Ден на българския художник. Денят на Инспекцията по труда – отбелязва се от 1998 г. насам. Боят при Врабча (1885-а).

В хода на Балканската война през 1912 г. Първа и Трета Българска армия започват атака на укрепената линия при Чаталджа. Три години по-късно в хода на Първата световна война (1914-1918 г.) български войски завземат Прилеп.

През 1944 г. - по време на Втората световна война (1939-1945 г.), след седемдневни упорити боеве, Втора българска армия освобождава Подуево. Това настъпление е част от т. нар. Косовска операция.

През 1891 г. е роден контраадмирал - Сава Николов Иванов.

През 1907 г. умира българският възрожденски деец, поет, общественик, живописец, един от най-образованите хора на своето време - Константин Величков.

2000 г.

Народното събрание (НС) прима на първо четене предложените от Министерския съвет промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП). Според новите текстове, решенията за приватизацията на монополите в енергетиката, телекомуникациите и други сфери на обществените услуги да се вземат след одобрение от Народното събрание (НС).

1996 г.

Провежда се вторият тур на вторите преки избори за президент и вицепрезидент на България, спечелени от кандидатите на Обединените демократични сили Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев. Техни опоненти са Иван Маразов и Ирина Бокова, издигнати от БСП.

1991 г.

За председател на XXXVI Народно събрание е избран Стефан Савов.

1989 г.

Независимото сдружение "Екогласност" връчва в Народното събрание послание с над 11 000 подписа срещу проекта "Рила-Места". Връчването на посланието е съпроводено с шествие, което е първата масова демонстрация срещу властта. В демонстрацията се включват около 4000 души.

Публикуван е указ за допълнение на Закона за народното здраве. Той предвижда създаването на Фонд "Здравно осигуряване", като средствата се събират от задължителни вноски на гражданите и от държавния бюджет. Гарантира се безплатната медицинска помощ.

1988 г.

В Софийския университет е създаден неформалният Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Учредители са около 80 души, но година по-късно клубът наброява около 300 души. Сред създателите му са известни творци и учени като Желю Желев, Христо Радевски, Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Невена Стефанова, Чавдар Кюранов, Искра Панова, Марко Ганчев, Георги Мишев, Христо Радевски, режисьорът Дучо Мундров, професорът философ Кирил Василев, химикът академик Алексей Шелудко, повечето от които са членове на БКП.

1976 г.

Подписана е спогодба между България и СССР за културно и научно сътрудничество.

1970 г.

Открит е Химкомбинатът във Видин.

1968 г.

Постигната е договореност за построяване на пряка железопътна линия между България и Турция.

Открит е домостроителният комбинат "Земляне" - София.

1964 г.

Политбюро на ЦК на БКП решава да се започнат преговори с Турция за договаряне начина на изселване на желаещите български турци. Турската страна две години не реагира на българското предложение.

Създадено е Министерство на външната търговия.

Основано е ТАБСО - българо-съветско акционерно дружество за гражданска авиация. От 1966 г. дружеството се преобразува в стопанско обединение БГА "Балкан".

1947 г.

Започва фестивал на съветските филми в България, посветен на 30-годишнината от Октомврийската революция в Русия.

 

1944 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.), след седемдневни упорити боеве, Втора българска армия освобождава Подуево. Това настъпление е част от т. нар. Косовска операция.

Косовската операция е настъпателна операция на българската армия срещу войски на Третия райх (повече от две дивизии), разположени в района на Майдан планина, Преполац и планината Голак. Проведена е в периода 21 октомври - 21 ноември 1944 г. Целта й е да се прекъсне пътя на оттеглящите се от Гърция група армии "Е" на Вермахта. С Косовската операция завършва първата фаза на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция.

1944 г.

Започва Общо събрание на вносители на филми, производители на български филми, кинопритежатели, оператори, режисьори и лаборанти. Възстановен е Съюзът на филмовите дейци. За председател е избран Александър Вазов.

1919 г.

Антантата връчва отговор на българското възражение по мирния договор след края на Първата световна война и незначително поправя военните и репарационните клаузи. Дава се 10-дневен срок за окончателно приемане на договора.

 

1915 г.

В хода на Първата световна война (1914-1918 г.) български войски завземат Прилеп.

1912 г.

В хода на Балканската война Първа и Трета Българска армия започват атака на укрепената линия при Чаталджа.

1907 г.

Умира Константин Величков – български възрожденски деец, поет, общественик, живописец. Роден е в Пазарджик през 1855 г.

Стипендиант е във френския султански лицей в Цариград.

