През 1204 година в столицата Търново при българския цар Калоян пристига кардинал Лъв, пратеник на папа Инокентий ІІІ. На тържествена церемония Калоян получава кралска титла от папата, а духовният глава на българската църква архиепископ Василий - титлата “примас". Важен акт от утвърждаването на средновековната българска държава след освобождението й от почти 200 години византийска власт...

Студентите отбелязват за пръв път своя празник през 1903 година в единственото тогава за България висше учебно заведение - Висшето училище (днес - Софийският университет “Свети Климент Охридски"). По стар стил днес е денят на Свети Климент.

През 1916 година през Първата световна война Българската армия завзема град Олтеница в Южна Румъния.

На 8 декември са родени: композиторът Вили Казасян, балерината Красимира Колдамова.

 

2017 г.

Професор Крум Кацаров Кацаров е награден с орден Стара планина втора степен за неговите изключително големи заслуги към страната в областта на военномедицинското дело.

 

 

2001 г.

Кмета на София Стефан Софиянски напуска СДС.

 

 

1983 г.

Умира Мицо Андонов (Димитър Гоцев) - български театрален критик и литератор. Роден е на 7 ноември 1901 г. в Кукуш. Племенник е на Г. Делчев. Завършва гимназия в София и философия в СУ “ Климент Охридски" (1920-1925 г.). Член е на Независимите професионални съюзи, сътрудник на в. "Единство". През юни 1926 г. е осъден на 5 години затвор по ЗЗД. Сътрудничи със статии по проблемите на българския театър и театралното изкуство на вестниците "Фронт на трудово-борческите писатели в България", "Щит", "Литературен преглед", "Пробуждане", сп. "Пробив", "Български артист" и др. Главен редактор е на сп. "Начало" (1926-1928 г.). Участва в театралните инициативи и театралните студии на Ал. Жендов, Д. Хаджиилиев, Б. Дановски като театрален критик. От 1934 г. е организационен работник в Съюза на артистите в България и редактор на съюзните издания сп. "Български артист", в. "Артист", "Възпоминателен лист" и др. Заместник-председател и директор е на Творческия дом на актьора (1961-1966 г.), член е на Художествения съвет на Народния театър "Иван Вазов".

 

 

1947 г.

Софийският университет "Св. Климент Охридски" е преименуван в "Климент Охридски", тъй като в новата конституция е постановено, че църквата е отделена от държавата и образованието е "светско с демократичен характер и прогресивен дух".

 

 

1944 г.

В хода на Втората световна война Втора конна дивизия и Първа гвардейска пехотна дивизия освобождават Бояново. Пета пехотна дивизия освобождава Щип.

 

 

1943 г.

Роден е Самуил Сеферов (Сули) Боянов - български художник, живописец. Завършва Художествената академия, специалност “Живопис" при професор Ил. Петров (1969 г.). Член е на СБХ (1973 г.). От 1969 година участва във всички ОХИ в страната и чужбина. Самостоятелни изложби: София (1974 г.), Пловдив (1980 г.), София (1981 г.), Орешак (1985 г.), София (1986 г.), Париж “ЮНЕСКО" (1987 г.), Братислава (1987 г.), Брюксел (1989 г.), София (1990 г.), Лондон (1991 г.), Анкара (1992 г.), Измир (1992 г.), Атина (1993 г.), София (1993 г.), Хелзинки (1994 г.), Вашингтон (1999 г.), София (1998 г., 1999 г., 2000 г.). Негови картини притежават множество частни галерии у нас и в чужбина, музеят “А. С. Пушкин", Москва, Галерията за модерно изкуство “Лудвиг" в Кьолн, в Канада, САЩ, Япония, Кувейт, Мексико и др. Награди: Първа награда на МНО за произведение на патриотична тема (1984 г.), заслужил художник (1984 г.), награда на Министерството на културата (1984 г.), кавалер на “Ордена за изкуство и литература на Франция" (1992 г.). Албум - “Кромуел" (1992 г.).

