През 1879 г. се провеждат първите парламентарни избори в България. 

Ето какво още се е сучило на тази дата: 

2014 г.

Министерството на културата присъжда орден "Златен век“ – печат на Симеон Велики на режисьорите и сценаристи Димитър Петров и Илия Костов.

2010 г.

Министър-председателят Бойко Борисов назначава независимия Стефан Константинов за министър на здравеопазването, който изпълнява длъжността до 21 март 2012 г. Заменен е на поста от Десислава Атанасова.

2009 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ с лента на Силвио Берлускони, министър-председател на Италианската република, "за изключително големия му принос за развитието и задълбочаването на българо-италианските отношения.“

2009 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на проф. Ник Тиц, "за големите му заслуги за популяризирането на българската култура и изкуство в Република Австрия“.

2005 г.

За първи път в България в Пловдив се провежда "Нощ на музеите и галериите". Съвпада със сезона на "Есенния салон на изкуствата“ в града. Градове-партньори са Пазарджик и Стара Загора. От 2006 г. инициативата се провежда и в София през месец май.

2000 г.

В периода 30 септември – 1 октомври в София се провежда четвъртото заседание на Международния обществен съд за престъпленията на НАТО в Югославия.

1999 г.

Подписва се споразумение между БСП, Българската евролевица, БСДП, ОБТ и ДПС за създаване на Съвет на опозиционните сили.

1999 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ първа степен на Чен Делай, извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република в Република България.

1998 г.

В София се провежда Всеправославен църковен събор с участието на 7 глави на православните църкви от целия свят. Съборът се занимава с разкола в БПЦ и успява да го преодолее, като митрополитите от Пименовия синод се покайват. Те са опростени и възстановяват званията си отпреди разкола. Врачанският митрополит Калиник запазва поста си, но епархията му е разделена, като е обособена и Плевенска.

1977 г.

В периода 21 май – 30 септември в рамките на X фестивал на хумора и сатирата в Габрово се провежда I международно биенале на карикатурата и малката сатирична пластика. Учредява се Международната награда "Хитър Петър".

1960 г.

България признава независимостта на Нигерия.

1944 г.

Започва да излиза в. "Литературен фронт", орган на Съюза на българските писатели.

1944 г.

Министерски съвет единодушно приема "Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея". На 3 октомври регентите я одобряват и на 6 октомври 1944 г. е обнародвана.

Под ударите на този акт попадат лицата, пряко ангажирани с въвличането на България в световната война на страната на държавите от хитлеристката ос: регентите (тъй като цар Борис III вече е починал), министрите от кабинетите на проф. Б. Филов (февруари 1940 г. – септември 1943 г.), на Д. Божилов (септември 1943 г. – юни 1944 г.), на Ив. Багрянов (юни–септември 1944 г.) и на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.), депутатите от ХХV ОНС (1940–1944 г.), висши военни лица, полицейски служители и други, проявили се в преследването на българските евреи и на лица от съпротивителното движение (1941–1944 г.), представители на печата, писатели и други, пропагандирали съюза на България със страните от хитлеристката ос. Приложение на наредбата започва още през есента на 1944 г. Пред Народния съд са изправени 11 122 души, срещу които са образувани 135 процеса в София и в различни други краища на страната. Специални състави съдят регентите, министър-председателя и дворцовите съветници, както и депутатите от ХХV ОНС. На смърт са осъдени 2730 души, сред които регентите Б. Филов, княз Кирил Преславски, генерал-лейтенант Н. Михов, министър-председателят Б. Филов, Д. Божилов и Ив. Багрянов, повечето от министрите в техните кабинети, по-голямата част от дворцовите съветници – арх. Й. Севов, Л. Лулчев и др., 67 народни представители, голям брой висши военни лица, полицейски служители и др. Доживотна присъда получават 1305 души. Освен това са конфискувани над 200 предприятия и голямо количество недвижими и движими имущества на осъдените лица.

