На 26 април 1828 година в Петербург е обнародван манифест на император Николай І (1825-1855 г.), с който Русия обявява война на Турция.

В 01 часа и 23 минути през 1986 г. в Чернобилската АЕЦ, Украйна, става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. През 1933 година в Германия е създадена тайната полиция Гестапо.

През 1942 г. на 26 април при експлозия загиват 1549 миньори в Манджурия, а през 1962 г. в космоса е пуснат първият в историята международен обект - англо-американският спътник “Ариел". На 26 април 1964 г. Танганика и Занзибар се обединяват в обща държава – Танзания. През 1991 година Диего Марадона е арестуван за притежаване на наркотици. На 26 април 2002 г. 19-годишният Робърт Щайнхаузер застрелва 17 души  в училището си в германският град Ерфурт, след което се самоубива.  

На 26 април е роден американският актьор Пол Нюман. На тази дата е роден Лудвиг Витгенщайн - австрийски философ. На тази дата умира Даниел Дефо - английски писател, публицист и обществен деец.

 

2018 г.  

Американските военновъздушни сили тестват интерконтинентална балистична ракета Minuteman III от военновъздушната база "Ванденберг" в Калифорния. 

 

2017 г. 

Венецуела обявява, че ще се оттегли от Организацията на американските държави, след като организацията решава да свика среща без Венецуела. 

 

2016 г. 

Електронна платформа с карта на аптеките в страната показва коя е най-близката до нас денонощна аптека, къде могат да ни приготвят лекарства по рецепта или да си вземем инсулин по линия на здравната каса. 

 

2013 г. 

Три хиляди възстанника от "Освободителната армия на Южен Судан“ се съгласяват да сложат оръжие в замяна на обещание за амнистия от страна на правителството на Южен Судан. 

 

2013 г. 

Президентът на Федерация Босна и Херцеговина Живко Будимир е арестуван по обвинение в корупция. 

 

2012 г. 

Министър-председателят на Йордания Аун ал Хасауна подава оставка. Кралят на Йордания Абдула II възлага създаването на ново правителство на екс-премиера, шеф на канцеларията на кралския двор Файез Ал-Тарауна. 

 

2005 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на д-р Желязко Христов "за изключително големите му заслуги за развитието на българо-американските отношения и във връзка със 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Република България и САЩ“. 

 

2005 г. 

Австрия ратифицира договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство 

 

2005 г. 

Под международен натиск, Сирия изтегля последните си 14 000 войници от Ливан, с което се слага край на 29-годишната военна доминация над страната. 

 

2002 г. 

19 годишният Робърт Щайнхаузер застрелва 17 души  в училището си в германският град Ерфурт, след което се самоубива. 

 

1999 г. 

Хиляди компютри в света са поразени от вируса “Чернобил". 

 

1991 г. 

Диего Марадона е арестуван за притежаване на наркотици. Той е аржентински футболист, нападател. За първи път му обръщат внимание специалистите на едва 9-години в отбора на “Естрела Роя". Истинската му кариера започва в елитния “Бока Хуниорс". С футболния клуб “Наполи" става шампион на Италия. Футболист № 1 в света, световен шампион и Футболист № 1 на Световното първенство в Мексико през 1986 г. с Аржентина. Специалистите определят Марадона за “Най-добрият футболист" в света през 80-те години. В Южна Америка по популярност го превишава единствено “Кралят" Пеле. 

 

1986 г. 

В 1 ч и 23 мин в Чернобилската АЕЦ, Украйна, става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. Взривилият се реактор е тип РБМК -  реактор с висока мощност канален и използващ графитен избавител.  

На 25 април 1986 г. е планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата.

Замисълът на опита е да се провери дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати.  

В 01.06 часа на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванадесет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа на 26 април, когато започва повторно снижаване.

Под 700 мегавата обаче турбината е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0.28 часа на 26 април е достигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава.

Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала).

В 1.23 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока. По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война.

Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди. СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.

Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация.

С радиация са облъчени общо 8.4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години. 

 

1978 г. 

