През 1877 г. - в щаба на руската армия пристига ген. Едуард Тотлебен, който е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен. 1898 г. - открита е ЖП линията Гебедже (днес Белослав) - Варна (15 км). 

2011 г.

Президентът на Република България удостоява с лента "Стара планина“ Дилма Русеф, президент на Федеративна република Бразилия "за изключително големи заслуги за развитието на друстранните отношения между Република България и Федеративна република Бразилия“

2007 г.

Президентът на Република България удостоява с лента "Стара планина“ Силвия, кралица на Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с лента "Стара планина“ Виктория, кронпринцеса на Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ първа степен крал Филип Принц на Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ първа степен Маделен, принцеса на Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ първа степен Ингемар Елиасон, маршал на Кралство Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ първа степен Алис Троле-Вахтмайстер, главна дворцова дама на Кралство Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ втора степен Кирстине фон Бликсен-Финеке, първа дворцова дама на Кралство Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ втора степен с мечове Мертил Мелин, началник на Кралските конюшни на Кралство Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ втора степен с мечове Хокан Петерсон, началник на Военния кабинет на Негово Величествона краля на Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ втора степен Бертил Рут извънреден и пълномощен посланик на Кралство Швеция в Република България "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ втора степен Херман аф Троле началник на Протокола на Министерството на външните работи на Кралство Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ първа степен Пер Вестерберг, председател на Парламента на Кралство Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ първа степен Фредрик Райнфелд, министър-председател на Кралство Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ първа степен Карл Билт, министър на външните работи на Кралство Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ първа степен Стен Толгфорш, министър на отбраната на Кралство Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

Президентът на Република България удостоява с орден "Стара планина“ първа степен Ева Бьорлинг, министър на външната търговия на Кралство Швеция "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения.“

2000 г.

Съдът официално реабилитира д-р Георги М. Димитров, осъден задочно през 40-те години за "антидържавна дейност". Георги Михов Димитров (Гемето) е роден на 15 април 1903 година. Той е член на БЗНС от 1922 г.. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС "Ал. Стамболийски" (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС "Обединен" ("Ал. Стамболийски" и "Врабча 1"). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС "Ал. Стамболийски". През януари 1941 г. организира акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател "Свободна и независима България". Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май с. г. напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти създава т. нар. "Земеделски комитет" ("Зелен фронт") със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Георги М. Димитров умира през 1972 г. във Вашингтон.

1996 г.

В обръщение по БНТ президентът д-р Желю Желев обявява, че е изпратил лична молба до МВФ за финансова помощ за България.

Международният валутен фонд (МВФ) (на английски International Monetary Fund; IMF) е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Седалището й е във Вашингтон, САЩ.

Създадена е в през юли 1944 в град Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ, като резултат от международна конференция с участието на 44 държави, чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Международният валутен фонд се създава чрез вноски от всяка държава-членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява делът на страната в международните плащания, както и нейния БВП. Общата сума на вноските и относителния дял на всяка страна се преразглеждат периодично. Предвидено е 25% от квотата на всяка държава да бъде внесена в СПТ (Специални права на тираж), а останалите 75% в местната валута. Така събраните средства е предвидено да бъдат източник на кредити за държави, които изпитват временни затруднения с паричния си баланс. В замяна държавите, на които се помага, се задължават да изпълнят някакви ангажименти, да проведат реформи като например приватизация на правителствени предприятия. Размерът на вноските влияе на две основни неща: на кредитния ресурс, до който ще има достъп държавата-членка и на гласовете, с който държавата участва във вземането на решения. По подразбиране, всяка държава има право на 250 базови гласа, плюс по един за всеки 100 хил. СПТ от квотата си.

България е член на МВФ от 25 септември 1990г. Делът на България в МВФ е 640,20 млн. СПТ.

1972 г.

На двудневно посещение в България пристига генералният секретар на Румънската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на Румъния Николае Чаушеску. Николае Чаушеску е румънски държавник, общественик, политик. Роден е на 8 януари 1918 г. в с. Скорничешще. Генерален секретар е на РКП от 1969 г., председател на Държавния съвет на СРР от 1967 г., върховен главнокомандващ на въоръжените сили (от 1968 г.), президент на СРР от март 1974 г. до декември 1989 г. Като ръководител на румънските комунисти и държавник налага и усъвършенства тоталитарната система. Свален е от власт в резултат на преврат, извършен от ръководството на Румънската Комунистическа партия. Заедно със съпругата си Елена е обвинен в кражба на 1 млрд. долара от държавата; двамата са разстреляни. Погребани са в Генчя, Букурещ.

1962 г.