1926 г.

XXI Обикновено народно събрание на България ратифицира външен заем от 3 326 000 британски лири от английски и американски банки под контрола на комисаря на Обществото на народите французина Рене Шарон за настаняване на бежанците, дошли в България от отнетите й след Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война (1914–1918 г.) територии.

Заемът трябва да бъде изплатен за 40 години при 7 % лихва. За да гарантира погасяването му, българското правителство се принуждава да заложи част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др. Срещу заема правителството на А. Ляпчев се задължава да предостави 132 000 хектара земя за настаняването на бежанците. Бежанският заем има важно икономическо и хуманитарно значение.

1884 г.

Сключва се митническа спогодба между Княжество България и Източна Румелия.

1879 г.

Провеждат се първите парламентарни избори в България. В I ОНС влизат 140 либерали и 30 консерватори.

На тази дата са родени:

1943 г.

Роден е Георги Дюлгеров – български режисьор. През 1970 г. завършва ВГИК. Директор е на Армейския аудио-визуален център, творец е на философско-асоциативното мислене, демистификатор на национални митове, новатор в кинематографичната форма, режисьор с ярко изявена концептуална творческа позиция. Дебютира с "Изпит" (1971 г.) по Хайтов. Режисьор е и на филмите: "И дойде денят" (1973 г.), "Гардеробът" (ТВ, 1975 г.), "Авантаж" (1977 г.), "Трампа" (1978 г.), "Мяра според мяра" (1981 г.), "За Нешка Робева и нейните момичета" (1985 г.), "За момичета и тяхната Нешка" (1986 г.), "Акатамус" (1988 г.), "Лагерът" (1990 г.), "Магдалена" (1990 г.), "Черната лястовица" (1996 г.), "Платено милосърдие" (ТВ, 1996 г.), "BG – невероятни разкази на един съвременен българин" (ТВ, 1997 г.), "Пясъчен часовник" (ТВ, 1999 г.). Преподава в НАТФИЗ.

1942 г.

Роден е Николай Конакчиев – български журналист. Той е един от създателите на предаването “Панорама". В периода 1986-1992 г. е кореспондент на Българската национална телевизия в Чехословакия. Носител е на наградите: “Златно перо" от СБЖ и почетна награда от Международния телевизионен фестивал в Монте Карло.

На тази дата умират:

2013 г.

Умира Рангел Вълчанов- режисьор. Роден е на 12 октомври 1928 г. с. Кривина, Софийско. Завършва театрална режисура при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов“. Най-известните му творби са "Инспекторът и нощта“ и "Вълчицата“. Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. През 22 януари 1999 г. е удостоен с орден "Стара планина“ I-ва степен. На 4 ноември 2008 г. е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий. На 9 октомври 2012 година е избран за действителен член на Българската академия на науките. Рангел Вълчанов умира на 30 септември 2013 година.

1969 г.

Умира Никола Атанасов (Н. А. Китанов) - български композитор, музикален деец и педагог, професор в Софийската музикална академия . Творчеството му очертава началните стъпки на българската. симфонична музика. Негови творби са: "Симфония ¹ 2 в ре минор" (1922 г.), "Симфония ¹ 3 в ми минор" (1950 г.), програмните увертюри "Христо Ботев" (1928 г.), "Стонът на гората" (1931 г.), "Трио за цигулка, фагот и пиано", "Соната за пиано" (1929 г.; първата в България), "Химн на I Софийска мъжка гимназия" и др.

1923 г.

Умира Червеният поп (Андрей Игнатов Иванов) – български свещеник, станал легенда в Селския бунт през 1923 г. Роден е на 28 ноември 1879 г. в село Медковец. По време на бунта е командир на артилерийско оръдие и малък отряд. Заловен е и е обесен на телеграфен стълб в Медковец. Възпят е от Г. Милев в поемата "Септември".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;