През 1378 г. Урбан VI (Бартоломео Приняно) заема папския престол. През 1455 г. Алфонсо Борджия е провъзгласен за папа Каликст III. През 2005 г. е погребан.  Папа Йоан Павел ІІ, шест дни след смъртта му (на 2 април). През 1838 г. започва да функционира първата трансатлантическа параходна линия, с което времето за пресичане на океана се съкращава наполовина и вече става само 15 дни. През 1992 г. по предложение на “Романо юнион" ООН и Европейския съюз обявяват 8 април за международен ден на ромите. 

2018 г.  

Управляващата консервативна партия "ФИДЕС“ на премиера Виктор Орбан печели убедително парламентарните избори в Унгария и трети поред мандат начело на властта. 

2016 г. 

Апостолическо насърчение за любовта и семейството Amoris laetitia (от латински, Радостта от любовта) на папа Франциск бе официално представено във Ватикана. Това е документ, изготвен лично от предстоятеля на Римокатолическата църква, който по важност се нарежда на трето място в йерархията след апостолическата конституция и енцикликата. 

2015 г. 

Англо-холандският петролен гигант Royal Dutch Shell закупува по-малкия си британски конкурент BG Group за 70 милиарда долара. Това е най-голямата сделка в петролния сектор за последното десетилетие. 

2013 г. 

В Чили се извършва ексхумация на останките на Пабло Неруда във връзка с изследване на версия, че е убит от режима на генерал Пиночет. 

2012 г. 

Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Оман и Кувейт сключват споразумение със САЩ за изграждане на ракетен щит система ПРО "Пейтриът“ в Персийския залив срещу Иран. 

2012 г. 

Афганистан и САЩ подписват споразумение относно операциите на специалните части на международните сили срещу екстремистите в Афганистан. Нощните удари срещу позиции на талибаните ще бъдат провеждани от афганистанските сили. 

2012 г. 

В Южна Осетия се провежда втори тур на президентските избори. 

2012 г. 

Пхенян кани международни журналисти да присъстват на изстрелването на първия северно корейски изкуствен спътник на Земята. Русия, САЩ, Южна Корея, Япония и генералният секретар на ООН са против изстрелването. Резолюция на Съвета за сигурност на ООН от 2009 г. изисква от Северна Корея "да не извършва никакви нови ядрени изпитания или стартове с използване на технологията на балистичните ракети“. 

2011 г. 

При атака на иракските сили за безопасност срещу база на Организацията на моджехидините на иранския народ разположена в тренировъчния лагер "Ашраф“ са убити 31 човека, а над 300 са ранени. 

2005 г. 

Шест дни след смъртта му ( на 2 април), папа Йоан Павел ІІ е погребан. Траурната церемонията се води от кардинал Йозеф Рацингер в продължение три часа. На площад “ Св. Петър" се събира многохилядна тълпа поклонници на папа Йоан Павел II. На церемонията по погребението на папа Йоан Павел II във Ватикана присъстват девет монарси и над 70 президенти и премиери. В Полша, родината на папа Йоан Павел II, началото на церемонията по погребението е отбелязана с камбанен звън и вой на сирени отбелязват. В столицата Варшава началото на церемонията е отбелязана с 26 оръдейни салюта. Всички телевизии и радиа в Полша предават пряко месата във Ватикана. След церемонията папа Йоан Павел II e погребан в базиликата “Св. Петър". 

2004 г. 

Споразумение за хуманитарно примирие е подписано от суданското правителство и две бунтовнически групировки. След ескалацията на Дарфурския конфликт в Судан, Чад започва преговори в Нджамена през 2004 г., които довеждат до Хуманитарното примирие между Судан и групировките Движение за суданска справедливост и равенство и Суданската армия на освобождението. Другите подписали споразумението са Чад и Африканският съюз. Документът влиза в сила от 11 април 2004 г. Приблизително по това време от Движението за суданска справедливост и равенство се отцепва групировка, която става известна с името Национално движение за реформи и развитие – тя не участва в преговорите за примирие или в подписването на споразумението. Бунтовническите атаки продължават и след влизането в сила на мирното споразумение. Африканският съюз формира Комисия по примирието, която наблюдава спазването на обявените на 8 април 2004 г. договорености. 

1992 г. 

