Драгомир Симеонов: Изминаващото време е нещо, което силно ме вълнува

"Почти напълно запазен“ е името на нещото – не искам да му давам определение, за да не плаша хората, но не е спектакъл, не е стендъп, не е шоу: всички тия думи сме ги изтъркали от употреба. Това е среща, това е някакво хубаво прекарано време, надявам се, понеже ще вложа много енергия. Така че заглавието на това хубаво прекарано време в бъдещето време е "Почти напълно запазен“. Това посочи журналистът Драгомир Симеонов в предаването "Сториборд“ на Радио "Фокус“ с водещ Благой Д. Иванов.

Събитието "Почти напълно запазен“ се провежда под шапката на "Пощенска кутия за приказки“ и ще се състои на 13 декември от 19.30 ч. в клуб "Строежа“, София.

"Почти напълно запазен“ е начин да се покаже как тече времето и как хората се променят с него и въпреки него, сподели гостът. "Понеже ми е тема как върви времето и ние в него, преди много години пишех едни поеми в рима, наричах ги "Хип-хоп мелодрами“, които си останаха във времето. Реших обаче да ги погледна, за да видя как са остарели, какво съм разказал през себе си в тия неща. И хората, ако дойдат на това събитие, ще ги чуят. Няма да ги прочета, ще им ги разкажа такива, каквито са. Ще им разкажа и моята гледна точка към тях в момента и защо съм ги написал, и защо се е случило – малко връщане и назад във времето, и напред, като ще чуят и някои доста нови неща. Надявам се да се получи и смешно, и тъжно. Това е разказ на мен самия от мен самия.“

Симеонов споделя, че напоследък гледа стари филми, като вид експеримент със себе си. Според него е интересно как филмите остаряват и как се променя начинът, по който човек ги възприема с възрастта. "Гледам стари филми, които харесвам, за да видя как те остаряват и как аз остарявам и още ли имаме добри отношения,“ каза той и даде пример с "Убийци по рождение“ (Natural Born Killers) на режисьора Оливър Стоун. "Имах проблем с него, когато за първи път излезе. Знаех, че трябва да го харесам по серия от причини и нещо ме спираше,“ каза журналистът и посочи, че е искал да види защо Куентин Тарантино е бил огорчен от начина, по който този филм е претворил сценария му. "И обидата е още на втората страница, особено по линия каква музика има във филмите му.“ "Командо“ е друг стар филм, чийто смисъл от позицията на годините е коренно различна. "Когато го гледах за първи път, виждах само едно нещо – мускулите на Арнолд Шварценегер. И това беше пикът на мъжеството. Сега, вече наближавайки 50 години, филмът започва лека-полека да има друг смисъл за мен и аз го гледам като почти комедия. А това сме го живели, това сме го поглъщали, било е културен феномен,“ добави той.

"Гледах и "Хищникът“, разбира се, даже всички "Хищници“ гледах, за да видя какво правим с един шедьовър, как ние, хората, сме способни да го изцедим до безсмислие,“ каза Симеонов и уточни, че в известен смисъл единственият успешен холивудски франчайз, който не е подложен на ремейк, е "Завръщане в бъдещето“, който според него е остарял чудесно. "Мисля, че е едновременно абсурден и много точен в някои прогнози, което всъщност искаме от един филм, който разказва за бъдещето.“ При "Боен клуб“ на режисьора Дейвид Финчър гостът сподели, че е изпитал тъга, гледайки го от дистанцията на времето. "Боен клуб“ беше друг филм, в който се кълнях в своята младост. Това бе невероятно постижение, защото разказва за бунта на обикновен човек срещу консумеризма, който ни заобикаля. Днес консумеризмът тотално ни победи, т.е. този бунт беше за нищо. И тогава разбрах, че всъщност това е една по-различна и лична история.“

Симеонов определи "Жокера: Лудост за двама“ като гениален филм, въпреки че е смятан за провал. "При второто и третото гледане видях колко е личен, колко е смислен, но от друга страна е недостъпен за хора, които не искат да водят този разговор – разговора за това как се усеща самият болен от менталното състояние, какво за него е светът и какво очаква от него светът. Според мен това е великолепен филм на много нива.“ Водещият на предаването се съгласи с оценката на госта и добави, че това е добър пример и "има нужда да се преоценяват филми, които по някакъв начин може би не са били оценени в момента на излизането си“.  

Журналистът сподели също, че един от любимите му актьори е Леонардо Ди Каприо, който в различните си превъплъщения "сякаш може да съчетава в себе си времето. На моменти виждаш, че е момче, че е уязвим, продължава да е хлапе по някакъв начин, не е толкова мъжествен, тестостеронен типаж, но от друга страна виждаш, че остарява, че е станал по-груб, по-кисел, по-остър, по-силен дори. И тия неща в неговите роли много хубаво изпъкват. Включително и в последния му филм "Битка след битка“ – до такава степен умее да жонглира с времето в себе си, че е просто феноменален. Затова съм му огромен фен.“