Започва гражданската война в Афганистан, която по-късно СССР обявява като причина за нахлуването си в страната. 

 

1969 г. 

В Москва завършва XXIII - та сесия на СИВ, която взема решение за изработване на Комплексна програма за задълбочаване на сътрудничеството и развитието на социалистическата икономическа интеграция. На 19 май пленум на ЦК на БКП обсъжда резултатите от сесията. 

 

1964 г. 

Танганика и Занзибар се обединяват в обща държава – Танзания. 

Обединена република Танзания е държава в Източна Африка. Площта й е 945 090 кв. км. Населението за 2000 г. е около 35 300 000 души. От тях 35% мюсюлмани, 40% християни, 11% анимисти.

Официалните езици са суахили и английски. Столица на Танзания е Дар ес Салаам и Додома. Паричната й единица е танзанийски шилинг. Законодателният й орган е Национално събрание. На Танзания принадлежат и островите Занзибар и Пемба. Залежи на диаманти, платина, кобалт, злато и различни руди. Климата е екваториален.

През Танзания минават реките Пангани, Рувума, Руфиджи. Флората се характеризира с тропически листопадни и вечнозелени гори, високотревна савана. В Танзания има 10 национални парка с обща площ около 3,7 млн. ха, резервати. Танзания е една от най-слабо развитите държави в света. Осемдесет процента от населението е заето предимно в селското стопанство. Основни култури са чай, кафе, тютюн, царевица, ориз, сизал, подправки.

Съществуват и дребни предприятия за преработка на селскостопанската продукция, за преработка на нефтопродукти, дървен материал и за цимент. Територията й е заселена от древността. Португалците идват през XVI в., а през XIX в. е във владение на султаната Оман. 

През 1856 г. е основан самостоятелен Занзибарски султанат. През 1884 г. континенталната част на Таганика е завладяна от Германия и включена в Германска Източна Африка.

През 1890 г. Занзибар е обявена за султанат под британски протекторат. От 1922 г. е британска подмандатна територия, от 1946 г. - територия под попечителство. На 9 декември 1961 г. Танганика получава независимост.

На 10 декември 1963 г. - Занзибар е обявена също за независима. През април Танганика и Занзибар се обединяват, създавайки Обединена република Танзания. Сега действащата конституция в страната е приета през 1977 г. (с поправки). Глава на държавата и правителството - Бенжамин Уилям Мкапа (президент от ноември 1995 г.). Танзания е член на Общността и на Организацията за африканско единство (1963 г.) и на ООН (1961 г.). 

 

1962 г. 

В космоса е пуснат първият в историята международен обект - англо-американският спътник “Ариел".+ 

 

1949 г. 

В периода 26 - 30 април се провежда Първата сесия на СИВ в Москва. Определени са основните насоки в дейността на съвета. 

Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден е през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. В съюза СССР има водеща роля, като чрез решенията на СИВ тя системно подчинява икономиката на политиката на страните членки на своите интересите. СИВ е разпуснат е през 1991 г. 

 

1942 г. 

При експлозия загиват 1549 миньори в Манджурия. Това е най - тежкият минен инцидент. 

 

1937 г. 

В хода на испанската гражданска война немската авиация бомбардира Герника.  

Испанска гражданска война се води от 1936 г. до 1939 г. . През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия ляв Народен фронт и дясната опозиция придобива застрашителни размери.

Убийството на водача на парламентарната опозиция Калво Сотело през юли 1936 г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от военните метеж. Започва като бунт на армейски командири в Испанско Мароко срещу засилващите се социалистически и антиклерикални тенденции на републиканското правителство на Азаня. Начело са генералите Санхурхо, Мола и Франко.

След смъртта на Санхурхо, предизвикана в самолетна катастрофа, Франко поема ръководството на войските. Кадис, Сарагоса, Севиля и Бургос застават на страната на националистите, а Мадрид, Барселона, Билбао и Валенсия остават под републикански контрол. Метежниците са подпомагани от германски военновъздушни части от легиона "Кондор" и 50 000 италиански "доброволци".

