На 2 септември през 1889 година умира Захари Стоянов – български революционер, общественик и държавник, публицист и журналист.

Той е роден през 1850 година в с. Медвен. Истинското му име е Джендо Стоянов Джендев. Стремежът му към просвета го кара да остави пастирския живот в Добруджа. Намира си работа като шивашки чирак в Русе. Започва да посещава читалище "Зора", където се среща с будната русенска младеж и се запознава с Никола Обретенов. Джендо започва да чете, да се самообразова, дори изучава самостоятелно френски език. Изгонен от господарите си, намира подслон в читалището.

На 5 март през 1872 година става неволен свидетел на самоубийството на Ангел Кънчев и това е повратен момент в живота му. През същата година става член на Русенския революционен комитет. В края на август 1875 година Стефан Стамболов го привлича в подготовката Старозагорското въстание, което не успява. Следва априлската епопея. Захари Стоянов е един от апостолите на Четвърти революционен окръг.

Той е близък съратник на Георги Бенковски. Участва в събранието на Оборище, а след обявяването на Априлското въстание обикаля селата с Хвърковатата чета на Бенковски. На 19 май 1876 г. е арестуван край с. Терзийско, Ловешко, прехвърлян е в различни затвори. През септември е въдворен в родното си село. От 1878 г. до 1881 г. работи като писар в Апелативния съд в Русе, член е на Търновския окръжен съд, следовател в Русенския окръжен съд. Обявява се срещу преврата и политиката на Александър I Батенберг. Издава брошурата “Искендер бей", след което е уволнен и принуден да напусне Княжество България.

Захари Стоянов се установява в Пловдив, където се изявява като общественик, журналист и писател. Организира първите тържества в памет на Христо Ботев и Хаджи Димитър. Той е един от идеолозите и организаторите на Съединението от 1885 година. Захари Стоянов оглавява Българския таен централен революционен комитет, който организира съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Първите публикации Захари Стоянов са фейлетони в рубриката "Знаеш ли ти кои сме“ през 1880. Многобройните му материали са подписани с псевдонимите Аз, Барон Лулчо, Барон фон Тиквеш, Барон фон Цървуланко, Стар Комита, Стоян овчарят.

Най-значително му произведение е монументалната епична творба “Записки по българските въстания", в която са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание.

На 2 септември 1889 г. по случай двегодишнината от всъпването на престола на княз Фердинанд I, Захари Стоянов е удостоен с Княжеския орден "Св. Александър“ I-ва степен.

Умира внезапно месец по-късно при посещение в Париж.