 

 

1938 г.

Родена е Елка Бакалова - съвременен български изкуствовед, историк на средновековното българско и византийско изкуство, професор е в Художествената академия. Главен редактор е на сп. "Проблеми на изкуството". По-важни книги: "Стенописите в Беренде" (1976 г.), "Бачковската костница" (1977 г.), "Роженският манастир" (1990 г.) и др.

 

 

1938 г.

Родена е Красимира Асенова Колдамова - българска балерина. Учи балетно майсторство в школата на Софийската народна опера (до 1950 г.). Специализира в Москва. Балерина е в Националния академичен театър за опера и балет (от 1955 г.). Изпълнява роли от класиката, участва и в редица съвременни едноактни балети.

 

 

1935 г.

Провежда се нелегално съвещание на Демократическата партия за активизиране на дейността й. След държавния преврат от 19 май 1934 г., извършен от Политическия кръг "Звено" и Военния съюз, е наложена забрана на политическите партии. Демократическата партия минава към полулегална дейност и се нарежда в редиците на легалната опозиция на монархическия режим. Партията е против сближаване с Германия. Тя се обявява открито против присъединяването на България към Тристранния пакт (март 1941 г.) и обявяването на война на САЩ и Англия (декември 1941 г.).

 

 

1934 г.

Роден е Вили Арам Казасян - български композитор, диригент, аранжор, пианист. Завършва ВМЕИ - София (1957 г.), учи в Теоретичния факултет на БДК. Завежда секция “Естрадно изкуство" при СМДБ (от 1985 г.). Диригент е на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио. Автор е на детски песни, филмова музика (“Ян Бибиян", телевизионните - “Неочаквана ваканция", “Горещи следи"), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години (пианист в “Джаза на младите"). Свири в Естрадният оркестър при Сатиричния театър, основава “Студио 5". От тези 2 състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който Казасян свири, а по-късно дирижира. Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала “Златният Орфей" и телевизионния конкурс за естрадни песни “Мелодия на годината". Организира редица вокални състави (“До, ре, ми, фа", “Студио В"), радиоконкурса “Тромбата на Вили", телевизионното предаване “Студио 1". Създава множество песни и пиеси за бигбенд; негови песни изпълняват популярни групи и певци, и актьори (К. Цонев, В. Бахчеванова, Т. Колев, Ас. Ангелов и др.). Пише музика за филмите на В. Мирчев “Ленко" (1978 г.), “Неочаквана ваканция" (1981 г.), “Една одисея из Делиормана" (1983 г.). Гостува като диригент на радиооркестрите в Берлин, Москва, Лайпциг, участва на фестивалите в Атина, Полша (Сопот), Дрезден и др. Негови песни са издавани от “Балкантон" и чужди грамофонни фирми. Носител е на много награди (през 1984 г. получава наградата на СБК за цялостно творчество). Албум: “Избрани песни" (1984 г.).

 

 

1928 г.

Излиза първият брой на вестник "Лъч" - информационен всекидневник, орган на групата на професор Александър Цанков в Демократическия сговор. Професор Александър Цанков взема дейно участие в политическия живот на страната. В края на XIX в. влиза в Българската работническа социалдемократическа партия, след разцеплението и през 1903 г. минава към широките социалисти. По време на Първата световна война е заместник-директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена справедливост. След края на войната влиза в Народния сговор и след убийството на Ал. Греков (май 1922 г.) е издигнат за неин председател. Участва в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и след неговия успех става министър-председател. Александър Цанков е един от инициатори за образуването на Демократическия сговор през август 1923 г. През януари 1926 г. неговото правителство подава оставка. Проф. Цанков е избран за председател на ХXI Обикновено народно събрание. От 15 май 1930 г. до 29 юни 1931 г. е министър в кабинета на А. Ляпчев, като министър на народното просвещение. През 1932 г. оглавява едно от теченията на разцепилия се Демократическия сговор, преобразувано по – късно в самостоятелна политическа партия под името Народно социално движение. В началото на септември 1944 г. емигрира от България. Живее известно време в Германия и Австрия. 1949 г. се установява в Аржентина. Автор е на: "Войната на народите" (1916 г.), "Трите стопански системи. Капитализъм, комунизъм и националсоциализъм" (1942 г.) и други. Пише и спомени "България в бурно време" (неотпечатани).