С Постановление N 162 във Велико Търново е основан Висш педагогически институт. От 1971 г. той прераства във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий". Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий" е учебен и научен център. В началото на своето съществуване носи името Висш педагогически институт "Братя Кирил и Методий", създаден с Постановление N 162 от 27 септември 1962 г. на ЦК на БКП и на Министерския съвет. Открит е на 15 септември 1963 г. като първите 340 студенти се обучават в четири специалности: българска филология, руска филология, история и изобразителни изкуства. По- късно с указ на Държавния съвет от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14 октомври 1971 г. тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков огласява указа за създаването на Великотърновския университет на тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това събитие съвпада с организирания международен научен симпозиум по случай 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен наследник е Великотърновският университет.

1946 г.

Двадесет и шестото ОНС приема Закон за кинокултурата, според който грижата за "правилното й развитие" принадлежи на държавата. До края на 1946 г. прекратяват дейността си двадесет частни фирми, вносителки на филми.

1944 г.

С наредба-закон Дирекцията за културно творчество и народно възпитание е преобразувана в Дирекция за висше образование към Министерството на народното просвещение, като отделно се създава Дирекция на народната култура към Министерството на пропагандата.

1934 г.

На посещение в България пристига югославският крал Александър I.

Александър I е крал на сърби, хървати и словенци и крал на Югославия. Син на сръбски крал Петър I и на Зорка Черногорска. Взема участие в Първата световна война; принц-регент (1918 г.); провъзгласен за крал (август 1922). През 1922 се жени за румънската принцеса Мария. Убит е в Марсилия на 9 октомври 1934 г. след заговор на усташите и ВМРО. Наследен от сина си.

1918 г.

Водачите на БЗНС застават начело на войнишкия метеж. Към 13.00 ч в Радомир Райко Даскалов оглавява Войнишкото въстание. Обявява България за република, Александър Стамболийски за председател на Временното правителство, а себе си за главнокомандващ и повежда въстаниците към столицата. Войнишко въстание e въоръжен опит за сваляне на монархията в България и за установяване на републиканска управление през 1918 г.. Участието на страната в Първа световна война, стопанската криза, войнишките бунтове и антивоенни демонстрации, организирани от войнишките комитети, пробивът при Добро поле поставят България пред национална катастрофа. Aнтивоенните движения прерастват в открита въоръжена борба без ясна политическа програма и единно ръководство. На 27 септември в Радомир Р. Даскалов със специална прокламация обявява България за република с председател Aл. Стамболийски. При атаката си към София при Владая въстаниците са разгромени от правителствените войски, подкрепяни от немска част. Авантюристичните действия на Р. Даскалов и Ал. Стамболийски влошават до крайна степен положението на страната и са една от причините за Солунското примирие (1918 г.). Правителството, подкрепено от всички парламентарни групи, обявява столицата за обсадена крепост и назначава за нейн комендант ген. Александър Протогеров, член на ЦК на ВМРО. На 28 септември юнкерите разстрелват около 500 ранени войници на гара Захарна фабрика. Генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров е роден на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Той е един от ръководителите на ВМРО. През 1887 г. Протогеров завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война. На действителна военна служба като офицер е от 1887 г. до 1912 г. Протогеров напуска армията като подполковник. Участва активно в легалното македонско освободително движение, той е един от основателите на македонските братства (1893 г.), член е на ВМОК. През 1902 г. в Горноджумайското въстание и през 1903 г. в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета. През 1911 г. Протогеров е избран за член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през август 1912 г., които стават повод за Балканската война (1912-1913 г.). През 1912 г. Протогеров е назначен за помощник-командир и командир на бригада в македоно-одринското опълчение. През 1915 г. е член на ЦК на ВМРО. По време на Първата световна война е военен губернатор на Моравската област. От 1917 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Като военен комендант на София през септември 1918 г. Протогеров организира потушаването на войнишкия бунт. През 1919 г. заедно с Т. Александров, П. Чаулев, Г. Попхристов възражда ВМРО, избран е член на ЦК. Във Виена през 1924 г. Протогеров подписва Майския манифест на ВМРО и постепенно се ориентира към позицията на Коминтерна за решаването на македонския въпрос. На 31 август 1924 г. присъства на убийството на Т. Александров, за което 4 години е разследван от организацията, която иска да разбере неговото отношение и участие в убийството. Като резултат ВМРО доказва активната му роля в това престъпление. Осъден е на смърт и убит в София на 7 юли 1928 г.

1915 г.

В хода на Първата световна война сръбски войски нахлуват на българска територия и завземат граничния Салашки проход при Белоградчик. През деня XII Балкански и XXIII Шипченски полк ги отблъскват и на свой ред овладяват прохода.

1883 г.

Обявена е политическа амнистия за времето на режима на пълномощията.