По предложение на “Романо юнион" ООН и Европейския съюз обявяват 8 април за международен ден на ромите. Това става по случай 30 години от създаването в Лондон, Великобритания, на Международната организация на ромите “Романо юнион". Ромите са етническа група с общ произход и език, живееща в много страни на Европа, Предна и Южна Азия, Северна Африка, Северна и Южна Америка и Австралия. Числеността им по различни оценки е от 2,5 до 8 млн. (по някои оценки 10-12 млн.) души. По време на Втората световна война около 20 000 роми от Централна и Източна Европа са унищожени от хитлеристите. В съвременната наука окончателно се е утвърдило мнението, според което тази етническа група е произлязла от Индия. Предшествениците на днешните роми напускат Индия в края на Х в. Първоначално се заселват в Предна Азия и задълго се задържат в покрайнините на Византийската империя. През ХIII-ХV в. навлизат в Югоизточна и Източна, а след това в Централна и Западна Европа. По-късно се заселват в Северна Африка, Северна и Южна Америка и Австралия. Значителна част от ромите е запазила старите си занаяти - обработка на метал, дърво, кост, плетене на кошници, гадаене, коневъдство. След 60-те години в много страни, където живеят представители на тази етническа група, се вземат мерки за подобряване на тяхното правово положение. Има организации, занимаващи се с въпросите за подобряване на социално-икономическото им положение.Такива са във Франция - Международен комитет на циганите (Comite international Rom от 1971 г.); във Великобритания - Институт за съвременни изследвания и документация на ромите (Institute of Contemporary Romani Research and Documentation); в Америка - Международен ромски комитет в Америка (Komitia Lumiaki Romani and’e Amerika); в Индия - Индийски институт за изучаване на ромите (The Indian Institute of Romani Studies, 1973 г.) и др. Периодически се провеждат международни ромски конгреси и фестивали. 

1961 г. 

В Персийския залив при пожар на британския кораб “Дара" загиват 197 души. На борда му има около 580 пасажери, между които много жени и деца, както и екипаж от 130 души С изключение на офицерите на кораба, които са британци, почти всички на борда са пакистанци, индийци или араби от Залива.. Над 500 души са спасени, но много от тях със сериозни изгаряния и травми. Корабите, които участват в спасителната операция, включват три британски танкера, както и немски, японски и норвежки кораби. 

1838 г. 

Започва да функционира първата трансатлантическа параходна линия, с което времето за пресичане на океана се съкращава наполовина и вече става само 15 дни. 

1455 г. 

Алфонсо Борджия е провъзгласен за папа Каликст III. Алфонсо Борджия е роден през 1378 г. в Хатива. Първоначално той е дипломат в двора на арагонския крал Алфонсо V. През 1429 г. е ръкоположен за епископ на Валенсия, а през 1444 г. е въздигнат в сан кардинал. Наследява папския престол от Николас V. Каликст е избран скоро след падането на Константинопол, заради което обявява кръстоносен поход срещу турците. Щедро дарява средства, за да помогне на Йоан Хуняди, който печели битка заедно със св. Йоан Капистран в Белград през 1456 г. През 1457 г. папа Каликст се обръща към Скандербег в Албания, като му изпраща пари и го обявява за капитан-генерал на кръстоносния поход. Папа Каликст е обвиняван в непотизъм, защото въздига в кардинали двама от племенниците си, единият от които е бъдещият папа Александър VI. През 1457 г. Каликст III преразглежда обвиненията по делото срещу Жана д’Арк и я признава за невинна. Наследен е от папа Пий ІІ. 

1378 г. 

Урбан VI заема папския престол. Урбан VІ е роден под името Бартоломео Приняно в Неапол около 1318 г. През 1363 г. той е избран за архиепископ на Аченца, а през 1377 г. е преместен в Бари. Изборът на Урбан VІ е непосредствената причина за Западната схизма. След смъртта на Григорий IХ, при когото като канцлер е глава на папската администрация, Урбан VI е избран за папа под натиска на римляните, които желаят италианец да ръководи Църквата. След като се възкачва на папския престол Урбан, става укорителен и суров, което отдалечава всички кардинали от него. Те се преместват в Анани, после във Фонди и обявяват избора на Урбан за невалиден на базата на това, че са били принудени от тълпата. С последвалия избор на нов папа, Роберт Женевски (антипапата Клемент VІІ) започва Западната схизма, която разделя Европа в продължение на около 40 години. Урбан е припознаван като папа от по-голямата част от Италия, Германия, Фландрия, Англия и английските владения. До 1380 г. св. Катерина Сиенска живее в Рим и работи за признанието на Урбан. Папата отблъсква от себе си политическите си съюзници с поведението си, вероятно убива петима кардинали, които организират заговор срещу него, и по този начин ужасява цяла Европа. Широкоразпространено е мнението, че Урбан VІ е психично болен. Днес изборът му се счита за каноничен. Наследен е от Бонифаций ІХ. 

