През 1945 г. влиза в сила уставът на ООН, подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франциско от представителите на 50 държави. Денят е обявен за международен ден на ООН, отбелязва се от 1948 г.

През 1929 г. цените на Нюйоркската борса се сриват, като са разпродадени 13 млн. акции. Денят е наречен "черният четвъртък". През следващите три години цените на акциите в САЩ продължават да падат. Международен ден на ООН (1945 г.)

2015 г.

Вулканът Бардарбунга в Исландия изригва. Местният метеорологичен институт повишава равнището на опасност от "оранжево“ на "червено“ - максималната степен на опасност за въздухоплаването в района над вулкана.

2014 г.

Вицепрезидентът на Гугъл 57-годишният Алан Юстас подобрява световният рекорд за скок от стратосферата от височина 41 километра подобрявайки постижението на Феликс Баумгартнер (38 969 м) на 14 октомври 2012 г. Юстас отваря парашута на 9 хиляди метра след 5 минутно свободно падане. На 90-ата секунда от свободното падане преминава скоростта на звука. Експериментът е извършен без спонсори.

2012 г.

Властите в Казан провеждат мащабна антитерористична акция в резултат на което загиват трима човека.

2011 г.

Европейските лидери се договарят, че банките в еврозоната се нуждаят от 108 млрд. евро до юни 2012 г.

2008 г.

Екипажът на Експедиция 17 — Сергей Волков, Олег Кононенко и космическият турист Ричард Гариът на борда на капсула Союз ТМА-12 се приземяват в 9:37 сутринта, на 55 мили северно от Аркалък, Казахстан. Транспортирани са до космическия център в Байконур с хеликоптер и след това летят до Звездното градче, Московски регион. От 12 до 24 октомври 2008 г. Ричард Гариът се намира в околоземна орбита като космически турист на Международната космическа станция.

2003 г.

Конкорд извършва последния си пътнически полет, закривайки ерата на свръхзвуковия авиотранспорт, поне до момента.

2001 г.

В периода 22 - 24 октомври българският премиер Симеон Сакскобургготски прави първото си официално задгранично посещение. То е в Белгия, където освен с белгийския министър-председател се среща и с председателя на Европейската комисия Романо Проди, с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън и с комисаря по присъединяването Гюнтер Ферхойген. Сакскобургготски посещава и Страсбург.

1998 г.

Съветът по безопасност на ООН приема резолюция No. 1203, постановяваща правителството на Югославия да изтегли незабавно войските си от Косово.

1996 г.

В Южен Виетнам при наводнение загиват 118 души.

1994 г.

По време на визита на президента на Украйна Леонид Кучма в Канада е пописан украинско-канадски договор за дружба и сътрудничество.

1992 г.

В Москва е създаден Фронт за Национално Спасение.

1990 г.

Горно-Алтайската автономна област се провъзгласява за република.

Приета е декларация за държавния суверенитет на Казахстан, в която казакската националност е обявена за доминираща.

1983 г.

Американските войски завземат Гренада.

1971 г.

Тайван е изключен от ООН.

1962 г.

Никита Хрушчов в лично послание до Джон Кенеди се съгласява да изтегли от Куба съветските ракети в случай на отказ от САЩ за завладяване на Куба.

1960 г.

На стартовата площадка при изпитание на нова ракета загива командирът на ракетните войски на СССР – маршал Неделин, както и още 90 души.

1956 г.

Ден след началото на въстанието в Унгария срещу еднопартийната диктатура, съветски танкове навлизат в Будапеща и бунтът е потушен. Министър-председателят на страната (заемащ поста от 1953 г.) Имре Над (Наги) застава на страната на въстаналия унгарски народ. След потушаването на бунта емигрира в Белград. Връща се в Унгария, където е осъден на смърт и е обесен.

1956 г.

След като по време на Втората световна война Унгария участва на страната на Германия, през 1944 г. в условията на съветско военно присъствие в Дебрецен се сформира революционно правителство, което обявява война на Германия. На 1 февруари 1946 г. Унгария е провъзгласена за република; установява се тоталитарен режим на управление под ръководството на Унгарската комунистическа партия. През 1949 г. страната става член на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), през 1955 г. на Варшавския договор. През 1989 г. съветският модел на управление се проваля напълно, социалната и политическа система рухва, установява се демократичен парламентарен режим. През 1990 г. изборите са спечелени от демократичната опозиция.

1952 г.

Дуайт Айзенауер обявява война на Корея – “кръстоносен поход срещу комунизма".

1947 г.

Мюсюлмански сепаратисти обявяват за независима държава индийската провинция Кашмир.

1945 г.

Влиза в сила уставът на ООН, подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франциско от представителите на 50 държави. Денят е обявен за международен ден на ООН, отбелязва се от 1948 г. Целите на ООН, записани в Устава са: поддържане на международния мир и сигурност, предотвратяване и премахване на заплахите за мира и прекратяване на агресивните актове, уреждане или разрешаване с мирни средства на международни спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира, развиване на дружеските отношения между нациите чрез уважаване принципа на равноправието и самоопределянето на народите, осъществяване на сътрудничество при разрешаване на международни проблеми от икономически, социален, културен и хуманитарен характер; уважаване правата на човека и основните свободи за всички без разлика на раса, пол, език и религия; осъществяване на централизация чрез съгласуване действията на държавите, насочени към достигане на тези цели.

1931 г.

Леонид Брежнев постъпва в КПСС.

1929 г.

Цените на Нюйоркската борса се сриват, като са разпродадени 13 млн. акции. Денят е наречен "черният четвъртък". През следващите три години цените на акциите в САЩ продължават да падат. До към края на 1932 г. те падат на 20% от стойността си през 1929 г. Много банки са обявени в неплатежоспособност – до 1933 г., около 11 000 от 25 000 банки на САЩ фалират. Всичко това води до силно свиване на разходите и намаляване на търсенето, а оттам и на производството. Рязко се увеличава и безработицата. До 1932 г., продуктът на американското производство е паднал на 54% от нивото си през 1929 г., а броят на безработните нараства на 12–15 милиона, или 25–30% от работната сила.

Икономически крах обхваща всички индустриализирани райони от света и продължава до около 1939 г.

1922 г.

Ирландският парламент приема конституцията на самостоятелната държава Ирландия.

Ирландия (Ейре), Ирландска република (ирландски Eire, Poblacht na h-Eireann, английски Ireland, Irish Republic) е държава в Западна Европа; заема 5/6 от остров Ирландия. Административно Ирландия се дели на държавата Ирландия (Ейре) и Северна Ирландия (Ълстер), която е част от Великобритания. Площта й е 70 283 кв. км., населението – 3 540 000 жители (към 1996 г.), от които 95% са католици и 5% са англикани. Официалните езици са ирландски и английски. Столица на страната е Дъблин. Паричната единица е евро (до 2002 г. ирландска лира). Състои се от 4 исторически провинции; административно е разделена на 26 графства; като самостоятелни административни единици са отделени гр. Дъблин, Корк, Лимерик, Уотърфорд, Дан Лъри. До 1921 г. е владение на Великобритания, в периода 1921-1937 г. е неин доминион, от 1937 г. е независима държава Ейре, и от 1949 г. е Република Ирландия. Действащата конституция е приета чрез плебисцит на 29 декември 1937 г. Глава на държавата е президент, избиран от населението за срок от 7 години. Висш законодателен орган е двукамарен парламент. Ирландия е разположена на остров Ирландия в Атлантическия океан и Ирландско море, без североизточната част, където е Северна Ирландия.

През IV в. преди Христа Ирландия е населена с келтски племена. През III в. се формират 5 кралства. През V в. ирландското население приема християнството. От VIII в. започват нападенията на норманите, които са разбити през 1014 г. от ирландския крал Бриан Бору. В 1175 г. Хенри II Английски налага властта си. През XVI-XVII в. избухват въстания на ирландския народ. В края на XVII в. Ирландия е превърната окончателно в английска провинция; през 1800 г. е обявено присъединяването на Ирландия към Великобритания. В резултат на избухналото през 1916 г. Ирландско въстание, борбата за независимост довежда до съставяне на първото ирландско правителство начело с Де Валера. През 1937 г. е приета нова конституция, която провъзгласява Ирландия за независима държава, на 18 април 1949 г. за независима република, която излиза от Общността. Северна Ирландия остава във Великобритания; през ноември 1985 г. е сключен англо-ирландски договор за статута на тази територия.

1920 г.

В четирите канадски провинции е приет “сухият закон".

1917 г.

Лидерите на болшевиките Зиновиев и Каменев изпращат до всички инстанции писмо, в което разкриват плановете на Ленин да организира въоръжено въстание.

1916 г.

Части на Трета армия овладяват Черна вода (Румъния).

1916 г.

Хенри Форд въвежда в своята фабрика равно заплащане на труда на мъжете и жените.

1915 г.

Българските войски завземат Лесковац, а на 25 октомври - Алексинац.

1915 г.

Първа Българска армия влиза в Ниш (временната сръбска столица) и пленява 20 000 сръбски войници и офицери.

1914 г.

От 24 октомври 1914 г. до 25 септември 1916 г. Славянското благотворително дружество изпраща хуманитарна санитарна мисия в Русия, в района на Кавказ, ръководена от д-р Марков.

1912 г.

Седма пехотна дивизия и Родопският отряд получават задача да овладеят Солун.

1902 г.

Около шест хиляди души загиват в резултат на изригването на вулкана Санта-Мария в Гватемала.

1885 г.

Започва Цариградската посланическа конференция на Великите сили по повод Съединението.

1877 г.

Руски гвардейски части под командването на генерал Й. Гурко превземат с. Горни Дъбник. Прекъсва се комуникацията на Плевенския гарнизон с турския тил. По същото време руски и турски отряди водят ожесточени боеве при с. Телиш.

Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е война между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. Предизвикана е от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

1877 г.

Русия полага усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта по нейна и на Англия инициатива се свиква Цариградската конференция (1876-1877 г.). След нейния неуспех войната става неизбежна.

Във войната Русия дава 200 000 убити, изчезнали, починали и ранени. Същността на този факт не се променя от субективните намерения на царизма, дори след като се допусне, че войната избухва, за да бъдат осъществени експанзионистичните планове на руския царизъм.

Българският народ участва много активно във войната. Наред с Българското опълчение, в хода на войната възникват спонтанно множество въоръжени отряди (с около 35 000 бойци). Тяхното участие с основание се смята за продължение на националната революция, и то вече не като саможертва, а като свещен дълг, като върховна повеля. Участието на българския народ не се ограничава само в съпроводителни акции по време на войната като продоволствена помощ, разузнавателни сведения, битова и медицинска подкрепа. Българите спомагат за успешното провеждане на много бойни операции и по този начин се превръщат в действена сила, във фактор за спечелване на победата над Османската империя и освобождението на България.

1861 г.

Изпраща се първата транс американска телеграма от Калифорния до президента Ейбрахам Линкълн във Вашингтон.

1859 г.

Английският кораб “Роял Чартър" се разбива в скали близо до Ливърпул. В резултат загиват 456 души.

1854 г.

В битката при Балаклава (Крим) англичаните отблъскват руската армия, която идва на помощ на обсадения Севастопол.

1836 г.

Патентован е кибритът.

1813 г.

Сключен е Хюлистанския договор между Русия и Иран. Русия получава правото да държи военен флот в Каспийско море.

1797 г.

Силно земетресение разрушава столицата на Перу – Лима.

1795 г.

Полша престава да съществува като държава (до 1918 г.) след третото й разпределение между Русия, Прусия и Австрия.

През XVII-XVIII в. централната власт в Полша е в упадък, водят се неуспешни войни с Швеция. През 1793 г. се извършва частична подялба на Полша между Русия, Прусия и Австрия; през 1794 г. се състои неуспешно освободително въстание начело с Т. Косцюшко, довело до нова подялба през 1795 г., в резултат на която Полша престава да съществува. През 1807 г. Наполеон I създава васално Варшавско херцогство върху отнетите от Прусия земи. Виенският конгрес (1814-1815 г.) прави нова подялба: върху част от Варшавското херцогство създава Полско кралство, което предава на Русия, а други части разпределя между Прусия и Австрия. През 1830-1831 г. и 1863-1864 г. поляците правят неуспешни опити да отхвърлят руския царизъм. По време на Първата световна война Кралство Полша е окупирано от Германия и Австро-Унгария. През ноември 1918 г. Полша е обявена за независима държава.

1648 г.

Франция и Свещената римска империя подписват Вестфалския мир, който слага край на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) – политически и религиозен конфликт, довел до общоевропейска война, в която вземат участие испанските и австрийските Хабсбурги, германските католически князе (поддържани от Полша и папата), от една страна и коалиция от германските протестантски князе, Франция, Швеция, Дания (поддържани от Англия, Холандия и Русия), от друга страна. Войната преминава през четири периода: Чешко-пфалцки период (1618-1624 г.), който се изразява в покоряване на Чехия от Хабсбургите; Датски период (1625-1629 г.) – поражение на датския крал Кристиан IV, вследствие на което почти цяла Германия минава под контрола на Хабсбургите; Шведски период (1630-1635 г.) - след победи (1631-1632 г.) на шведския крал Густав II Адолф завършва с поражение на Швеция; Френско-шведски период (1635-1648 г.) - превъзходство на антихабсбургската коалиция след влизането на Франция във войната. Войната завършва с Вестфалския мир (1648 г.), след който политическата хегемония в Европа преминава към Франция. Войната води до пълна икономическа разруха на всички немски държави взели участие в нея.

1586 г.

Шотландската кралица е осъдена на смърт.

1071 г.

Михаил VII Дука става император на византийската империя. Той е племенник на император Константин Х Дука. Наричан е Парапинак - крадец, защото нарежда да се продава жито с по-малка мярка от законната. По време на управлението му империята е подложена на нападения от норманите в Италия и на селджукските турци в Мала Азия. Поддържа добри отношения с папа Григорий VII, но не успява да се съюзи със Запада за борба срещу селджукските турци. Свален е от престола след бунт на армията и назначен за ефески митрополит. Умира в манастир през 3 април 1078 г.

732 г.

Франките разбиват арабите при Пуатие. По този начин те спират тяхното придвижване в Европа.

439 г.

Вандалите начело с Гензерих завземат най-големия римски център в Африка – Картаген и основават своето кралство.

Картаген (от финикийски Кардащ - нов град) е робовладелска държава в Северна Африка, подчинила (VII-IV в. преди Христа) значителна част от африканското крайбрежие, Южна Испания и много острови в Средиземно море. Основана е през 814 г. преди Христа от финикийски мореплаватели. Скоро става голям търговски център. Картаген е олигархична държава, властта е в ръцете на отделни аристократични групировки, които се борят помежду си за властта и се редуват в управлението. Законодателната власт е в ръцете на Съвета на десетте (преобразуван в средата на V в. преди Христа в Съвет на тридесетте) и на Съвета на старейшините (разширен в средата на V в. преди Христа от 100 до 300 члена). Върховната изпълнителна власт е в ръцете на 2 изборни магистрата. За контрол на дейността на магистратите и на воинските началници е създаден Съвет на 104-те. Магистратите се избират измежду “знатните и богатите". Като силна централизирана държава Картаген утвърждава господството си в Западното Средиземноморие. След завладяването на Сицилия (началото на III в. преди Христа) се сблъскват интересите на Картаген и Рим. Това става причина за избухването на I-ва Пуническа война (264-241 г. преди Христа). След войната Картаген разширява владенията си в Испания. По време на II-ра Пуническа война (218-201 г. преди Христа) Рим и Картаген воюват за господство в Западното Средиземноморие. След редица успешни кампании и битки картагенците са победени от римските легиони в битката при Зама (202 г. преди Христа). Картаген сключва мирен договор и отстъпва всички територии в Испания на Рим. Договорът задължава Картаген да не воюва без разрешението на Рим. Застрашени от икономическото могъщество на Картаген, римляните започват III-та Пуническа война (149-146 преди Христа), в резултат на която след 3-годишна обсада Картаген е превзет и разрушен; жителите му са продадени в робство. Картагенската култура произлиза от финикийската и е повлияна от културата на Египет и Гърция.

На тази дата с родени:

1882 г.

Роден е Имре (Емерих) Калман - унгарски оперетен композитор. Живее и работи във Виена. Автор е на популярните оперети “Царицата на чардаша", “Баядерка", “Графиня Марица", “Принцесата на цирка" и др. Музиката му е свързана с унгарската фолклорна традиция. Умира на 30 октомври 1953 г. в Париж.

1814 г.

Роден е Рафаел Карера - диктатор на Гватемала от 1839 г. Президент на страната от 1844 до 1848 г. и от 1851 г.(от 1854 г. - пожизнен). Умира на 4 април 1865 г.

1804 г.

Роден е Вилхелм Едуард Вебер - немски физик, работил в областта на електричеството и магнетизма. Професор в университетите в Хале, Гьотинген и Лайпциг; разработва абсолютната система на електричните и магнитните единици. Теоретично доказва закона за взаимодействие на движещи се заряди; един от авторите на хипотезата за прекъсваемост на електрическия заряд и електрическия строеж на веществото. На неговото име е наречена единицата за магнитен поток. Умира на 23 юни 1891 г. в Гьотинген.

1632 г.

Роден е Антони ван Льовенхук - холандски натуралист, основоположник на научната микроскопия, член на Лондонското кралско дружество (от 1680 г.). Занимава се с търговия. Шлифова оптични стъкла, които дават от 150 до 300 пъти увеличение. С помощта на подобни "микроскопи" Льовенхук пръв наблюдава и описва сперматозоидите (1677 г.), бактериите (1683 г.), еритроцитите (червените кръвни телца), а също отделни растителни и животински клетки, яйца и зародиши, мускулна тъкан и много други части и органи на повече от 200 вида растения и животни. Пръв описва партеногенезата при отделен вид насекоми (1695-1700 г.). Стои на позициите на преформизма, като защитава мнението, че формираният зародиш се съдържа в "анималкулата" (сперматозоида). Отрича възможността за самозараждане. Умира на 26 август 1723 г.

На тази дата умират:

2016 г.

Умира Хорхе Батли Ибанес(88 г.) - уругвайски политик, президент на Уругвай (2000 - 2005 г.).

2013 г.

Умира испанският певец Маноло Ескобар.

2011 г.

Почива Джон Маккарти - бащата на термина "изкуствен интелект" (английски: "Artificial Intelligence"), предложен през 1955 г. на Дартмутската конференция.

2005 г.

Умира Роза Паркс, американска общественичка по правата на човека.

1948 г.

Умира Франц Лехар – унгарски оперетен композитор. Роден е на 30 април 1870 г. Възпитаник е на Пражката консерватория, известно време е военен капелмайстор. Живее и работи във Виена. Създава 1 опера ("Кукушка"). Автор е на популярни оперети (около 30), които се играят с голям успех по цял свят: "Веселата вдовица", "Граф фон Люксембург", "Ева", "Циганска любов", "Синята мазурка", "Фраскита", "Най-после самичка", "Кло-Кло" и др.

1944 г.

Умира Луи Рено – френски изобретател и индустриалец, основател на голямата френска автомобилна компания – “Рено".

1938 г.

Умира Ернст Барлах - германски скулптор, график и писател. Роден е на 2 януари 1870 г. Илюстрира свои съчинения и "Фауст" от Гьоте (1923 г.); автор е на паметници в Кьолн и Магдебург.

1725 г.

Умира Алесандро Скарлати - италиански композитор. Роден е на 2 май 1660 г. Работи като капелмайстор в Рим и Неапол. Виден представител на неаполитанската оперна школа. Автор на 115 опери от типа на италианска “опера сериа" (“сериозна опера"), съставени от последователно редуване на лирични арии и речитативи. По-известни произведения: “Розуара", “Пир и Деметрий", “Митридат Евпатор" и др. Утвърждава три частната ария да капо, установява типа на италианска оперна увертюра, състояща се от три части - бърза, бавна, бърза. Автор е на ок. 700 кантати, 200 меси, 20 оратории и др. музикални творби.

1655 г.

Умира абат Пиер Гасенди - френски математик и философ. Роден е на 22 януари 1592 г. в Шантерсие. Последовател е на материалистическата школа и горещ противник на Аристотел. Неговият сенсуализъм е изходната точка на модерния емпиризъм.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.