В родния си град е учител и председател на читалище “Виделина".

Включва се в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Лежи около 4 месеца в турските затвори, а по-късно описва преживяното в мемоарите си “В тъмница". По време на Руско-турската война е преводач в руската армия. След Освобождението развива бурна обществена дейност в столицата на Източна Румелия - Пловдив. Участва в редактирането на вестник “Народний глас", списание “Зора", в съставянето и издаването на “Българска христоматия" (заедно с Иван Вазов), в редакционния комитет на списание “Наука".

Автор на “Мортагон" – двуактен фарс, драмите “Отечество" и “Вичензо и Анжелина". В кабинета на Константин Стоилов е министър на обществените сгради и съобщенията, министър на народното просвещение, министър на търговията. По негова инициатива се основава Рисувателното училище (Художествената академия). Член е на Българското книжовно дружество (днес БАН) от 1884 г. Поради заболяване и несъгласие с политиката на управляващите емигрира.

 

1907 г.

Обнародван е Закон за инспектората по труда, чрез който е създадена Инспекцията по труда.

1896 г.

Започва Третият конгрес на македонската емиграция, в който участват 26 делегати. Председател на Върховния комитет е генерал Данаил Николаев (до 6 март 1897 г.), подпредседател е Йосиф Ковачев (председател през март-юни 1897 г.).

 

1885 г.

В хода на Сръбско-българската война( 1885 г.) започва боят при Врабча между Трънския прикриващ отряд и настъпващата в пълен състав сръбска Шумадийска дивизия. Отрядът има състав 1 дружина от 4 пехотен Плевенски полк, 1 запасна рота от 1 Софийски пехотен полк и взвод от тридюймовата (76 мм) артилерийска батарея. Отрядът заема височините около с. Врабча. Усилен е от 3 пехотна дружина на 5 пехотен Дунавски полк. Сърбите започват настъплението на 3 ноември 1885 г. Под силния им натиск българските подразделения започват организирано оттегляне към Секиричкия мост. Положението овладява 4 дружина от 5 пехотен полк с командир капитан М. Маринов. Те настъпват към височината Драговски камък и към края на деня спират Шумадийската дивизия.

На тази дата са родени:

 1966 г.

Родена е Лилия Абаджиева - български театрален режисьор. Завършва специалност "Режисура за драматичен театър" в НАТФИЗ. Работи върху постановките "Мяра за мяра" (1995 г.), "Женитба" (1997 г.), "Хамлет" (1997 г.), "Страданията на младия Вертер" (1998 г.), "Ревизор" (1999 г.), "Ромео и Жулиета" (2000 г.), "Чайка" (2001 г.), "Записки от подземието" (2002 г.).

 

1935 г.

Роден е Георги Мишев Иванов - български белетрист. Завършва журналистика в Софийския университет. Член е на Комитета за защита на Русе и депутат в VII ВНС. Автор на сценариите “Ако не иде влак", “Момчето си отива", “Преброяване на дивите зайци", “Селянинът с колелото", “Щурец в ухото" и на белетристичните книги “Синеокият рибар", “Две момчета и Олимпи", “Осъмски разкази", “Хлапето", “Адамити", “Добре облечени мъже. Прости провинциални разкази", “Матриархат", “Носачи на жалони", “Приказки по домофона", “Гумена глава", “Отдалечаване", “Вилна зона", “Произведено в провинцията", “Дами канят", “Четиво за мислещи тръстики".

1922 г.

Роден е Георги Свежин - български поет, драматург и журналист. Завършва медицина в София. Заместник-главен редактор е на вестник “Здравен фронт"; редактор е във вестник “Работническо дело",“Пламък"; главен редактор е на вестник “Пулс"; “Съвременна мисъл"; “Мисъл". Директор на Националния музей на българска литература. Стихосбирки: “Непреклонна младост", “Всеки смята себе си за гений", “Дяволски трели", “Очите парят", “Злото от срам не умира", “Диагнози" и др.

 

1891 г.

Роден е контраадмирал Сава Николов Иванов.

Завършва Военното училище в София, както и морски кадетски корпус в Санкт Петербург, Русия. През 1915 г. става командир на кораб, от 1918г.до 1919 г. е началник на водосамолетната станция във Варна, а в периода 1928 – 1931 г.- началник на Морското училище. През 1931 г. става командир на Минната дружина; 1932 г. – на Морската бригада; в периода 1933 г. – 1935 г. – командир на Дунавската флотилия (Началник на Дунавските бази – 1934 г. ). В периода 05.12.1935 г. -01.04.1937 г. е командир на Морската дивизия. От 1923 г. е член на Главното управление на Български Народен Морски сговор. Написва и издава 16 книги, превежда 32 и пише 372 статии.