На тази дата са родени:

1938 г. 

Роден е Кофи Ата Анан - генерален секретар на ООН от 1 януари 1997 г. От 60-те години на ХХ век заема различни длъжности в ООН. През 1990 г. той води хуманитарната мисия на ООН в Ирак по време на иракско-кувейтската война. Представител е на генералния секретар на ООН в бивша Югославия, а от 1995 г. е негов заместник по миротворческите операции. През 2001 г. Кофи Анан получава заедно с ООН Нобелова награда за работата в областта на човешките права, разрешаването на някои световни конфликти и за борбата с международния тероризъм. През 2006 г. Кофи Анан завършва мандата си, като постът му се поема от Бан Ки-мун (на 1 януари 2007 г.). 

1859 г. 

Роден е Едмунд Хусерл - австрийски философ, основател на феноменологията. Математическото си образование получава при Вайерщрас, а учители по философия са му Брентано и К. Щумпф. Хусерл изпитва влиянието на доста широк кръг от учения: на Декарт, Лок, Лайбниц, Ям, Кант, Хербарт, Болцано, Дилтай, Наторп и др. Той преподава в университетите в Хале, Гьотинген и Фрайбург. В резултат на интереса му към проблема за “чистата логика" се появява първото му собствено феноменологично произведение “Логически изследвания". Приемането на “същностите" сближава философската позиция на Хусерл с платоновския идеализъм. За разлика от “идеите на Платон", имащи онтологичен статус, “същностите" на Хусерл се проявяват като “значения", непритежаващи сферата на съществуването. Според германския философ кризата на европейската култура като цяло се състои в обективизма, който замъглява истинския смисъл на рационализма. Хусерл оказва голямо влияние върху формирането на екзистенциализма, персонализма, феноменологичната социология на Шютц. От идеите на Хусерл се повлияват неотомизмът и структурализмът, някои школи в психологията, психиатрията, литературознанието, методологията на науката. Негови ученици са Хайдегер, Шелер, Хартман, Ингардън, Левинас и др. 

1692 г. 

Роден е Джузепе Тартини – италиански цигулар, композитор и музикален теоретик. Той създава 125 концерта, 80 сонати, сред които “Дяволски трилери" (според легендата изпълнени от самия дявол в сън на Тартини) и др. В творчеството си Тартини широко използва народни песни и танцови мелодии. Открива и теоретически обосновава системата на аликвотните тонове (обертонове). Променя формата на цигулковия лък и през 1728 г. основава Падуанската цигулкова школа. Джузепе Тартини умира през 1770 г. 

На тази дата умират:



2013 г. 

На 88 години почива Баронеса Тачър от Кестевен. Маргарет Хилда Тачър или Баронеса Тачър от Кестевен (13 октомври 1925 – 8 април 2013) е британски политик и първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство — позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г. Тя е лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си. Още преди да дойде на власт, тя е наричана Желязната лейди в съветската пропаганда — прозвище, останало до днес. Носител е на титлата "Орден на жартиера“. 

1984 г. 

Умира Пьотр Леонидович Капица - руски физик, един от създателите на физиката на ниските температури и физиката на силните магнитни полета. Ученик е на А. Ф. Йофе и на Ъ. Ръдърфорд. През 1916 г. завършва Петербургския политехнически институт, работи заедно с Ъ. Ръдърфорд в Кавендишовата лаборатория. Организатор и първи директор е на Института по физически проблеми при Руската Академия на науките. Капица открива свръхтечните свойства на течния хелий и разработва оригинален метод за втечняване на газовете. През 1978 г. Капица става лауреат на Нобелова награда за физика. 

1973 г. 

