09:44 / 24.06.2026
325
Еньовден е – професионалният празник на над 7800 магистър-фармацевти в България. Денят, в който по традиция говорим за лечебните билки и лекарствата и честитим празника на хората, които стоят най-близо до пациента в аптеката – магистър-фармацевтите.
Зад тази професия стоят повече от пет години и половина обучение, висока лична отговорност и значителна инвестиция в образованието. В България подготовката на един магистър-фармацевт струва около 50 000 евро. В същото време българската здравна система не използва пълноценно знанията и уменията на тези висококвалифицирани медицински специалисти.
Докато в редица държави магистър-фармацевтите участват във ваксинационни програми, предоставят услуги за отказване от тютюнопушене, участват в скринингови програми и проследяват хронични заболявания, в България тяхната роля продължава да се свързва предимно с отпускането на лекарства. Така се инвестира значителен ресурс в подготовката на експерти, чийто потенциал остава неизползван.
По повод празника разговаряме с маг.-фарм. Димитър Коцев, председател на Управителния съвет на РФК София-столична, и с маг.-фарм. Венелин Сапунаров, член на Съвета на Международната федерация по фармация (FIP), за мястото на магистър-фармацевта в съвременното здравеопазване.
Г-н Коцев, честит празник! Каква е ролята на магистър-фармацевта днес?
Благодаря! Честит празник на всички колеги, които всеотдайно и отговорно се грижат за здравето на българското общество. Желая им да бъдат здрави, да пазят познанието за билките и лекарствата, да помагат за облекчаване страданията на болните, да предпазват здравите от това да си навредят и да получат в замяна добра дума и признание от обществото.
Ролята на магистър-фармацевтите днес е по-голяма и по-важна от всякога. Освен отпускането на лекарства, магистър-фармацевтите ежедневно допринасят за безопасната употреба на лекарствените продукти, разясняват правилната им употреба и могат да забележат лекарствени взаимодействия.
Какви други ползи могат да имат пациентите от магистър-фармацевтите?
Ролята ни при профилактика и превенция може да се задълбочи, както е в много други страни, където в аптеката се поставят ваксини, измерва се кръвно налягане, проследяват се хронични заболявания, прави се скрининг, а на места фармацевтите могат да предписват лекарства за често срещани заболявания. Това са области, в които аптеките допълват усилията на останалите специалисти. Пациентът може да чака дни или седмици за преглед, но може да получи професионален съвет в аптеката още същия ден. Това не заменя лекаря, но осигурява достъп до навременна информация, насочване, ранно разпознаване на здравословни проблеми. Съвременното здравеопазване изисква сътрудничество между различните здравни специалисти в полза на пациента. Така се осигурява непрекъсната грижа – от лекарския кабинет до аптеката. Например, пациентът решава да спре цигарите след здравословен проблем или лекарска препоръка. След това има нужда от информация, подкрепа и проследяване. Тук магистър-фармацевтът може да допълни работата на лекаря чрез консултиране и насочване.
Също така профилактиката е по-евтина от лечението. Такъв пример е, ако един пациент с високо кръвно не приема редовно терапията си, може да стигне до инсулт, а цената за здравната система и за семейството му ще бъде многократно по-висока от цената на навременната профилактика. Ако магистър-фармацевтите помагат на пациенти с хронични заболявания, това може да бъде предотвратено в много случаи.
Какво спира предоставянето на подобни фармацевтични услуги в аптеките в България?
У нас липсват механизми за финансиране на професионални фармацевтични услуги. В България подобни дейности се извършват като част от ежедневната работа на фармацевтите, но без механизъм за възнаграждение и без ясно регламентиране. Въпреки задъхването в здравеопазването, се забравя, че магистър-фармацевтите сме медицински специалисти и можем да допринасяме много повече за общественото здраве. Въпросът е дали България ще последва тази тенденция и ще използва пълноценно знанията и уменията на своите магистър-фармацевти.
Какво е по-различно в аптеките в Европа и по света?
Добър пример са програмите за отказване от тютюнопушене. В много държави магистър-фармацевтите оценяват никотиновата зависимост, подпомагат избора на терапия, проследяват напредъка на пациентите и оказват подкрепа при отказването. Данни на FIP от 51 държави показват, че в близо две трети от тях се предоставят такива услуги от фармацевти.
Подобен пример е и услугата за поставяне на ваксина директно в аптеката от обучен фармацевт. Според FIP това е разрешено в над 40 държави. В много държави фармацевтите прилагат грипни, COVID-19 и други ваксини. Там услугите се финансират от публични или здравноосигурителни фондове и са част от първичната здравна помощ, а лекарите нямат нищо против, защото се пести времето им най-вече. Това е резултат от ясна политика за профилактика и добро сътрудничество между професиите.
Други широко разпространени услуги са скрининг за диабет, хипертония и HIV, както и проследяване на пациенти с хронични заболявания. В тези страни се посочва, че по този начин се спестяват бъдещи разходи и се предотвратяват здравни усложнения. Българските пациенти също заслужават достъп до подобни съвременни услуги и грижи в аптеката.
