Повишаващите се температури и изменението на климата не само влияят на околната среда, но и създават нови предизвикателства пред човешкото здраве.

"Зависи какъв вид вируси и бактерии среща човешкият организъм, защото през лятото имаме и нарастващи случаи на инфекции, които се предават с храната и водата. Така че гастроинтестиналните инфекции са много чести и затова имунитетът трябва да успява да се справи с тези инфекции. Има цикличност на имунната система и през лятото тя е по-напрегната и по-добре би се справила с различни инфекции, отколкото през есента, например, и през зимата", каза доц. д-р Петя Димитрова.

Важно е да се прави разлика между повишената телесна температура като част от имунния отговор и влиянието на външните жеги. Когато организмът сам повишава температурата си, това е защитна реакция срещу инфекцията.

Но при прекомерна външна температура, особено над 40°C, има риск от топлинен удар, който може да наруши терморегулацията и да засегне нервната система, сърдечно-съдовата и дихателната система.

"През летните месеци всъщност имаме повишаване на заболеваемостта. Това, което предполагат учените, е, че струпването на хора в помещения, където има една и съща вентилация и циркулация на вируса във вентилационните системи, може да предизвика разпространението му. Също така среда, която е не само топла, а и влажна, е благоприятна за всякакъв вид бактерии и вируси", поясни доц. Димитрова за Bulgaria ON AIR.

Според нея Ковид пандемията ни е научила много и е създала основа за по-добра реакция при бъдещи заплахи. Въпреки че вирусите продължават да мутират и да ни изненадват, днешната наука е много по-подготвена.

Разработени са бази данни, които съдържат информация за възможни антивирусни съединения и позволяват бърза реакция при поява на нов патоген. Водещите изследователски центрове вече разполагат с технологии за тестване на хиляди вещества за кратко време чрез роботизирани системи.

"Има роботизирани системи, с които може да се изследват около 10 000 химични съединения в рамките на 4 часа. Имаме и много интересни нови системи, в които можем ин витро да симулираме орган или тъкан, за да видим дали даденият вирус засяга точно определен орган или тъкан и да проучим поведението му много бързо", каза още специалистът.

Изследванията на доц. Димитрова и екипа ѝ са насочени към това как вроденият имунитет реагира при вирусна инфекция, когато в тялото вече има хронично възпаление – често срещано при хора със сърдечно-съдови заболявания или автоимунни състояния.

Целта им е да открият молекули, които могат едновременно да потискат вредното хронично възпаление и да запазят ефективността на антивирусната защита.

Макар пътят на науката да е бавен и изпълнен с години работа, резултатите и откритията, според доц. Димитрова, носят удовлетворение и вдъхновение.

Влизането на изкуствения интелект в медицината и биологията отваря нови хоризонти – включително за по-прецизна диагностика и персонализирано лечение.