Умира световноизвестният художник Пабло Пикасо. Пабло Руис и Пикасо е роден на 25 октомври 1881 г. в Малага, Испания. Обучаван от баща си, професор по рисуване, Пикасо прави изложба на първите си творби на 13-годишна възраст. След като се премества за постоянно в Париж през 1904 г., Пикасо замества предоминантните сини тонове от т.нар. си “Син период" (1901-1904 г.) с тези на керамиката и плътта от “Розовия период" (1904-1906 г.). Първият му шедьовър – Девойките от Авиньон (1907 г.) предизвиква полемика поради насилственото третиране на женското тяло и приличащите на маски лица, които произлизат от изучаването на африканското изкуство. От 1909 до 1912 г. Пикасо работи заедно с Жорж Брак – единственото сътрудничество на Пикасо с друг художник – и развива станалия известен по-късно кубизъм. Двамата художници представят нов вид реалност, която се отцепва от ренесансовата традиция и най-вече от употребата на перспективата и илюзията. Нито Брак, нито Пикасо искат да се пренесат в областта на тоталната абстракция в кубистичните си творби, въпреки че свободно приемат несъответствия като различни гледни точки, различни оси или светлинни източници в една и съща картина. Към 1912 г. те довеждат кубизма до нови граници, като лепят хартия и други материали на платното. Между 1917 и 1924 г. Пикасо създава театрални декори за пет балета на Сергей Диалиев. През 20-те и 30-те години на ХХ век сюрреалистите го подтикват да изследва нови материали за модели, по-конкретно образа на Минотавъра. Испанската Гражданска война вдъхновява художника да създаде може би най-значимата си творба – огромната Герника (1937 г.), чиято изпълнена с насилие образност осъжда безсмисленото унищожаване на живот. След Втората световна война Пикасо се присъединява към комунистическата партия и посвещава времето си на скулптура, керамика и литография, както и рисуване. В късните си години създава вариации върху творбите на по-ранни творци, най-известните от които са серия от 58 картини, основаващи се на “Лас Менинас" от Диего Веласкес. Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 г. в Можен, Франция. 

1848 г. 

Умира Гаетано Доницети - италиански композитор. Роден е на 29 ноември 1797 г. в Бергамо. Обучаван е и е напътстван от оперния композитор Симоне Маир (1763-1845 г.). Операта “Zoraida di Granata" на Доницети има успешна премиера в Рим през 1822 г., но “Анна Болена" от 1830 г. прави името му международно известно. По-късните му успехи включват “Любовен еликсир" (1832 г.), “Lucrezia Borgia" (1833 г.), “Lucia di Lammermoor" (1835 г.), “Roberto Devereux" (1837 г.), “Дъщерята на полковника" (1840 г.) и “Дон Паскал" (1843 г.). Невероятно продуктивен, Доницети е в състояние да създаде цялостна опера в рамките на седмици. Завършва почти 70 опери, както и повече от 150 други творби и стотици песни. Автор е и на оперите “Фаворитка" и “Лучия де Ламермур". 

1835 г. 

Умира Вилхелм фон Хумболт - германски филолог, философ, лингвист, държавник. Учи право в университетите във Франкфурт на Одер и Гьотинген. През 1801-1810 г. е пруски президент при папския двор. Като директор на Департамента по изповеданията и просвещението в началното училище въвежда методите на Песталоци и преустройва Пруската Академия на науките. Фон Хумболт е един от основателите на Берлинския университет. Като министър на вътрешните работи от 1819 г. прави несполучлив опит за създаване на нова конституция на Прусия. Фон Хумболт е един от най-видните представители на класическия немски хуманизъм от времето на Гьоте и Шилер. Подобно на Хердер той вижда целта на историята в осъществяване на идеала за “хуманност", който се основава на духовното формиране и разкриване на човешката индивидуалност с цялата пълнота на нейните способности. Свободното вътрешно саморазвитие на индивида и нацията, която Фон Хумболт също счита за духовна творческа индивидуалност, определя и границите на държавната дейност - защита на външните граници и осигуряване на вътрешния правен ред (“За границите на дейността на държавата", 1792 г.). Той смята, че осъществяването на хуманистичния идеал е възможно в античността, а в новото време се реализира един висш художествен идеал - пробуждане на цялостния духовен свят като единство от способностите на човека (“За “Херман и Доротея" от Гьоте", 1799 г.). В областта на филологията Фон Хумболт е един от основоположниците на философията на езика като самостоятелна научна дисциплина. В труда си “За различията в строежа на човешките езици и неговото влияние върху духовното развитие на човешкия род", който представлява увод към издадената посмъртната негова книга “За езика кави на о. Ява" (1836-1839 г.), разглежда езика не като нещо завършено, а като непрекъснат процес на духовно творчество, като “формиращ мисленето орган", който изразява индивидуалния светоглед на народа и по този начин определя всички духовни отношения между човека и света. Лингвистичните идеи на Фон Хумболт влияят развитието на езикознанието като научна дисциплина, психологическата школа от ХIХ в. (Х. Щайнтал, А. Потебня и др.), немското неохумболтианство и американката етнолингвистика от ХХ в. 

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.;История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;