Димитровден е. Отбелязва се празникът на българския строител.

На 26 октомври 604 г. започва Втората славянска обсада на Солун, след като 5-хилядна славянска войска обгражда града. Според историческите извори по това време славяните вече системно се стремят да овладеят и заселят Солун. Втората обсада е кратка. Славяните разчитат на изненадващо нападение, но съпротивата на жителите и на местния гарнизон ги принуждава да се оттеглят след кръвопролитно еднодневно сражение. Датата се свързва с покровителя на Солун - Свети Димитър.

Въстанието на Асен и Петър е освободително движение на българите от Северна България против византийското владичество. Повод за избухването на въстанието дава благоприятната обстановка, създадена в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат в империята настъпват сериозни вътрешни смутове и тя започва да търпи поражения в битките срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите й нормански племена успяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.

2017 г.

Проф. Владко Панайотов е награден с орден "Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, за неговия значим принос в областта на образованието и науката и за утвърждаване престижа на Република България по света.

2016 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ с лента на г-жа Мари-Луиз Колейро Прека, президент на Република Малта "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-малтийските отношения“.

2011 г.

Повече от 24 часа Централната избирателна комисия (ЦИК) в разрез със закона забавя нови резултати от изборите за президент, както и от вота за кмет на София.

2006 г.

С 529 гласа "ЗА", 12 - "ПРОТИВ" и 10 – "ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ" Бундестагът в Германия ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз.

На заседанието на Министерския съвет Сергей Станишев официално номинира Меглена Кунева за първи еврокомисар от България. Кандидатурата ѝ е одобрена от Европейския парламент на 12 декември 2006 година с 583 гласа "ЗА“, 21 "ПРОТИВ“ и 28 "ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“. Във връзка с избирането й за първи еврокомисар от България 40-то народно събрание я освобождава от поста министър по европейските въпроси на 21 декември 2006 година.

2002 г.

Калина Сакскобургготска сключва брак с испанския мореплавател Антонио "Китин“ Муньос Валкарсел. Бракосъчетанието е извършено от софийския и пловдивския католически епископ Георги Йовчев в двореца "Царска Бистрица“ в Рила.

2001 г.

Министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски представя правителствената програма за управлението си в парламента, но не допуска обсъждането ѝ.

2000 г.

В интервю за вестник "Труд" главният секретар на СДС Христо Бисеров иска оставката на Иван Костов, като го атакува заради коалиционната му политика. Като негови съмишленици се изявяват Евгений Бакърджиев, ръководител на СДС-София и Йордан Цонев, председател на Бюджетната комисия на Народното събрание и член на НИС на СДС. Отговорът на ръководството на СДС е, че няма условия за криза във властта. Още същия ден на съвместно заседание на ръководството на СДС и Народен съюз Христо Бисеров подава оставка като главен секретар на СДС и като председател на Комисията за сигурност на Народното събрание, а Йордан Цонев - като член на НИС и като председател на Бюджетната комисия.

1999 г.

Тържествено е открито строителството на най-големия съвместен българо-турски строителен проект — каскадата Горна Арда.

1989 г.

В градинката пред "Кристал" в София се провежда демонстрация на независимото сдружение "Екогласност". Активисти на движението се събират, за да организират подписка на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите "Рила" и "Места". 22-ма души насила са качени от полицията в автобуси и са закарани в южния парк, мястото за което Столичният народен съвет (СНС) е дал разрешение. По това време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ).

1981 г.

Президентът на Сирия Хафез ел Асад пристига на тридневно посещение в България. Подписани са спогодби за икономическото и научно-техническо сътрудничество.

1957 г.

В София е открит Полски културен и информационен център.

1955 г.

В София започват преговори между правителствените делегации на България и КНДР, завършили с договор за оказване на безвъзмездна помощ от страна на България за възстановяване на разрушенията от Корейската война 1950-1953 г.

1954 г.

Държавната музикална академия в София се преобразува в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.

1947 г.

Националния комитет на Отечествения фронт приема декларация за преструктуриране в единна политическа организация, чиято програмна цел да е "изграждане на социализма", а в конституционния проект да се извършат сериозни промени в социалистически дух.