Режимът на пълномощията от 1881–1883 г. е управление, установено от княз Александър I Батенберг след извършения от него държавен преврат през 1881 г.. Князът суспендира Търновската конституция и назначава служебно правителство начело с руския ген. Й. К. Ернрот. На 1 юли 1881 г. II-то ВНС гласува извънредни пълномощия на княза за срок от 7 години. На 6 септември 1883 г. князът издава манифест, с който възстановява Търновската конституция. Съставено е коалиционно правителство от "умерени либерали" и консерватори начело с Драган Цанков. На 5 декември 1883 г. то прокарва през Народното събрание исканите промени в конституцията.

1871 г.

Патриарх Антим VI се среща с българските владици в Цариград. По повод на тази активност от страна на Патриаршията Найден Геров отбелязва: "Сичките наши са в мнение, че нема нищо да стане, но такива заседания ще правят четири-пет, доде види света и особено русите, какви са намеренията на патриарха."

1864 г.

Хаджи Димитър се прехвърля във Влашко след неуспешен опит да бъде ликвидиран търновският гръцки митрополит. Хаджи Димитър учи в родния си град Сливен. Включва се в четата на Панайот Хитов, с която обикаля Балкана, и известно време е неин знаменосец. През пролетта на 1864 г. е в Букурещ, където се среща с Георги Раковски. За кратко време води чети отвъд р. Дунав, които бързо се разпускат. През 1867 г. влиза като войвода в Тайния централен български комитет (ТЦБК). На 6 юли 1868 г. заедно със Стефан Караджа преминават р. Дунав начело на чета от 129 души. Загива в сражение на връх Бузлуджа.

На тази дата са родени:

1912 г.

Роден е Илия Александров Йосифов - български оперен певец (тенор), педагог. Завършва право в Софийския Университет (1936 г.), Вокалния отдел на Държавната музикална академия (1942 г.) при А. Тодорова и Вокалния отдел на Висшето училище за музика във Виена (1945 г.) при М. Бранд. Пее в Кооперативния театър, театър "Одеон" и Художествения оперен театър" (1937-1942 г.). От 1945 г. до 1962 г. е в Софийската народна опера, чийто директор е от 1962 г. до 1966 г. Сред неговите роли са: Ленски ("Евгений Онегин" от Чайковски), Рудолф ("Бохеми" от Пучини), Фауст ("Фауст" от Гуно), Алфред ("Травиата" от Верди) и др. Има и камерни изпълнения, предимно на творби от Фр. Шуберт. От 1963 г. е професор по пеене в БДК. Декан на Вокалния факултет (1953-1955 г. и 1959-1962 г.). Негови ученици са Р. Кабаиванска, Н. Здравков, Бл. Карнобатлова-Добрева, П. Герджиков и др. Умира на 29 юни 1993 г. в София.

1904 г.

Роден е Димитър Стоянов Ангелов - български писател. Завършва гимназия в Кюстендил, философия и педагогика в Софийския университет (1929 г.). Работи в системата на образованието, занимава се с читалищно дело. След 9 септември 1944 г. работи като сценарист в Българска кинематография, редактор е в издателство"Народна култура" и в. "Кооперативно село". Член е на Съюза на българските писатели. Творчеството му включва романи, повести, новели и разкази с увлекателни сюжети и познавателна стойност. Автор е на съчиненията: "Емилия" (1927 г.), "Когато човекът не беше" (1941 г.), "Смелият Чунг" (1953 г.), "На живот и смърт" (1953 г.), "Земята пред гибел" (1956 г.), "Песента на гората" (1974 г.). Димитър Ангелов умира през 1977 г. в София.

1881 г.

Роден е Петър Стоянов Стоянов - военен деец, капитан II ранг. Завършва Машинното училище във Варна. Участва в Балканската война като командир на миноносец. След въвличането на България в Първата световна война е назначен за началник на Дунавската флотилия, а след това е интендант на флота.

На тази дата умират:

2008 г.

Умира Ивелин Димитров - български композитор, диригент и музикален педагог. Роден е на 18 януари 1931 г. Ученик на маестро Марин Големинов. Дълги години работи като преподавател по солфеж в детския хор "Бодра смяна“. С бивши хористки от този хор през 1968 година създава камерна капела "Полифония", с която постига значителни международни успехи.

2002 г.