 

 

1923 г.

Започва учредителната конференция на политическа формация “Народно единство". Конференцията продължава до 10 декември. В новосъздадената партия влиза групата на Никола Генадиев, която се отделя от Националлибералната партия, и бивши народнолиберали В. Савов, Н. Бронзов, П. Генадиев и други. Печатен орган на партията е вестник "Народно единство".

Основателят на партията - Никола Генадиев е юрист, журналист и публицист.

Завършва право с докторат в Брюксел. След завръщането си в България работи като адвокат. През 1890 г. заедно с брат си Харитон основават в Пловдив вестник "Балканска зора". Никола Генадиев е един от редакторите на печатния орган на Народнолибералната партия (стамболовисти) – вестник "Нов век". След идването на власт на втория стамболовистки режим е министър на правосъдието (5 май 1903 г. – 30 януари 1904 г.), управляващ Министерството на търговията и земеделието (20 август 1903 г. – 30 януари 1904 г.), титуляр на същото министерство (30 януари 1904 г. – 22 октомври 1906 г. и 23 октомври 1906 г. – 22 февруари 1907 г.). В коалиционния кабинет на д-р В. Радославов е министър на външните работи и изповеданията (4 юли – 17 декември 1913 г.). От 4 юли до 23 септември същата година е управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти. Обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. на страната на Австро-Унгария и Германия. Във връзка с Деклозиеровата афера през лятото на 1915 г. е арестуван. В затвора остава до есента на 1918 г. Като един от водачите на Народнолибералната партия дава съгласието си за сливането й с другите либерални партии и образуването на Националлиберална партия (1920 г.) и участва в нейното централно ръководство. Автор е на "Мемоари". Убит е през 1923 г.

1916 г.

В хода на Първата световна война българските войски завземат град Олтеница, намиращ се в Южна Румъния, при вливането на река Арджеш в река Дунав.

1914 г.

Родена е Полина Антонова Недялкова - българска военна деятелка, генерал-майор. Заедно с родителите си емигрира в СССР през 1926 г., където завършва Военната академия "М. В. Фрунзе" (1936 г.). Същата година заминава за Испания и се включва в интербригадисткото движение. През 1937 г. се завръща в СССР и служи в Съветската армия. Взема участие във Великата отечествена война (1941-1945 г.). Завръща се в България през 1951 г. Заема отговорни длъжности в БНА. Главен редактор е на сп. "Военна техника" (1967-1975 г.).

 

 

1912 г.

Мисия на Константин Хаджикалчов в Цариград. Водят се преговори за сключване на мир с Портата и приключване на Балканската война.

Константин Хаджикалчов е български обществен и политически деец, банкер.

Изпълнява важни дипломатически мисии - през 1887 г. е член на българската делегация, която търси княз на България. През 1908 г. преговаря в Цариград във връзка с провъзгласяването на Независимостта. През 1913 г. води преговори за уреждане на българо-турските отношения след Балканските войни.

Хаджикалчов завършва Роберт колеж в Цариград. Член е на революционния комитет в Пловдив. След потушаването на Априлското въстание 1876 г. е арестуван. Освободен е по настояване на европейските представители в Пловдив. Присъединява се към движението против Берлинския договор като член на комитетите “Единство" в Южна България. В Източна Румелия развива активна дейност като началник на канцелария в Дирекция на финансите (1879 г.). Хаджикалчов е депутат в Областното събрание и член на Постоянния комитет (1880-1884 г.). Той е един от водачите на Либералната партия в областта. Присъединява се към организираното от БТЦРК движение за съединение.