1938 г.

В Добрич e учредена Българска окръжна община с председател д-р Т. Бъчваров в съответствие със Статута на малцинствата от 4 август 1938 г. и с мемоара на българите до румънското правителство от 18 август същата година.

1924 г.

Започва учредителен конгрес на Младежкия демократически сговор.

1907 г.

В Пловдив започва конгрес на одринските благотворителни братства, който се изказва за еволюционна борба и учредява Съюз на одринските благотворителни братства с печатен орган вестник "Одрински глас" (от 12 януари 1908 г.) и с Управителен съвет в състав: Христо Господинов - председател, Димитър Попниколов - подпредседател, А. Попкиров - секретар и Ст. Урумов - касиер.

1872 г.

По време на разпита на тетевенския учител Иван Лилов Фурнаджиев на Софийския процес властите получават първите конкретни сведения за Васил Левски. "Той е от Карлово – казва Иван Лилов. - Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, а очите му (са) големи и пъстри."

1185 г.

Започва въстанието за освобождение от византийско владичество начело с братята Асен и Петър.

604 г.

Започва Втората славянска обсада на Солун, след като 5-хилядна славянска войска обгражда града. Според историческите извори по това време славяните вече системно се стремят да овладеят и заселят Солун. Втората обсада е кратка. Славяните разчитат на изненадващо нападение, но съпротивата на жителите и на местния гарнизон ги принуждава да се оттеглят след кръвопролитно еднодневно сражение.

На тази дата са родени:

1965 г.

Роден е Емил Кошлуков – български политик, председател на политическа формация “Новото време". През 1985 г. завършва Английската гимназия в Пловдив. От 1985 г. до 1988 г. излежава присъда в Старозагорския затвор за опит да организира бунт в казармата. През 1989 г. става студент по английска филология в СУ “Св. Климент Охридски". На 14 ноември създава Федерацията на независимите студентски дружества и е избран за неин координационен секретар. Участва като делегат на СДС на Националната кръгла маса през 1990 г. През 1996 г. завършва “Политология" в университета “Санта Барбара" в Калифорния, САЩ. От 1997 г. до 1998 г. работи в консултантска фирма по политически анализи. Бил е член на Българското сдружение за честни избори и граждански права. Изпълнителен директор на Българския самарянски съюз. Неформален лидер на групата “Новото време", създадена през 2000 г. Заместник-координатор е на предизборната кампания на Коалиция НДСВ през 2001 г. Член-учредител е на партия НДСВ от 6 април 2002 г. Депутат от Стара Загора в 39-то НС (Парламентарна група на НДСВ). Член е на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси. Председател е на Комисията по въпросите на гражданското общество в 39-то НС. На 11 юли 2004 г. е избран за председател на политическа формация “Новото време".

1884 г.

Роден е Антон Иванов - български комунистически деец. Член на БРСДП (т.с.) от 1904 г. През 1902 г. постъпва във флотската школа във Варна; служи във флота до 1907 г., след което се премества в София. Член е на ЦК на ОРСС. През 1910 г. е избран за член на градската комунистическа организация в София. От 1918 г. до 1923 г. е секретар на Софийската комунистическа организация и на Окръжния комитет на БКП. Депутат е от 1919 г. до 1923 г. Член е на Висшия партиен съвет от 1919-1920 г., на ЦК на БКП от 1921 г. Включва се в подготовката на Септемврийския селски бунт от 1923 г. През 1923 г. и 1925 г. е арестуван; съден по процесите срещу антидържавни терористични действия на БКП. През септември 1925 г. е освободен под гаранция. Емигрира в СССР. Работи в Задграничното бюро на ЦК на БКП във Виена от 1927 г. до 1931 г.; завежда Българския сектор на ИККИ (1933 г.). До 1935 г. е преподавател в КУНМЗ. От 1935 г. е отговорен секретар на Задграничното бюро на БКП, като работи едновременно и в Балканския сектор на ИККИ. Участва в дейността на VII конгрес на Коминтерна (1935 г.). През 1940 г. се завръща нелегално в България; взема участие в VII пленум на ЦК на БКП (през 1941 г.), на който е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Арестуван е (1942 г.) след провала на ЦК и Централна военна комисия на БКП. На 23 юли е осъден на смърт от Софийския военен полеви съд. Разстрелян заедно с Н. Вапцаров, П. Богданов, А. Попов, А. Романов и Г. Минчев

1883 г.

