант, бърз ум и богата обща култура. "Нищо особено“ прави образа на Карла Бруни завършен, полира го. Нейната нестихваща популярност и умението ѝ да получава онова, което иска са непокътнати.

В момента Жюстин Леви е на 49 години. Работи в издателство, редактира, пише, редовно вечеря с баща си. Станала е малко по-цинична, малко по-обезверена и малко по-смела. Има две деца и не вярва в моногамията. Бившият ѝ съпруг, нейната неизлечима болест е отдавна заменен с Никола Саркози.

Наскоро Карла Бруни заяви, че пише контрамемоар с нейната гледна точка. Историята продължава.