1903 г.

През 1903 г. 8 декември е отбелязан за първи път като празник на единствения тогава в Княжество България университет - Висшето училище. Решението е на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември - когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на университета на 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти.

1888 г.

Роден е Владимир Заимов, български офицер, генерал-полковник, военен деец. Участник във войните за национално обединение (1912-1918). По време на Втората световна война е против участието на България в Тристранния пакт. Работи като съветски шпионин в България, за което е осъден и разстрелян на 1 юни 1942

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война генерал Тотлебен получава сведения за мястото, където Осман паша смята да разкъса блокадата на Плевен.

Едуард Тотлебен е руски военен инженер, генерал. През Кримската война 1853-1856 г. ръководи инженерните работи по отбраната на Севастопол. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е назначен за помощник-началник на Западния отряд. На 14 ноември 1877 г. поема командването на всички части, включени в обсадата на Плевен, която на 28 ноември (10 декември) приключва с капитулацията на турските войски. От април 1878 г. ръководи Действащата армия до сключването на Берлинския мирен договор 1878 г.

 

 

1874 г.

След спирането на вестник "Независимост" Христо Ботев започва да издава в Букурещ вестник "Знаме" (от 8 декември 1874 г. до 14 септември. 1875 г., 27 броя). Последните 3 броя не са редактирани от Христо Ботев. Най-много място в поместваните материали се отделя на въпроса за освобождението на България от турско робство. Пише се за народната просвета, култура и литература. Художествените текстове са малко. В подлистници излизат произведения на Л. Каравелов и М. Чайковски. Печатат се отделни стихотворения. Там Ботев публикува фейлетона "Политическа зима".

 

 

1869 г.

Умира Иван Николов Момчилов - български книжовник. Роден е на 19 октомври 1819 г. в Елена. Учи в Елена, Гърция и Русия. Автор е на “Граматика за старобългарскûя езûк" (1865 г.) и “Граматика за новобългарскûя езûк" (1868 г.), дълго служили като учебни помагала и положили основите на т. нар. Търновска правописна школа. Подготвя (заедно с Н. Михайловски) откриването на Еленската даскалоливница. Обновител е на педагогическата система.

1858 г.

Умира Райно Попович - български учител и книжовник. Роден е около 1773 г. в с. Жеравна. Учител е в Котел, през 1812 г. открива първото елино-българско училище в града (заедно с А. Хаджикринчев). Заминава на поклонение в Света гора, учи на о-в Хиос. През 1816-1818 г. учи в Букурещ при Н. Дука, изучава взаимоучителните таблици и усъвършенства знанията си по гръцки език. Учителства в Котел, Жеравна, Карлово. Автор е на множество преводи от гръцки език: "Краткое толкование на Божествения храм" (1837 г.), "Христоития, или Благонравие" (1837 г.), "Есопа фригийскаго баснотворца басни или приказки" (1854 г.) и др.

1204 г.

Кардинал Лъв е изпратен от папа Инокентий III при българския цар Калоян, за да му занесе кралска корона и скиптър. Архиепископ Василий е провъзгласен за "примас на Българската църква ", Калоян е коронясан за крал. На тържествена церемония кардиналът освен короната и скиптъра връчва на българския цар папско писмо за кралско достойнство, знаме с образа на свети апостол Петър и позволение да сече пари със своя образ.

Цар Калоян (Йоаница) е от рода Асеневци, брат на цар Асен I (1187-1196 г.) и на цар Петър II (1196-1197 г.). Той е цар в периода 1197-1207 г., изтъкнат пълководец и дипломат. След победата на въстанието на Петър и Асен (1185-1187 г.), като гарант за миролюбивата политика на България спрямо Византия, Калоян е изпратен като заложник в Цариград, където успява да се запознае с тънкостите на византийската дипломация. Възкачва се на престола след убийството на брат му Петър.

 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;