СССР изпраща съветници, военни специалисти и техници на републиканците, оръжие и муниции. На страната на мадридското правителство се сражават интернационалните бригади, съставени от комунисти и леви симпатизанти от много страни. Гражданската война протича в четири основни етапа.

През 1936 г. Франко завладява половината Испания, включително цялото протежение на португалската граница, ключов път за снабдяване. Баските и каталунците се обединяват около правителствените сили и отстояват изтока и севера, а националистите са отблъснати на подстъпите към Мадрид.

През юни 1937 г. националистите имат успехи на север, като овладяват Билбао. На следващата година с още по-голяма немско-италианска помощ Франко подновява офанзивата по всички фронтове.

През март националистите настъпват в Каталуния, като през април достигат Средиземно море и разделят на две териториите, контролирани от републиканците.

През юни силите на Франко напредват към Валенсия, а на река Ебро се водят тежки боеве.

През декември националистите пробиват каталонския фронт, но Мадрид устоява на атаките им през цялата година. В последната фаза на войната противоречията между съперничещите си групировки сред републиканците и прекратяването на съветската помощ довеждат до бързо разпадане на съпротивата.

Барселона пада на 26 януари 1939 г., Валенсия и Мадрид на 28 март и всички сражения спират три дни по-късно. Жертвите на Гражданската война възлизат на над половин милион души от двете страни. 

 

1933 г. 

В Германия е създадена тайната полиция Гестапо. 

 

1922 г. 

Влиза в сила ново административно деление на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Създадени са 33 области и българските територии са разделени на Скопска, Битолска, Брегалнишка (център Щип), Вранска, Нишка и Тимошка (център Зайчар) области. 

 

1920 г. 

Завършва конференцията на Върховния съвет на Антантата, САЩ (като наблюдатели) и представители на Белгия и Гърция. Конференцията е проведена от 19 до 26 април, като разглежда въпросите за германските репарации и утвърждава териториалните условия, които залягат след това в Севърския мирен договор от 1920 г., подписан между Антантата и султанска Турция.

Севърският мирен договор Взема решение за възстановяване на търговските отношения със Съветска Русия и разпределя между големите съглашенски държави мандатите на Обществото на народите в някои от арабските страни. Конференцията на Антантата в Сан Ремо предава протектората върху Западна Тракия на Гърция. Огромна бежанска вълна залива България. 

 

1828 г. 

В Петербург е обнародван манифест на император Николай І (1825-1855 г.), с който Русия обявява война на Турция. В него Русия обвинява Високата порта, че не спазва поетите в Кючуккайнарджийския договор (1774 г.) ангажименти.

Последвалата руско-турска война има съдбовно значение за подвластните на султана християнски народи, тъй като резултатите от поредната руска военна кампания на юг от р. Дунав променят изцяло политическата карта на Балканите. 

Повод за война между Русия и Турция е изострянето на Източния въпрос. 

Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. с пресичането на Дунава от Втора руска армия. Руските войски преминават Добруджа и обсаждат Шумен, Варна и Силистра, а в края на септември превземат Варна.

На кавказкия фронт Русия има значителни успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин.

Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия. 

 

На тази дата са родени:

 

1933 г. 

Роден е Арно Алан Пензиас- американски радио- и астрофизик. Напуска Германия и от 1940 г. живее в Ню Йорк. През 1946 г. получава американско гражданство. Следва физика в Колумбийския университет.

Докторската му дисертация предлага конструиране на лазер, чрез който да се определя количеството водород в газа на няколко купове от галактики. След 1963 г. извършва радиоастрофизически наблюдения.

Заедно с Р. Уилсън установява, че фоновото лъчение на космически радиоизточници има дължина на вълната, съответстваща на температура ок. 3°K; по-късно разбира, че то запълва цялата Вселена. През 1978 г. заедно с Р.Уилсън получава Нобелова награда за физика за откритото космическо микровълново фотоново лъчение. 

 

1932 г. 