Умира Стефан Георгиев Христов - български физикохимик. Роден е на 11 декември 1910 година в София. Учен с важни научни разработки в теоретичната и приложна физикохимия. Има приноси на в общата квантовохимична теория на потенциалните бариери - теория на тунел-ефекта. Критерият за ролята на тунел - ефекта е известен в литературата като “характерна температура на Христов". Оригиналните научни приноси на академик Христов са свързани още с квановомеханичната теория на електрохимичните процеси, общата теория на електронните преходи през енергетични бариери в твърди системи, квантовохимичната теория на безизлъчвателни процеси в кристалите и квантовохимичната теория за скоростите на химичните реакции. Един от член - основателите на международното научно списание Electrochimica Actа; член на Съвета и национален секретар на Международното дружество по електрохимия ISE.

От 1961 година е член-кореспондент, а от 1984 година - академик на Българската академия на науките. През 2000 година е награден от президента Петър Стоянов с орден Стара планина. Преподавал в Химикотехнологичен и металургичен университет, където основава катедра физикохимия.

2000 г.

Умира Надя Иванова Афеян (Надежда Иванова Афеян) - българска оперна певица (мецосопран), народна артистка (1969).

1999 г.

Умира Драган Тенев - български юрист, белетрист и изкуствовед. Роден е на 12 април 1919 г. Един от основателите и водещ на на предаването "Минаха години“ по БНТ.

1974 г.

Умира Георги Кулишев - български общественик, журналист и публицист. Роден е на 21 септември 1885 г. в Дойран. Включва се в македонското революционно движение като юноша. За революционна дейност през 1906 г. е арестуван и затворен от турските власти. Участва в Балканската война. След войната завършва право в Софийския университет. Редактира в. “Вардар" (1920-1930 г.), участва в редактирането на в. “Македония" (1926-1934 г.). Активен функционер е на ВМРО, привърженик на ген. Александър Протогеров. Като министър на външните работи (31 март – 22 ноември 1946 г.) е член на българската делегация на Парижката конференция (1946 г.). Политически секретар е на съюза “Звено" (1947-1949 г.). След ликвидирането на съюза (1949 г.) сътрудничи на БКП.

1939 г.

Умира Стефан Лазаров Костов - български писател комедиограф. Роден е на 30 март 1879 г. в София. Завършва гимназия в София и славянска филология в Софийския университет (1902 г.). Занимава се с журналистика, работи като учител. Специализира във Виена и Германия (1906 г.). От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. е директор на Етнографския музей. Участва като етнограф към I армия през 1916 г. в организираната научна експедиция в Македония и Поморавието. През 1923 г. е включен в Артистичния съвет на Народния театър. От 1926 г. е негов председател, директор е от 1927 г.. Член е на БАН от 1929 г. Драматургичното му наследство включва 12 многоактни и 5 едноактни пиеси. Първата му комедия е “Мъжемразка" (1914 г.). Следват “Големанов" (1927 г., Кр. Сарафов в гл. роля). Други негови пиеси са: “Златната мина" (1926 г.), “Симеон" (1929 г.), “Тя и двамата" (1929 г.), “Новото пристанище" (1931 г.), “От много ум", “Женско царство", “Държавните липи" (1931 г.), “Скакалци" (1931 г.), “Член 223" (1931 г.), “Вражалец" (1933 г.), “Царска сватба" (1936 г.), “Комедия без име" (1938 г.).

1939 г.

Умира Стефан Лазаров Костов - български писател комедиограф. Роден е на 30 март 1879 г. в София. Завършва гимназия в София и славянска филология в Софийския университет (1902 г.). Занимава се с журналистика, работи като учител. Специализира във Виена и Германия (1906 г.). От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. е директор на Етнографския музей. Участва като етнограф към I армия през 1916 г. в организираната научна експедиция в Македония и Поморавието. През 1923 г. е включен в Артистичния съвет на Народния театър. От 1926 г. е негов председател, директор е от 1927 г.. Член е на БАН от 1929 г. Драматургичното му наследство включва 12 многоактни и 5 едноактни пиеси. Първата му комедия е “Мъжемразка" (1914 г.). Следват “Големанов" (1927 г., Кр. Сарафов в гл. роля). Други негови пиеси са: “Златната мина" (1926 г.), “Симеон" (1929 г.), “Тя и двамата" (1929 г.), “Новото пристанище" (1931 г.), “От много ум", “Женско царство", “Държавните липи" (1931 г.), “Скакалци" (1931 г.), “Член 223" (1931 г.), “Вражалец" (1933 г.), “Царска сватба" (1936 г.), “Комедия без име" (1938 г.).

1891 г.

Умира Александър Стоилов Екзарх - български възрожденски печатар и журналист, просветен деец. Учи в родния си град, в Букурещ и Будапеща. От 1848 г. издава "Цариградски вестник". Участва в църковно-националната борба, подпомага просветното дело. След Освобождението (1878 г.) заема различни просветни, административни и съдебни длъжности в Пловдив и други градове. Кандидатира се за български княз. Умира в София.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

<b>Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.; </b></i>