През 1280 г. е издаден документ за търговията на генуезката колония в Месемврия. Той е регистриран при нотариуса на генуезката колония в Константинопол и задължава търговеца Корадо Траверие да занесе “с търговска цел" 200 златни перпера в Месемврия (Несебър), като 75 % от печалбата да предаде на заемодателя. 1871 г. - с подкрепата на руския посланик в Турция ген. Николай Игнатиев за вселенски патриарх в Цариград е избран Антим VI. 1881 г. - в София се провежда първото заседание на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Заседанието е председателствано от проф. Марин Дринов. 1945 г. - доктор Георги Михов Димитров (Гемето) получава разрешение да напусне страната и да замине за Италия и САЩ. 1953 г. - с решение на Политбюро на ЦК на БКП от лагера в Белене са освободени 584 души. Лагерът е закрит, а останалите 485 "вражески и престъпни елементи" са предадени на съдебна процедура. 

1943 г. – в хода на втората световна война фелдмаршал Кайтел настоява пред ген. Никола Михов германският тил между Солун и Атина да се охранява от българска войска, но му е отказано. Цар Борис III е погребан в Рилския манастир. 1944 г. - правителството на България скъсва съюза с Германия и взема тайно решение да обяви война на Германия на 8 септември същата година. (обявяването на война е отложено за 8 септември 1944 г. по тактически причини, свързани с изтеглянето на българските войски от Македония). На 5 септември е роден поетът Сергей Румянцев (псевдоним на Димитър Диловски Митов). На тази дата умира Иван Михайлов (Ванче Михайлов, Скромнио) – един от лидерите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

2007 г.

Президентът на Република България връчва орден "Стара планина“ първа степен на Димитър Павлов за "за изключително големите му заслуги към Република България и по повод 70 години от рождението му.

1977 г.

Започва тридневно официално посещение на Николае Чаушеску, генерален секретар на РКП и президент на Румъния, в България.

1971 г.

В периода 27 август - 5 септември в България се провежда XXIX-то световно първенство по класическа борба, на което българският отбор печели първо място, както и XIII-то световно първенство по свободна борба, на което българите се класират втори.

1953 г.

С решение на Политбюро на ЦК на БКП от лагера в Белене са освободени 584 души. Той е закрит, а останалите 485 души са предадени на съдебна процедура. На 19 септември същата година министърът на вътрешните работи Георги Цанков разпорежда да се закрие Трудововъзпитателното общежитие (ТВО) – Белене.

1945 г.

Д-р Георги Михов Димитров (Гемето) получава разрешение да напусне страната и да замине за Италия и оттам – за САЩ. Георги Михов Димитров (Гемето) е политически деец. Роден е в село Ени чифлик, Одринско (в Турция) на 15 април 1903 г. Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на Български земеделски народен съюз (БЗНС) "Ал. Стамболийски" (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС "Обединен" ("Александър Стамболийски" и "Врабча 1"). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС " Александър Стамболийски". През януари 1941 г. организира акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател "Свободна и независима България". Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май същата година напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. "Земеделски комитет" ("Зелен фронт") със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира на 28 ноември 1972 г. във Вашингтон.

1944 г.

Правителството на България скъсва съюза с Германия и взема тайно решение да й обяви война на 8 септември. В същия ден – 5 септември 1944 г., СССР обявява война на България. Кабинетът нарежда да не се оказва съпротива на съветската армия и веднага иска примирие. Между Ихтиман и Нови хан избухват престрелки между българи и германци, при принудителното разоръжаване на германски военни части.

1944 г.

Между Ихтиман и Нови хан избухват престрелки между българи и немци при принудителното разоръжаване на немски военни части.

1943 г.

В хода на Втората световна война фелдмаршал Кайтел настоява пред ген. Никола Михов германският тил между Солун и Атина да се охранява от българска войска, но му е отказано. Генерал-майор Никола Михайлов Михов е роден на 29 ноември 1891 г. във Велико Търново. Той е министър на войната в правителството на Богдан Филов (1942-1943 г.). След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Никола Михов е назначен за регент. Осъден е на смърт от Народния съд и е разстрелян на 2 февруари 1945 г. Присъдата е отменена през 1996 г.

1943 г.

Цар Борис III, е погребан в Рилския манастир. Около 21 август българският монарх неочаквано заболява тежко и след едноседмично боледуване умира на 28 август. Смъртта и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола се възкачва малолетният цар Симеон II. Поради непълнолетието на престолонаследника функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов.

1938 г.

По време на лятната обиколка на цар Борис III и царица Йоанна в Европа царската съпружеска двойка пристига във Великобритания, като между 12 и 14 септември гостуват на крал Джордж VI в замъка Балморал, Шотландия. В края на август цар Борис III и царица Йоанна посещават Италия, Париж (15-18 септември), Германия (22-25 септември), където царят посредничи за Мюнхенското споразумение. На 27 септември се среща с княз-регента Павел в Блед, Югославия (днес Словения).

1915 г.

Проведен е първият конгрес на градовете в България. На правителството са препоръчани мерки за провеждане на единна общинска политика в страната.

1908 г.