Роден е Франсиз Ле - френски композитор. Става известен с филмова музика: "Един мъж и една жена" (1966 г.), "Особен урок" (1968 г.), "Любовна история" (1970 г., "Златен глобус" и "Оскар" за музика). Филмовите му мелодии се интерпретират от известни певци, между които Е. Фицджералд, Т. Джонс, Фр. Синатра, П. Кларк и др. Акомпанира на К. Гоати и Е. Пиаф. Занимава се и с джазови импровизации. 

 

1925 г. 

Роден е Пол Нюман - американски актьор и режисьор. Завършва драматична школа. В началото на 50-те години постъпва в театъра. Усъвършенства се в "Актърз студио" на Ли Страсбърг и Елиа Казан. Един от най-известните актьори на Холивуд. От 1968 г. периодично и с успех режисира камерни психологически драми - "Рейчъл, Рейчъл" (1968 г.), "За вредата от тютюна" (1969 г.), "Понякога велика нация" (1971 г),"Стъклената менажерия" (1987 г.), "Звезден път" (1991 г.), "Посещение на старата дама" (1992 г.).

Снима се във филмите "Някой там горе ме харесва" (1956 г.), "Сводникът" (1960 г.), "Играчът на билярд" (1961 г.), "Сладкопойна птица на младостта" (1962 г.), ""Движещата се мишена" (1966 г.), "Непримиримият Люк" (1967 г.), "Бътч Касиди и Сънданс Кид" (1969 г.), "Клопката" (1971 г.), "Джобни пари" (1972 г.), "Ужилването" (1973 г.), "Удар със стик" (1977 г.), "Присъдата" (1982 г.), "Цветът на парите" (1986 г., награда "Оскар"),"Смъртта и момичето" (1993 г.), "Генерално пълномощно" (1994 г.), "Писмо от бутилка" (1999 г.), "Къде са парите" (2000 г.). 

 

1918 г. 

Родена е Францина Бланкерс - Коен - холандска лекоатлетка. На Олимпийските игри през 1948 г. печели 4 златни медала в късите бягания, щафетата и бягането с препятствия. 

 

1889 г. 

Роден е Лудвиг Витгенщайн - австрийски философ. Преподава философия в Кеймбриджския университет от 1939 г. до 1947 г. Философските възгледи на Лудвиг Витгенщайн се формират, както под въздействието на определени явления в австрийската култура от началото на ХХ в., така и в резултат на творческото усвояване на новите постижения в сферата на логико-математическите знания. 

 

1984 г. 

Роден е Рудолф Хес – германски държавник и политик по времето на Третия райх. Член е на Националсоциалистическата партия от 1920 г. От 1925 г. е личен секретар на Адолф Хитлер, а от април 1933 г. е негов заместник в Националсоциалистическата партия. Един от организаторите е на терора срещу антифашистките сили и на подготовката на Германия за Втора световна война. През май 1941 г. посещава Великобритания с предложение за мир и за участие на Обединеното кралство в похода срещу СССР. На Нюрнбергския процес е осъден на доживотен затвор (1946 г.). Самоубива се. 

 

1879 г. 

Роден е Оуен Уиланс Ричардсън – английски физик. От 1913 г. е член на Лондонското кралско дружество. През 1928 г. получава Нобелова награда за физика. Завършва Кеймбриджкия университет . През 1900-1906 г. е сътрудник в Кавендишовата лаборатория,от 1906 до 1913 г. е професор в Принстънския университет . През 1924-1944 г. е ръководител на научните изследвания по физика, от 1944 г. е професор на Лондонския университет. Научните му трудове са върху проблеми на термоелектронните емисии.

През 1901 г. открива зависимостта на плътността на тока на термоелектронната емисия от температурата на повърхността на метала. Изучава фотоелектрическия ефект, емисията на електрони под действието на химически агенти, някои въпроси на магнетизма, квантовата теория, спектроскопията, физиката на рентгеновите лъчи и др. 

 

На тази дата умират:

 

2016 г.  

На 66 години почина певецът Папа Уемба, бащата на конгоанската румба. 

 

1985 г. 

