close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Други
Кино и филми
Кулинарни
Културни
Личности
Музика
Foreign Policy: Русия и Украйна попаднаха в капана на историята
16:02 / 07.02.2022
42
©
Има много обяснения за украинската криза в икономиката и политиката. Те са полезни по свой начин, но не са достатъчни. Културният, исторически и религиозен произход на конфликта между Москва и Киев се връща към фундаментални въпроси – какво е Русия, какво означава да си руснак и кой притежава митовете от миналото, пише американското списание Foreign Policy.

На 12 юли 2021 г. на сайта на Кремъл се появи статия на руския президент Владимир Путин "За историческото единство на руснаци и украинци“. Може да се каже, че това е пътеводител за историческите стереотипи, които формират отношението на самия Путин и много руснаци.

Първо, Путин и много негови съграждани смятат руснаците и украинците за един народ или за "братски“ народи, като едната група наричат великоруси, а другата украинци или малоруси. Те са на същото мнение за Беларус - оттук и името на страната Белая Рус. Когато Русия става царство през 1547 г., официалната титла на владетеля е "Цар на цяла Русия“.

И трите Руси са наследници на княжествата на първоначалната Киевска Рус, управлявани от различни членове на династията Рюрикович, викингите от 9 век. Тази династия произхожда от Новгород, а след това през 882 г. премества столицата в Киев. Той става голямата столица на "федерацията" на Рюрикович. В сравнение с него Москва е пълна пустиня. Първото й писмено споменаване се отнася едва за 1147 г.

Именно този общ произход отличава отношенията на Русия с Беларус и Украйна от другите бивши съветски републики. Казахстан, Естония, Грузия са дружески страни, но украинците и беларусите са роднини. Русия, Беларус и Украйна черпят своята история от Киевска Рус и Путин искрено подкрепя тази интерпретация. В статията му четем: "Киевският княжевски трон заема господстващо положение в староруската държава. Така е от края на 9 век.

Според Путин тези отношения до голяма степен се основават на религията. Тя датира от Свети Владимир, той също е Владимир Велики или Владимир Кръстител. Този киевски княз е покръстен през 988 г. и прави православието държавна религия.

Кръщението и последвалия брак с византийска принцеса създават тесни връзки с византийците. Така започва друга линия на легитимност и приемственост – през Константинопол. Владимир Мономах, който управлява Киев от 1113 до 1125 г., нарича себе си "архонт на цяла Русия“ по гръцки маниер. Той дължи името си на роднински връзки с византийския император Константин IX Мономах. Императорът на Константинопол, който е коронясан от патриарха и глава на Православната църква, е стоял над обикновените царе и монарси.

Но този порядък рухва с нахлуването на могъщи завоеватели от Изток - първо монголите изравняват Киевска Рус със земята, разделяйки я на редица васални държави, а след това, през 1453 г., Константинопол пада под натиска на османските турци. Някога гордият Киев беше превърнат в руини и купчина черепи близо до малко оцеляло селище. И нямаше византийски император, който да се издига над руските царе.

Но в края на 15-ти век, след битката при река Угра, силата на монголите отслабва и части от бившата Киевска Рус се опитват да възстановят своята легитимност - вече като Русия. Въпреки това, новата държава се изправи пред други предизвикателства, вече на Запад: по-голямата част от съвременна Западна Украйна е завладяна от мощна Полша, а Беларус е погълната от Литва.

През този период Украйна, бившият център на Киевска Рус, получава своето своеобразно име. Има две теории за това име: едната се поддържа от повечето историци, както и от руското правителство, а другата се популяризира главно от украински учени и властите там. Според първата версия, след като бившето сърце на Киевска Рус през 1569 г. отива към полската корона, тази територия получава неофициалното име "Украйна" (тоест "покрайнини" или "гранични край" на старославянски), тъй като от полска гледна точка той граничи със степните и полуномадски народи като татарите.

Според втората версия в украински и старославянски има разлика между думите "Украйна" и "Окрайна". И двете идват от думата "ръб", на старославянски "граница", но има важна разлика в предлозите. Според украинската версия Украйна означава "земи близо до центъра", директно граничещи с него - тоест обграждащи Киевска Рус и пряко подчинени на нея. Това е пресилено твърдение, но така украинците виждат своето специално място в наследството на Киевска Рус.

Междувременно новата руска държава е трябвало по някакъв начин да претендира за собственото си място в православния свят - и произходът на Римската империя се превръща в нов източник на национално-политическа легитимност. Тъй като Константинопол, Вторият Рим, е в ръцете на мюсюлманите, Москва е трябвало да стане Трети Рим и нейният патриарх бива въздигнат до нивото на Константинопол и Рим. "Два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има“, казва една руска поговорка. От 1547 г. руските владетели се обявяват не за князе, а за императори – руското "цар“ произлиза от римското "цезар“.

И тази идея проработи. Структурата на властта на страната беше укрепена, царете управляваха въз основа на руския патриархат и Москва придоби много желаната легитимност. Руските владетели се женеха за представители на свалените византийски династии и това поражда цял куп митове, оправдаващи предполагаемата им приемственост от Константинопол.

Но има малък проблем. Както Цезар трябва да управлява Рим, така и царят трябва да управлява цяла Русия. Невъзможно беше да се отхвърли културното, историческото и религиозното значение на Киевска Рус. Царете нямат такъв проблем: след като спечелиха изгубените територии на Запад, те решиха да се разширят на Изток.

Руската империя се опита да изтрие останалите източнославянски езици от общата културна памет - сякаш никога не е имало Украйна и Беларус. Царското правителство смяташе украинците за руснаци и им отричаше собствената им история. Украинският и беларуският език бяха забранени. Украинският национализъм беше заплаха за основните руски митове и подкопа опитите за създаване на единен "общоруски" народ.

Идеалистите от ранния Съветски съюз, за разлика от тях, гледаха на феодалното минало с презрение и виждаха украинците, беларусите и руснаците като отделни народи, сега обединени от общ съветски идеал.

Но този младежки идеализъм скоро се разпадна. Йосиф Сталин беше обсебен от унищожаването на украинците като такива. Голодоморът, изкуственият глад от 1932-1933 г., отне живота на милиони украинци, въпреки че все още има разгорещен дебат сред историците относно неговата преднамереност. Украинската култура беше систематично потискана, до забрана за преподаване на украински език, а училищата преподаващи на този език бяха затворени.

Въпреки това, наследникът на Сталин Никита Хрушчов сам е украинец и до 1949 г. оглавява Комунистическата партия на Украинската ССР. Политиката на по-тясно интегриране в съветската политическа система, с известна степен на автономия в местните дела, той смята за по-ефективна от пълното унищожение. Като част от т. нар. "нормализация“ през 1957 г. освен републиканските власти се създават и регионални икономически съвети за укрепване на украинската автономия. Украинската ССР получи правото да приема свои собствени закони, ако те съответстват на законодателството на Съюза. Киев стана обикновена републиканска столица и не получи нито специално внимание, нито привилегии. Неговото специално място в източнославянската история беше омаловажено и игнорирано, защото не се вписваше в съветската интерпретация.

Но за съвременна Русия, в която липсва както идеологическата гъвкавост на Съветите, така и териториалния обхват на бившата империя, това е сериозен проблем. Путин се представя почти като цар. Той иска да влезе в учебниците по история като великият обединител на руските земи – и ако не под единна власт, то със сигурност като хегемон на руския свят.

Путин се представя като велик лидер и победоносен завоевател. Какво стои зад победните му речи след изборите през 2012 г. или след анексирането на Крим, когато в обръщението си към депутатите от Държавната дума той подчерта историческото значение на обединението, нарече го "завръщане у дома“ и припомни някогашната военна слава. Показателна е и реакцията му, щом японците започват да говорят за сделка с Курилските острови.

Путин иска да си присвои съветското наследство, но в същото време да застане наравно с императорите от миналото. Затова той връща и имплантира бившите, все още имперски митове и ценности, а за това е необходимо да върне Киев в обхвата на своята власт. В крайна сметка възстановената Киевска Рус стана Русия и Третия Рим. Украйна, от друга страна, върви по своя път: тя обяви Киевска Рус за собствено наследство, отдалечи се от Москва и дори получи автокефалия за своята православна църква и всичко това противоречи на руската държавна митология. Тези имперски митове определят самата Русия – и какво означава да бъдеш руснак. Без тях Русия в очите на мнозина просто ще престане да съществува. Путин е убеден, че без това социално лепило Русия отново ще се разпадне и ако го направи, собственото му наследство ще пострада. Следователно за него не може да има украински език, култура и история.

В същото време Украйна се сблъска с подобен проблем. Тя смята себе си за истински наследник на Киевска Рус, а не на Русия. Следователно украинците трябва по някакъв начин да отделят Киевска Рус от съвременна Русия и да подчертаят собствената си история. Те видяха какво се случи с приемането на руските митове в Беларус, където опозицията развява бяло-червено-бялото знаме на Реч Посполита.

Така че конфликтът продължава. И ще продължи, докато Русия се счита за Рус, влагайки специален смисъл в това понятие, а останалите потомци на Киевска Рус ще защитават собствения си език, история и традиции от намесата на Москва. Възможно е да се решават икономически въпроси, да се дават гаранции за сигурност и да се сключват нови сделки, но тези дългогодишни проблеми могат да бъдат решени само чрез изграждане на принципно нов проект, с нови идеали и нова легитимност - без да се разчита на исторически митове. Може би е дошло времето Третият Рим да падне. И за да погребем с почести старите легенди, ще се закълнем, че няма да строим Четвъртия, пише изданието.

Превод и редакция: Юлиян Марков










Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Газова криза
Войната в Украйна
Грипна епидемия обхвана страната
Парламентарни избори 2022 г.
Войната в Сирия
назад 1 2 3 4 5 напред
Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

office@mg24.bg
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.