 

1883 г.

 В Сливен е роден художникът Сирак Скитник (1883 - 1943). Истинското име на Сирак Скитник е Панайот Тодоров Христов. Завършва Софийската духовна семинария. Учителства в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен. В продължение на четири години учи изобразително изкуство в Петербург при големите художници Бакст, Бенуа и Шагал. Участва в трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание със златен кръст за храброст, но и с парче от шрапнел в гърдите, което, по думите на Багряна, "не намери време да извади". Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923 - 1924 г.), библиотекар в Министерството на просвещението (1924 - 1925 г.), първи председател на Съюза на българските художници през 1931 г. Началник и главен ръководител на Радио София (от 1935 г.). Сътрудничи със стихове на сп. “Художник", “Наш живот", “Наблюдател", “Знание", “Бисери", “Българан"; с художествено-критически статии - на сп. “Демократически преглед" и “Златорог"; с театрална критика - на сп. “Огнище"; със статии по изобразителни изкуства - на сп. “Златорог", “Българска реч", “Съвременник"; с илюстрации - на сп. “Българан",

“Везни", “Хиперион", “Съвременник", “Завети". Илюстрира поемите на Едгар Алън По в превод на Г. Михайлов (1920 г.), “Марионетки" от Ч. Мутафов (1920 г.) и др.

Умира на 5 март 1943 г.

1855 г.

Роден е Степан Юринич - български зоолог, обществен и културен деец, действащ член на БКД от 1900 г.

Юринич е хърватин по произход. Доцент е във Висшето училище в София (днешен Софийски Университет “Св. Климент Охридски"). Юринич е пръв български професор по зоология от 1904 г., ректор на Софийския Университет в периода 1911-1912 г. Научните му трудове обхващат безгръбначните и гръбначните животни. Автор е и на политически, исторически и др. съчинения и статии, превежда български лититературни произведения на хърватски език.

 

На тази дата умират:

2005 г.

Умира актрисата Маргарита Дупаринова. Родена е на 1 юли 1921 г. Тя е дъщеря на Спас Дупаринов, деец на БЗНС, убит през 1923 г. През 1944 г. завършва Държавната театрална школа при Народния театър "Иван Вазов". През същата година изиграва ролята на Милкана от пиесата на Рачо Стоянов "Майстори". В състава на Народния театър е неизменно до 1990 г.

1967 г.

 Умира Николай Марангозов (псевдоним на Николай Нейков Цанев) - български поет. Роден през 1900 г. Завършва Априловската гимназия в Габрово. Работи и следва архитектура в Дрезден и Берлин (1923 г.-1932 г.). В България работи като архитект (негови са проектите на аерогарата в София, хотели в курорта “Дружба" до Варна и др.).

1959 г.

Умира археологът Андрей Протич (1875 - 1959). Роден е във Велес на 8 ноември 1875 г. Завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпциг. След завръщането си в България, учителства в София, сътрудничи на редица вестници и списания, един от основателите е на списание "Съвременно изкуство". От 1920 г. до 1928 г. е директор на Народния археологически музей. Научните му интереси са в областта на средновековното българско изкуство. Умира на 3 ноември 1959 г. По-важни трудове: "Изкуството в България" (1908), "Иконография и византийско изкуство" (1942), "Югозападната школа в българската стенопис през XIII и XIV в." (1925) и др.

1948 г.

Умира Спас Иванов Икономов - български журналист. Дълги години е репортер и редактор на вестник "Народни права" (1888-1932 г.). Известен е с репортажите си от фронта по време на Балканската (1912-1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.). Редактира всекидневника "Ново време" (1930-1934 г.) и седмичника "Акцизен преглед" (1938-1944 г.).

 

1885 г.

Умира Константин Григоров Халачев - български военен деец, подпоручик.

Константин Халачев е роден през 1861 г. Като емигрант във Влашко става доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Гредетин, Бабина глава и др. След избухването на Руско-турската война (1877-1878 г.) постъпва в Българското опълчение и е зачислен в 3-та рота на 5-та опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора, на Шипка и Шейново. Константин Халачев е награден с Георгиевски кръст IV степен. След Освобождението постъпва във Военното училище в София (пети випуск – 1884 г.). Служи в 5-ти пехотен Дунавски полк, а в Сръбско-българската война (1885 г.) командва 8-ма рота от полка.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;