В периода 5 - 9 септември се провежда стачка в Източните железници, организирана от синдикати, основани от българските социалдемократи Илия Янулов и Григор Василев. На 6 септември БДЖ и Дирекцията на железниците подписват споразумение и на 9 септември Източните железници са окупирани от българската армия (на османска територия от османски части) и стачката е прекратена. Правителството отказва да ги върне на компанията, но предлага да ги откупи въпреки протестите на Портата. Съгласно подписаният през 1869 г. договор “Източни железници" е концесионна компания за построяване и експлоатиране на жп линии в европейската част на Османската империя. Компанията продължава своята дейност и след Освобождението на България. През 1909 г. българската държава откупува линиите, които са на нейна територия.

1881 г.

В София се провежда първото заседание на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Заседанието е председателствано от проф. Марин Дринов. Подновява се издаването на "Периодическо списание" (от 11 май 1882 г.) с редактор Васил Стоянов, който е секретар на дружеството.

Българското книжовно дружество (БКД) е научно и литературно дружество. Основано е в края на септември 1869 г. в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. Поставя си широки научни и патриотични цели, с които се стреми не само да подтиква развитието на научната мисъл на българската интелигенция, но и да оказва положително въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. Затова инициативата за неговото създаване среща симпатиите на българската революционна емиграция в Румъния и особено на Васил Левски, Любен Каравелов и Христо Ботев. На първото общо събрание е приет устав на Българското книжовно дружество (БКД), който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател на Българското книжовно дружество (БКД) е избран проф. Марин Дринов. Дружеството издава свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) временно прекратява своята дейност. Непосредствено след Освобождението в Браила е свикано общо събрание на Българското книжовно дружество (БКД), което взема решение за неговото преместване в София. На Българското книжовно дружество (БКД) се отпуска от княжеското правителство ежегодна субсидия. През 1884 г. е приет нов устав на Българското книжовно дружество (БКД), според който то фактически се превръща в академия. За осъществяване на научния му живот се създават три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901 г. – 1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", а от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството се натоварва и с издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица "Български старини". Българското книжовно дружество (БКД) развива богата и многостранна дейност, особено в годините непосредствено след Освобождението. На 6 март 1911 г. то се преименува в Българска академия на науките (БАН).

1871 г.

С подкрепата на руския посланик в Турция ген. Николай Игнатиев за вселенски патриарх в Цариград е избран Антим VI. По това време той е на 82 г. Антим VI Куталянос е вселенски патриарх от 1871 г. до 1873 г. Той наследява патриарх Григорий VI. Антим VI е отявлен привърженик на Русия и на приятелството с руското правителство. Издейства от руския посланик граф Игнатиев да направи опит за гръцко-българско помирение при спора за учредяването на самостоятелна българска църква.

1280 г.

Издаден е документ за търговията на генуезката колония в Месемврия. Той е регистриран при нотариуса на генуезката колония в Константинопол и задължава търговеца Корадо Траверие да занесе “с търговска цел" 200 златни перпера в Месемврия (Несебър), като 75 % от печалбата да предаде на заемодателя. Подчертава се, че търговията с монетите трябва да се извърши в Месемврия и “никъде другаде".

На тази дата са родени: 

1896 г.

Роден е Сергей Румянцев (псевдоним на Димитър Диловски Митов) - български поет. Завършва гимназия в Плевен през 1916 г. Завършва Школата за запасни офицери в София през 1917 г. През 1917 г. става адютант на дружина в щаба на полка в Плевен и командир на рота. Участва в I Световна война, в която е раняван 3 пъти. Учителства в с. Златна Панега (1918-1919 г.) и в с. Блъсничево (1919-1921 г.). Членува в организацията на тесните социалисти от 1919 г. През април 1922 г. заедно с Александър Стамболийски участва в международна конференция в Генуа, където се среща с министъра на външните работи Г. В. Чичерин. Придружава Стамболийски в обиколката му във Франция, Италия, Швейцария и Англия. След завръщането си е един от основателите и редактор на хумористичния в-к "Див дядо". Негови съчинения са : "Селски бодили" (1924 г.), "Стихотворения. Под редакцията Н. Пенчев. Рупци, Луковитско" (1945 г.), "Избрани стихотворения. Под редакцията на Д. Гундов" (1955 г.), "Избрани стихотворения. Под редакцията на В. Андреев" (1959 г.), "Избрани стихотворения. Редакция и бележки от П. Патев и П. Диловски. С предг. от Ив. Бурин" (1964 г.), "Избрани стихотворения. Послеслов Д. Гундов" (1976, 1978, 1986 г.)

На тази дата умират:

1990 г.

Умира Иван Михайлов (Ванче Михайлов, Скромнио) – един от лидерите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Ванче Михайлов е роден на 26 август 1896 г. в с. Ново село, Щипско. Учи в София и в Солун. Като ученик попада под влиянието на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и става неин член.

Ванче Михайлов служи в българската армия по време на Първата световна война. След Солунското примирие от 1918 г. напуска армията и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски“. Поканен е от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов е един от основателите и председател и на студентското дружество "Вардар“. Иван Михайлов е избран в ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците на Тодор Александров. Налага се като фактически лидер във ВМРО. Името му се свързва с издадената от ВМРО смъртна присъда на сръбския крал Александър, изпълнена в Марсилия през 1934 г. от Владо Черноземски.

Ванче Михайлов умира на преклонна възраст в Италия. Автор е на четири тома "Спомени“, "Македония — Швейцария на Балканите“, "Сталин и македонският въпрос“.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.