Емилия Зафираки: Разказите и книгите на Филип Лхамсурен запалиха любопитството ми към Амазония

Разказите и книгите на пътешественика-изследовател Филип Лхамсурен запалиха любопитството ми към дъждовната гора на Амазония. Конкретният повод, който ме накара много бързо да си стегна багажа, беше продължението на детската книга за приключенията на "Жабокът Витан“, която пиша и която е базирана на разказите на Филип за Амазония. Това сподели в предаването "Куфарът на фокус“ на Радио ФОКУС с водещ Ася Александрова журналистът, писател и пътешественик Емилия Зафираки, чието едномесечно пътешествие започва с корабче по реката Рио Негро и нейните притоци Рио Демини и Рио Арака, за да достигне до подножието на планинския масив (тепуи) Сера до Арака – изключително труднодостъпно място, чието първо документирано изкачване е през 2003 година.

"Филип пише, обяснява, разказва по фантастичен начин, но нищо не може да се сравни с живата среща и с усещането, което човек изпитва, когато за първи път попадне на подобно място. Аз доста обикалям по света, била съм и на високи върхове, и в пустини, и къде ли не, но джунглата е едно друго измерение. Сякаш човек се чувства, наистина като да се е качил в една машина на времето и да се е върнал много-много назад в праисторията на човечеството и наистина да види първите дни на Земята. Това е усещането, което изпитваш, като да си първият човек и да виждаш каква е била Земята преди милиони години,“ сподели тя.

Най-подходящия месец за посещение в дъждовната гора е юни месец, когато валежите са с по-слаб интензитет, посочи гостът. "Но дори този благоприятен период за посещение на джунглата, всъщност не намалява по никакъв начин предизвикателството, пред които човек се изправя,“ добави журналистът и обясни, че колкото и да е подготвен физически човек, високата влажност и всекидневните интензивни валежи правят терена много труден. "И това, че в джунглата всичко иска да те изяде, всичко иска по някакъв начин да те предизвика, е нещо, което те поставя в една друга кондиция на духа и на тялото. Единственото сигурно място в джунглата са нашите хамаци вечерно време – добре разпънати и с покривала против комари и всякакви насекоми. Когато влезеш в хамака, като преди това добре си го огледал да нямаш някой некамен гост вътре, всъщност това е моментът, в който можеш да се отпуснеш единствено и само тогава.“

Като изключително ценни описва моментите на общуването си с местните хора, които по думите й са "изключително лъчезарни, любопитни, гостоприемни, много мили, много истински хора“. По думите й местните хора живеят много смислени и простичък живот, като се сблъскват с ежедневни предизвикателства – сами набавят и отглеждат храната си, "но пък начинът, по който възприемат света и ежедневието е толкова по-различен от това, което сме свикнали ние, че наистина човек може да отиде само и да се учи от тях. Това е наистина безценно. Безценно, защото се докосваш до един друг свят, който е много по-различен, за мен много по-истински отколкото това, което ние имаме. И някак си човек си тръгва много по-богат.“

Пред жилищата на всяко семейство има различни видове билки, които им помагат да се справят с различни видове неразположения или ухапвания от насекоми и змии. "Буквално джунглата е в задния им двор и в градините си отглеждат най-добрите си помощници в случай, че нещо ги ухапе,“ разказа тя и обясни, че отглежданите билки са голямо преимущество, тъй като в джунглата се срещат хиляди видове животни, като най-миниатюрните насекоми, които не можеш да видиш с просто око, но могат да ти причинят доста болезнени неща по тялото, също така змии и различни видове от семейство котки. "Ягуарът и анакондата са животни, които заемат много високо място във фолклора на племената.“

Според пътешественика местните жени са изключително впечатляващи амазонки: невероятно силни и бойни, които с невероятна лекота се справят с всичко в ежедневието си. "Винаги със себе си носят мачете, което им служи да си подправят път в джунглата, да се защитят и да си наберат нещо или да ловуват нещо. Една от жените, с които имахме възможност да общуваме, ни направи бижута, като ни обясни, че това са много силни амулети, които тъй като се е развила много хубава връзка между нас, тя ги прави с много любов и с цялата сила на която е способна. Те са наистина много красиви, със семена от джунглата са направени и са много, много скъп подарък, който аз нося винаги със себе си.“