Умира Албърт Малц - американски писател. През 1930 г. завършва Колумбийския университет . Дебютира с пиеси с критично и антивоенно съдържание (“Мир на земята", 1934 г.; “Тъмната шахта", 1935 г., и др.). Автор е на остросоциални пиеси, новели и романи (“Дълъг ден в кратък живот", 1957 г.; “Дълбок източник", 1940 г. и др.). В Холивуд е от 1941 г. Разработва социално-политическа тематика в “Посока Токио" (1943 г.).

Сценарист е на “Плащ и кинжал" (1946 г.) и “Голият град" (1948 г.). Един от холивудската десятка, отказал през 1947 г. да дава показания пред Комисията за антиамериканска дейност. През 1949 г. е осъден на затвор за обида на Конгреса и е лишен от възможност да работи в киното. През 1970 г. се завръща на големия екран със сценария на уестърна “Две мулета за сестра Сара". 

 

1951 г. 

Умира Арнолд Зомерфелд - германски физик и математик.През 1891 г. завършва университета в Кьонигсберг. От 1897 г. е професор по математика в Минната академия в Клаустал , от 1900 г. във Висшето техническо училище в Аахен , от 1906 г. в Мюнхенския университет .

Изследванията му са съсредоточени в областта на теорията на атома, теорията на металите и математическата физика. Като прилага принципа на Паули към електронния газ в метала, Арнолд Зомерфелд извежда по-точна формула на закона на Видеман-Франц и обяснява джауловата топлина, термоелектрическите ефекти и други явления в металите (1928 г.).

Усъвършенства атомния модел на Н. Бор, предлага по-обща формулировка на квантовите условия, като допуска не само кръгови, но и елипсовидни орбити. През 1895 г. създава точна математическа теория на дифракцията, през 1909 г. решава проблема за излъчването на вертикалния дипол на границата между две среди. Изследванията му представляват съществен принос в изучаването на рентгеновите лъчи. 

 

 

1946 г. 

Умира Херман Кайзерлинг - германски философ и писател. Учи естествени науки в различни университети на Европа. През 1911-1912 г. прави околосветско пътуване . В най-известното си произведение - “Пътен дневник на философа" (1919 г.), се стреми да представи многообразните форми на културата и живота на различни народи, като използва идеята за самоосъществяване и пътуване по света.

Основните мотиви на ирационалната философия на Кайзерлинг са близки до идеите на философията на живота: представа за философията като “мъдрост"; интуитивно познаване на света, аналогично на художественото творчество; противопоставяне на интелекта и душата; идеал “на новия синтез на духа и душата", връщане към целостта на битието, изгубена от “европейския" човек, поради едностранно развитие на разсъдъка - чрез обръщане към древната философия и особено към източните мъдрости (древноиндийски и китайски).

Основава “Школа на мъдростта" и “Дружество за свободна философия" (1920 г.). Съществува дружество “Кайзерлинг" във Висбаден, което от 1963 г. издава сп. “Terra Nova". 

 

1910 г. 

Умира Бьорнстерне Бьорнсон - норвежки поет и писател. Журналист, драматург, поет, оратор и политически деец. Участва във всички идейни борби, които вълнуват отечеството му. Играе, заедно със съперника си Ибсен, водеща роля в политическия живот на Норвегия.

През 1903 г. получава Нобелова награда за литература.Автор е на книгите "Синьове Солбакен", "Сигурд Слембе", "Свръх силите", "Младоженци", "Леонарда" и др. 

 

1731 г. 

Умира Даниел Дефо - английски писател, публицист и обществен деец. Има публикувани повече от 250 произведения: политически памфлети, икономически и исторически "опити", сатира, както и образци на документалната проза - "Чистокръвният англичанин" (1701 г.), "Химн за позорния стълб" (1703 г.), "Записки на кавалера" (1720 г.), "Дневник на чумната година" (1722 г.). Автор е на прочутия роман "Робинзон Крузо" (1719 г.), на авантюристично-приключенски и "криминални" романи - "Капитан Сингълтън" (1720 г.), "Историята на полковник Жак" (1722 г.), "Мол Флендърс" (1722 г.) и др.