Роден е Малчо Николов - български литературен критик. От 1908 г. следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски". Участва в Балканската (1912-1913 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.). Работи като учител и инспектор в МНП. Редактира списание "Българска реч". Ученик на Ив. Шишманов, М. Арнаудов, д-р К. Кръстев и Боян Пенев; попада под влияние на немската формалистична школа. Автор е на учебници по литература. Някои съчинения: "Лириката на Яворов" (1921 г.), "Кървава песен" (1923 г.), "Литературни характеристики на българските писатели от Ботева до Дебелянова" (1927 г.), "Литературни характеристики и паралели" (1928 г.), "Из съкровищата на нашата поезия" (1937 г.), "Творческият път на Й. Йовков" (1938 г.), "Иван Вазов. Животопис и оценка на цялото му творческо дело" (1939 г.), "Пенчо Славейков. Живот,личност, дело" (1940 г. ), "П. К. Яворов. Човекът и творецът" (1940 г. ), "Хр. Ботев. Човекът, поетът и публицистът" (1940 г.), "История на българската литература от Петко Славейков до наши дни" (1941 г. ), "От Т. Траянов до Н. Вапцаров" (1957 г. ), "По върховете на руската литература" (1961 г. ), "Житейски и литературни. спомени" (1967 г.).

1881 г.

Роден е Стилиян Чилингиров – български писател, поет, културно-просветен деец. Работи като учител по немски и български език във Втора мъжка гимназия в София, в Народната библиотека в София, редактор е на вестник "България" (1911 г.), редактор на списание "Бразда" (1914-1915 г., съвместно с Д. Мишев), секретар на Прогресивнолибералната партия и депутат в XV обикновеното НС. Напуска партията след Междусъюзническата война (1913 г.). Поддиректор и директор е на Народната библиотека в София, директор е на Етнографския музей (1923 г.). Той е един от основателите на Съюза на българските писатели и е негов председател от 1941 г. до 1944 г. Печата за пръв път през 1898 г. в детското списание "Звездица". Автор е на драми, пътеписи, романи, разкази и стихосбирки. Първата му стихосбирка излиза през 1901 г. - "Блянове и тъги". Пише романи, съставя антологии, христоматии и читанки за прогимназиите. Автор е на биографии, спомени, пътеписи, студии по история на Българското възраждане, етнография, фолклор, педагогика, читалищно дело. Превежда литература от немски език. Стилиян Чилингиров умира през 1962 г.

1865 г.

Роден е Генко Иванов Мархолев - български офицер, генерал-майор. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като доброволец в първи пехотен Софийски полк. Проявява се в боя при Гургулят, където е тежко ранен. След войната постъпва във Военното училище и като юнкер участва в преврата на 9 август 1886 г., за което е разжалван и изпратен да дослужва като редник в армията. По-късно е амнистиран, продължава образованието си и завършва Военното училище като кавалерист. През Балканската война командва лейбгвардейския полк. През Първата световна война е командир на кавалерийската дивизия.

1859 г.

Роден е Димитър С. Тончев - български политик, юрист. Учи в Николаевското реално училище в Русия, завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. През 1883 г. е назначен за помощник-прокурор и председател на Пловдивския департаментален съд. Присъединява се към източнорумелийската Либерална партия. След Съединението е народен представител, председател на III ВНС и на V ОНС. Заема постовете министър на правосъдието от 12 декември 1888 г. до 20 септември 1891 г., министър на търговията и земеделието от 19 май до 2 октомври 1894 г., министър на общите сгради от 18 януари до 1 октомври 1899 г., както и от 1 октомври 1899 г. до 27 ноември 1900 г., министър на външните работи от 27 ноември 1900 г. до 9 януари 1901 г. и министър на финансите от 4 юли до 20 декември 1913 г., както и от 23 декември 1913 г. до 21 юни 1918 г. След Първата световна война е осъден на доживотен затвор; амнистиран е през 1923 г. Лидер е на Младолибералната партия. Основава и редактира “Съдебен вестник" (1885 г.) и в-к “Пловдив" (1886-1907 г.), сътрудничи на вестниците “Марица", “Южна България", “Борба" и “Свободно слово" (в периода 1893-1894 г.), на сп. “Наука" (1881-1884 г.) и др. Автор е на съчинения по юриспруденция.

