Изложбата "PUSTA VE4NOST" е едно имерсивно светилище на един мой герой от 2021 година, изградено от 10 хиляди празни метални кутии, метафора за съставния елемент в момента, като някакви тухла или каква би била тухлата на съвременното консуматорско общество. Това коментира в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ визуалният артист Филип Бояджиев. Събитието може да се види от 12.00 до 19.00 часа в Концептуално пространство ДОМ до 10 ноември.

Споделя, че трудно са стигнали до заглавието на изложбата с куратора Снежана Кръстева. "Много се лутахме да изберем заглавие, което не издава нищо, а добавя смисъл в концепцията. Тръгнахме от английски някак си дойде от думата "eternity“ (вечност). Аз се замислях, че тези кутии са празни и тръгна от някакъв вид изпразване на смисъл, изпразване на идентичност. И след това, като се чудихме как се превежда това на български, се сетихме за думата "пуста“ и че има двойно значение.“

Художникът е някакъв вид сеизмограф, който усеща разклащанията в обществото, посочи авторът и сподели за героя, който пресъздава, че е един събирателен образ на псевдопатриотичен индивид, който възниква преди няколко години в резултат на недоволството от случващото се в България и доразвива образа му в новата си изложба. "Никога не съм смятал, че ще работя по такива теми, но някак може би нещата не са се променили. Аз много се притеснявах, че ще поработя по тази тема и в един момент тя ще отмине, пък тя не отминава. Заради това и героят все още стои. Просто не мога да осъзная защо продължаваме да си намираме причини да се разделяме, вместо да се обединяваме, особено в тези странни световни времена.“

В изложбата има различни поговорки, написани като заклинания, много от които са свързани с работата и по-точно колко е хубаво да не се работи, което определя като българска народопсихология. "Тук някак си не е хубаво да се работи. Работата е нещо лошо, наказание. А моето впечатление е съвсем различно, ако работиш особено нещо, което те прави щастлив.“ Според госта у нас повечето хора гледат само и единствено себе си, а давайки от себе си и живеейки в общност, според него може да се спечели доста повече "и наистина да получаваме това, което ни липсва“.

"Всичко тръгва от индивида. Аз съм 15 години в графичния дизайн, работих по различни проекти, които смятах за някак си социално значими. Това ми беше важно. И в един момент това не ми стигаше просто, за да имам този смисъл, от който имам нужда и да знам, че аз правя това, което от мен зависи, за да може този свят да е някак си една идея по-добър, колкото мога и със средствата, с които аз разполагам. Творческият език явно е моя път, поне в момента. Той може да се промени в някакъв момент. Просто всеки от нас трябва да спре да си хвърля фаса на улицата, преди да критикува другите. Това, което в дизайна не ми беше достатъчно, е изразът на това недоволство, изразът на емоцията, която акумулирам. А творчеството ми дава тази възможност да не се съобразявам по никакъв начин. И затова тази изложба е тотална и радикална по някакъв начин,“ сподели артистът.