Г-н Сапунаров, честит празник! Използва ли България пълноценно потенциала на магистър-фармацевтите?
Честит празник на всички колеги! Желая им да бъдат здрави, уважавани и ценени като медицински специалисти и да получават справедливо възнаграждение за знанията, усилията и опита си.
На Еньовден говорим за билки, лечение и традиции. Но съвременният магистър-фармацевт е много повече от познавач на лекарствата. Той е част от здравния екип, който може да допринесе за по-добра профилактика, по-безопасна терапия и по-добро здраве на българските пациенти. Въпросът е дали здравната система ще използва този потенциал.
В България около 50 000 евро струва подготовката на един магистър-фармацевт. Обучението продължава повече от пет години и включва задълбочена подготовка по фармакология, технология на лекарствата и други фармацевтични и медицински дисциплини. Въпреки това голяма част от експертния потенциал на професията остава неизползван. В много държави фармацевтите предоставят комплекс от фармацевтични грижи и услуги. В България подобни услуги все още не са развити. В резултат пациентите губят достъп до допълнителни здравни грижи, а системата не използва пълноценно експертизата на специалистите, в чието образование е инвестирала.
На какво според Вас се дължи това?
Причините са комплексни. От една страна, обществото и институциите все още не използват пълноценно експертния потенциал на магистър-фармацевтите. От друга – липсва дългосрочна визия за развитието на професията и аптечния сектор. Вместо да се развиват нови здравни услуги и да се използват знанията ни, често ролята на фармацевта се свежда единствено до отпускането на лекарства.
Срещаме и неразбиране от страна на лекари и политици, но подобни услуги не отнемат работата на лекаря, а надграждат здравната система. В държавите, в които съществуват такива фармацевтични услуги, те обхващат основно хора, които все още не са болни и така или иначе няма да посетят лекар до момента на разболяването си. Това е част от профилактиката.
Другата група са пациентите с хронични заболявания. Те посещават своя лекар периодично, най-често на 6 месеца. Между тези прегледи могат да бъдат наблюдавани и в аптеката, а при отклонения фармацевтът да ги насочи обратно към лекаря. Всяка такава дейност се документира в системата и е видима за лекуващия лекар.
Грипната ваксинация в аптеките е добър пример. Тя спестява чакане пред лекарския кабинет, намалява риска пациентът да се зарази, докато чака за ваксинация, намалява риска от неправилно съхранение и пренасяне на ваксината от пациента и улеснява достъпа до профилактика. Скринингът в аптеките също е насочен основно към здрави хора, които иначе не биха потърсили медицинска помощ.
В страните, в които подобни услуги са въведени, е установено, че те намаляват разходите за здравните системи чрез по-ранна профилактика и диагностика, навременна намеса при хронично болните и предотвратяване на тежки усложнения. Това облекчава и натоварването на лекарите, които могат да отделят повече време за пациенти с по-сериозни здравословни проблеми и за по-остойностени и важни дейности.
Съществуват и структурни проблеми. България продължава да подготвя нови кадри, докато в същото време липсва анализ какви са реалните потребности на системата. Обучават се кадри, които след две години работа в аптека, се насочват към фармацевтичната индустрия и клиничните проучвания, а колегите с повече опит със съжаление говорят за избора си на професия. Това показва системен проблем за непривлекателност на аптеката като работно място за магистър-фармацевтите. Наблюдава се и липса на последователна политика и несигурност относно бъдещото развитие на професията.
Какво означава това за пациентите и обществото?
Проблемът засяга пряко пациентите и начина, по който се използват публичните средства в здравеопазването. Това е загуба както за пациентите, така и за обществото.
Смятам, че една от причините е и липсата на ефективна регулация на аптечния сектор. Законът поставя ограничения за броя аптеки, които едно лице може да притежава, както и за съвместяването на собственост върху аптеки и търговия на едро с лекарства. На практика обаче съществуват възможности тези ограничения да бъдат заобикаляни чрез свързани лица и дружества.
Това създава предпоставки за концентрация на собственост и поставяне на търговския интерес пред обществения. Последиците не се усещат само от магистър-фармацевтите, а и от пациентите. Когато има проблеми с доставките или недостиг на определени лекарства, пациентът често е принуден да обикаля от аптека на аптека, за да намери необходимото му лечение. Понякога става въпрос за лекарства за онкологични заболявания, диабет, епилепсия или други състояния, при които прекъсването на терапията може да има сериозни последствия за здравето и живота.
Магистър-фармацевтът е човекът, който ежедневно обяснява на пациента защо дадено лекарство не е налично или има забавяне на доставката му, но в повечето случаи той не определя нито доставките, нито наличностите.
Основният акцент е поставен върху търговския аспект на дейността в аптеките, а на заден план остава здравната функция. А лекарството не е обикновена стока – то е част от лечебния процес и изисква професионална експертиза и отговорност. Затова според нас е необходима дългосрочна политика за развитие на фармацевтичната професия, реално използване на знанията на магистър-фармацевтите, по-голяма прозрачност, ефективен контрол, преосмисляне на нормативната рамка и регулация, която да поставя на първо място интереса на пациента и общественото здраве.
