Денят 2 септември в българската история
©
Той е роден през 1850 година в с. Медвен. Истинското му име е Джендо Стоянов Джендев. Стремежът му към просвета го кара да остави пастирския живот в Добруджа. Намира си работа като шивашки чирак в Русе. Започва да посещава читалище "Зора", където се среща с будната русенска младеж и се запознава с Никола Обретенов. Джендо започва да чете, да се самообразова, дори изучава самостоятелно френски език. Изгонен от господарите си, намира подслон в читалището.
На 5 март през 1872 година става неволен свидетел на самоубийството на Ангел Кънчев и това е повратен момент в живота му. През същата година става член на Русенския революционен комитет.
В края на август 1875 година Стефан Стамболов го привлича в подготовката Старозагорското въстание, което не успява. Следва априлската епопея. Захари Стоянов е един от апостолите на Четвърти революционен окръг.
Захари Стоянов е близък съратник на Георги Бенковски. Участва в събранието на Оборище, а след обявяването на Априлското въстание обикаля селата с Хвърковатата чета на Бенковски. На 19 май 1876 г. е арестуван край с. Терзийско, Ловешко, прехвърлян е в различни затвори. През септември е въдворен в родното си село.От 1878 г. до 1881 г. работи като писар в Апелативния съд в Русе, член е на Търновския окръжен съд, следовател в Русенския окръжен съд.
Обявява се срещу преврата и политиката на Александър I Батенберг. Издава брошурата “Искендер бей", след което е уволнен и принуден да напусне Княжество България.
Захари Стоянов се установява в Пловдив, където се изявява като общественик, журналист и писател. Организира първите тържества в памет на Христо Ботев и Хаджи Димитър. Той е един от идеолозите и организаторите на Съединението от 1885 година. Захари Стоянов оглавява Българския таен централен революционен комитет, който организира съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Първите публикации Захари Стоянов са фейлетони в рубриката "Знаеш ли ти кои сме“ през 1880. Многобройните му материали са подписани с псевдонимите Аз, Барон Лулчо, Барон фон Тиквеш, Барон фон Цървуланко, Стар Комита, Стоян овчарят.
Най-значително му произведение е монументалната епична творба “Записки по българските въстания", в която са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание.
На 2 септември 1889 г. по случай двегодишнината от всъпването на престола на княз Фердинанд I, Захари Стоянов е удостоен с Княжеския орден "Св. Александър“ I-ва степен. Умира внезапно месец по-късно при посещение в Париж.
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |
8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 |
15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 |
22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 |
29 | 30 |
Йордан Лечков стана дядо
15:08 / 19.04.2024
Ако вярвате в хомеопатията и страдате от бъбреци – това е лекът
14:43 / 19.04.2024
Светлинното шоу Lunar отново в България, ето кога
11:23 / 19.04.2024
Скорсезе ще снима филм за Синатра, отново с Лео ди Каприо
11:07 / 19.04.2024
Фестивалът за българско класическо кино продължава в "Одеон" с фи...
11:10 / 19.04.2024
Тя е една от най-красивите и богати жени в света, бивша приятелка...
10:33 / 19.04.2024
Актуални теми