1858 г.

Роден е Станимир Стефанов Станимиров - български педагог и книжовник. Завършва в Киев духовна семинария и академия. Той е дългогодишен учител, директор на Априловската гимназия, на Софийската мъжка и девическа гимназия. Ректор е на Духовната семинария в Цариград, директор на Дворцовата гимназия. Автор е на: “Учебник по история на българската черкова" (1894 г.), “Учебник по история на християнската черкова" (1897 г.) и др.

1855 г.

Роден е Христо Цонев Луков - български офицер, генерал-майор. Завършва Военното училище в София през 1880 г. Служи в пехотата - осми, двадесети и седми пехотен полк. Произведен е в звание полковник през 1902 г. Продължава службата си в Интендантското ведомство. По време на Балканската война е етапен комендант в с. Стралджа. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) командва новосформираната тринадесета пехотна дивизия и в състава на Трета армия воюва със сърбите. По време на Първата световна война е началник на етапно и транспортно отделение в Главното тилово управление. След войната излиза в запаса, но е зачислен в опълчението.

1845 г.

Роден е Димитър Моллов – български лекар-хирург и политик от Прогресивнолибералната, по-късно от Народната партия. Той е един от основоположниците на системата на здравеопазването в България след Освобождението. Министър на просветата през 1883-1884 г. За кратко е и кмет на София (1895-1896 г.). Димитър Моллов е един от организаторите на здравното дело в България. Той е създател на първия здравен закон (1879 г.), председател на Върховния медицински съвет (1879-1882 г.), един от инициаторите за основаването на Александровска болница в София, основател на Българския червен кръст (1883 г.), заместник главен лекар на Българската войска (1884-1887 г.), съосновател (1901 г.) и пръв председател на Българския лекарски съюз. През 1881 г. Моллов става дописен, а през 1884 г. - действителен член на Българското книжовно дружество. Той е и негов подпредседател (1898-1911 г.) и председател на Природо-медицинския клон (1884-1898 г., 1900-1911 г.).

1820 г.

Роден е Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов Бойкикев) - български висш духовник, книжовник, участник в национално-освободителното движение, член на БКД от 1884 г. Учи в Скопие, Самоков и Прилеп. Приема монашество в Зографския манастир през 1837 г. Учи в Духовната академия в Киев от 1851 г. Учителства в Зографския манастир, а след това е управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдавия през 1869 г. Натанаил Охридски е пръв екзархийски митрополит в Охрид, обвинен е от турската власт за бунтовник и е принуден да напусне епархията. Управител е на Ловешката епархия (1879-1891 г.), митрополит в Пловдив (1891-1906 г.). Поддържа връзка с Георги С. Раковски и Васил Левски; Натанаил Охридски е един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. Автор е на религиозни съчинения. Натанаил Охридски умира през 1906 г.

На тази дата умират:

2005 г.

Убит е 48-годишният български банкер Емил Кюлев.

Емил Александров Кюлев - български банкер, собственик на ДЗИ Банк, Председател на Управителния съвет на Българската федерация по плувни спортове и един от най-богатите хора в България. Занимава се с банкерство, застрахователен бизнес и туризъм (бивш собственик е на ваканционен клуб "Ривиера“ до к-с "Златни пясъци").

1989 г.

Умира Боню Ангелов ( Б. А. Стоянов) - литературен историк. Роден е на 6 януари 1915 г. в с. Ягода, Старозагорско. От 1967 г. е професор в Института за литература при БАН. Автор е на множество изследвания върху Кирило-Методиевата проблематика, Паисий и неговата епоха, руско-българските културни отношения. Съавтор е на учебници за училищата и учителските институти.

1965 г.

Умира Иван Гошев (И. Г. Иванов) - български духовник, археолог, историк и учен; академик от 1945 г.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни"