На тази дата през 1872 г., въпреки забраната на Васил Левски, е извършен Арбаконашкият обир. В Арабаконашкия проход (днес Ботевградски проход) турска пощенска кола е ограбена от група революционни дейци под ръководството на Димитър Общи. В резултат на акцията са взети 125 000 гроша, които да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация. На същата дата през 1981 г. се открива паметникът на Незнайния воин в София, издигнат в памет на българските войници, пожертвали живота си в името на отечеството.

1997 г.

Конституционният съд одобрява Закона за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност.

През 1997 г. XXXVIII Народно събрание приема Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. В този закон има текст, който изисква архивите на бившата Държавна сигурност да станат публични. Член 13 от закона гласи: "До изтичане на една година от влизането на закона в сила документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив по реда на Глава трета от Закона за държавния архивен фонд след изтичане на срока по чл. 10, ал. 4., т. 1 от Закона за държавния архивен фонд." (ЗДАФ, чл. 10, ал. 4: Приключените в деловодството документа се съхраняват в архивите на учрежденията и организациите в продължение на следните срокове: (т. 1) за висшите органи на власт и управление, за централните и окръжните учреждения и организации - 10 години.) Това изискване на закона не е спазено, дори и при дадената от същия закон възможност част от документите на бившата Държавна сигурност да бъдат поставени при друг режим на съхранение по преценка на комисията, прилагаща Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.

1996 г.

На извънреден конгрес на БЗНС Анастасия Мозер е преизбрана за главен секретар на съюза.

Анастасия Мозер е родена на 30 юни 1937 г. в София. Дъщеря е на д-р Г. М. Димитров. По политически причини завършва гимназия като частна ученичка. През 1962 г. заминава при родителите си в САЩ. Завършва френска филология, след което работи в Световната банка, в Института за стратегически проучвания и Радио "Гласът на Америка". През 1992 г. се завръща в България и се включва в политическия живот. От 16 февруари до 8 ноември 1992 г. е главен секретар е на БЗНС "Никола Петков". От 8 ноември 1992 г до 18 май 1997 г. е главен секретар на БЗНС. От 18 май 1997 г. е главен секретар на БЗНС "Народен съюз". Съпредседател е на парламентарната група на БЗНС "Народен съюз" - Демократическа партия в ХХXVIII Народно събрание. Депутат е и в ХХXVII; ХХXIX; ХХХХ Народно събрание. Избрана e за заместник-председател на 40-то Народно събрание.

1995 г.

СДС внася вот на недоверие срещу правителството на Жан Виденов заради загиналите на 11 август същата година 14 войника, но вотът е отхвърлен.

При неизяснени и до днес обстоятелства късно вечерта на 11 август 1995 г. на околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудови войски. Впоследствие се установява, че по камиона е стреляно, но така и не се открива от кого и защо.

1994 г.

Бордът на директорите на Световната банка гласува отпускане на кредит от 5 млн. в подкрепа на платежния баланс на България.

1993 г.

Радиостанция "Свободна Европа" получава лиценз за излъчване в България.

1990 г.

Андрей Луканов съставя второто си правителство от представители на БСП.

Андрей Луканов е български политик и държавник. Роден е на 26 септември 1938 г. Заема държавните постове министър-председател (1990 г.) и министър на външнотърговските връзки (1987-1989 г.). Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1989 г.), член е на Висшия съвет на БСП (1990-1991 г.). След 1989 г. Андрей Луканов е влиятелна и противоречиво оценявана политическа фигура. Убит е пред дома си на 2 октомври 1996 г. при неизяснени обстоятелства.

В периода 22 - 25 септември БСП провежда своя 39 конгрес, на който се приемат: платформа за по-нататъшно обновление и преобразуване на БСП в "модерна лява партия на демократичния социализъм"; програма за действие; устав; решение по символите; обръщение "Мир, ред, спасение". Делегатите преизбират Александър Лилов за председател на Висшия съвет на БСП, а Александър Томов става първи заместник и отговарящ по организационните въпроси.

1981 г.

Открива се паметникът на Незнайния воин в София. Той е издигнат в памет на българските войници, пожертвали живота си в името на отечеството. Проектът е дело на колектив с главен проектант арх. Никола Николов, скулптор е проф. Любен Димитров, инженер-конструктор - Атанас Каракостов.

В периода 22 септември – 1 октомври по решение на ЮНЕСКО в Париж се провеждат Дни на България.

1973 г.

България скъсва дипломатически отношения с Чили като протест срещу военния преврат на ген. Пиночет от 11 септември, който сваля от власт президента-социалист Салвадор Алиенде.

Извършеният военен преврат е оглавен от хунта в състав: главнокомандващ сухопътните сили ген. Аугусто Пиночет, командващ Военно-въздушните сили ген. Густаво Лей, командващ Военно-морските сили адмирал Хосе Торибио Мерино, командващ корпуса на карабинерите ген. Сесар Мендоса. На Алиенде е даден ултиматум да подаде оставка и да напусне страната. Той отказва. Хунтата бомбардира президентския дворец "Ла Монеда" и го превзема. При щурма Алиенде, остава само с личната си охрана, оказва съпротива, и е убит.

1956 г.

Тодор Живков заминава с парламентарна делегация на посещение в Югославия. По време на посещението македонският въпрос се избягва, но Живков поставя въпроса за антибългарската пропаганда в Югославия. Посещението продължава до 7 октомври.

Девет години по-късно, на същата дата през 1965 г., президентът на СФР Югославия и генерален секретар на Съюза на югославските комунисти Йосип Броз Тито пристига на официално посещение в София. В разговорите с него Тодор Живков изтъква, че в Съюзна република Македония трябва да се даде възможност населението свободно да изразява своето национално съзнание. Той настоява, че на учените трябва да се осигурят условия "добросъвестно, върху основата на обективните исторически факти, документи и анализи" да разработват македонския въпрос, но той "да не се раздухва" и от двете страни и да не се позволява "чрез него да се трови атмосферата между нашите страни и партии". Посещението продължава до 27 септември.

1950 г.

Отправя се втора нота на българското правителство до турските власти, в която се констатира, че изселващите се от България граждани, очакващи турски входни визи, са в трудно положение при настъпващата есен и зима, тъй като са продали имотите си.

1944 г.

Със заповед на военния министър Дамян Велчев в българската армия се създава институтът на помощник-командирите, на който е възложена политическата работа сред войската за създаване на "братски отношения между чиновете във войската" и за "културно-просветно превъзпитание в духа на идеите на ОФ". За помощник-командири се назначават най-вече членове на БРП (к) и РМС. За такива са назначени: на 1. армия - Щерю Атанасов; на 2. армия - Боян Българанов; на 3. армия - Йонко Панов; на 4. армия - Борис Копчев; на 5. армия - Кирил Драмалиев; на 1. корпус - Божидар Божиков; на 2. корпус - Иван Радев; на Въздушни войски - Михаил Андреев.

1924 г.

ЦК на ВМРО внася меморандум в Обществото на народите за защита правата на българското население в Македония и за автономия на областта под контрола на ОН.

1923 г.

В периода 22 - 30 септември избухват комунистическите бунтове с център в Северозападна България. Те са потушени от властите. Водачите Васил Коларов и Георги Димитров емигрират в Югославия, където предварително са изпратили семействата си.

На разширен пленум (12-24 юни 1923 г.) на ИККИ е взето решение БКП (т. с.) да организира въоръжено въстание за сваляне на правителството и установяването на работническо-селска власт в България. Димитър Благоев вижда опасността от подобни действия и се обявява против решението на Коминтерна. Подкрепят го и някои от членове на ЦК - Т. Луканов, Т. Петров и др. На своя отговорност Т. Луканов изпраща контрауказания, с които отменя назначената акция. Бунтът започва на 13 септември 1923 г. в с. Мъглиж, Казанлъшко. След няколко дни придобива спорадичен характер и се разпространява. Към 20 септември обхваща по-голямата част от Старозагорска и Новозагорска околии. Най-масови са бунтовете в Северозападна България. На 23 септември е превзет град Фердинад (днес Монтана), на 25 септември с. Бойчиновци. На 26 септември бунтовниците настъпват към Враца, но са разбити при с. Брусарци (днес област Монтана) от части от Видинския гарнизон. На 27 септември гр. Фердинанд пада и Главния революционен комитет дава нареждане за изтегляне към Югославия. Васил Коларов и Георги Димитров още в разгара на военните действия се прехвърлят на югославска територия, където предварително са изпратили семействата си. В Разложко и Петричко също има опити за бунт. Под ръководството на Вл. Поптомов комунистите завземат казармата в Разлог и властта в някои села на Разложка околия. Ръководството на ВМРО мобилизира своите членове и ликвидира бунта, като изпраща всички бунтовници по домовете им. В другите райони на страната (Бургаско, Шуменско, Варненско, Пловдивско) положението остава спокойно. Не избухват бунтове в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас. За броени дни правителствените сили възстановяват положението.

1912 г.

С царски указ за помощник-главнокомандващ се назначава ген. Михаил Савов, а за началник-щаб на Действащата армия ген. Иван Фичев.

1908 г.

В църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново се обявява независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор (1878 г.).

Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г. Според договора териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България - автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници запазва своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави. След Младотурската революция, извършена през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Александър Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол ЖП линия. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

1872 г.

Извършен е Арбаконашкият обир. В Арабаконашкия проход (днес Ботевградски проход) турска пощенска кола е ограбена от група революционни дейци под ръководството на Димитър Общи. В резултат на акцията са взети 125 000 гроша, които да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация. Арбаконашкия обир е извършен въпреки забраната на Васил Левски. Последствията от този акт са тежки за революционната организация. Турските власти предприемат масови арести на населението в този край. В резултат на това са задържани голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави сам Димитър Общи след неговото залавяне. Благодарение на самопризнанията турските власти попада и по следите на Васил Левски, който, за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч, но е заловен чрез предателство в Къкринското ханче.

На тази дата умират: 

2006 г.

Умира Пепа Николова – българска актриса.

Родена е на 23 декември 1946 г. в гр. Харманли. Завършила е средно образование. През 1969 г. в гр. Хасково е удостоена със звание “актриса". Работи в Младежкия и в Държавния сатиричен театър.

Филмовият й дебют е в "Понеделник сутрин". За ролята на Тони във филма "Понеделник сутрин" получава награда от СБФД за най-добра женска роля, 1988 г. Най-голяма популярност й носи ролята на циганката Джалма от "На всеки километър".

Снима се в над 30 игрални и телевизионни филма, както и в телевизионни сериали, сред които "Понеделник сутрин", "На всеки километър", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Опак човек", "Катина", "Снаха", "Хирурзи, "Войната на таралежите", "Ева на третия етаж", "Вампири, таласъми...", "Дунав мост".

1921 г.

Умира Иван Минчов Вазов – български писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (от 1921 г.), почетен д-р на филологическите науки. Роден е на 9 юли 1850 г. в Сопот. Брат е на Г. Вазов и В. Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си. Бяга в Браила. Попада в средите на българските хъшове. В България известно време учителства (1872-1873 г.). През 1875 г. става член на революционния комитет в родния си град. След избухването на Априлското въстание (1876 г.) емигрира през Цариград в Румъния. От този период е първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла" (1871 г.), последвана от "Тъгите на България" (1877 г.). През Руско-турската война (1877-1878 г.) пише третата си стихосбирка "Избавление". Работи в Берковския окръжен съд (1880 г.) и същата година се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години в-к "Народний глас". Главен редактор е на списание "Наука"; съставител е на литературното списание "Зора" (1885 г.). Отново с Константин Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" (1884 г.). От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др. През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894 г.) и романа "Нова земя" (1896 г.). От 1889 г. живее в София. Издава списание "Денница" (1890-1892 г.). От 1897 г. до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на К. Стоилов. По време на войните създава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския войник. Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии, исторически повести. Обявен е за народен поет. Награден е с ордена "Св. равноапостоли Кирил и Методий" (1920 г.) и с много други български ордени. Произведенията му са преведени на около 50 езика.

На тази дата са родени:

1941 г.

Родена е Анна Томова-Синтова – българска оперна певица. Завършва Музикалната консерватория, вокален факултет при Г. Златев-Черкин (1966 г.). Дипломната й работа е Татяна от “Евгений Онегин" на сцената на Старозагорската опера. Специализира в Лайпциг. Излиза за пръв път на сцената в Лайпцигската опера с “Набуко" от Верди (1967 г.). След получения златен медал в Рио де Жанейро (1972 г.), започва работа в Щатсопера в Берлин. Получава най-високото отличие за изпълнителка - “камерзингирен" (1973 г.). Същата година започва съвместната й кариера с Херберт фон Караян по световните сцени. Призната е за най-добрата “Тоска", получава “Грами" за “Арианда от Наксос". Наградата “Христина Морфова" (1983 г.); II награда на Международния конкурс за млади оперни певци - София (1970 г.). Държавни отличия от бившата ГДР, България, Австрия. Почетна титла “доктор хонорис кауза" на Държавната музикална академия “Панчо Владигеров" (2001 г.).

1802 г.

Роден е Юрий Иванович Венелин (псевдоним на Георги Хуца) - славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог. Учи в Лвовския университет. В Кишинев проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина. През 1830 г. посещава България. Запознава се с Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Огромни са заслугите му за българската култура, а книгите му са генератор на идеи за възрожденските просветители. Умира на 26 март 1839 г. в Москва. Някои съчинения: "Древние и ньiнешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россияном" (1829 г.), "О характере народньiх песен у славян задунайских" (1835 г.), "О зародьiше новой болгарской литературьi" (1838 г.), "Граматика на сегашния български език" и др., много от които издадени след смъртта му.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;