close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Други
Кино и филми
Кулинарни
Културни
Личности
Музика
Денят 19 септември в българската история
07:20 / 19.09.2022
230
©
През 1924 г. Татарбунарското въстание в българските райони на Бесарабия срещу румънския режим, организирано от Коминтерна, е жестоко потушено от румънската армия. През 1944 г. се провежда Учредително събрание на Съюза на художниците в България. През 1918 год. в хода на Първата световна война след двудневни ожесточени боеве 9-а пехотна Плевенска дивизия с командир ген. Владимир Вазов спира настъплението на англичаните при Дойран. 

2006 г.

Две момичета загиват при срутване на сграда в центъра на София. Сградата на улица “Алабин" 39 рухва малко след 18.00 часа. Момичетата загиват на място, след като автомобилът им "Пежо" е затрупан и размазан напълно. Сградата е частна собственост, а причина за срутването е ремонтът извършван в нея.

2006 г.

Парламентът на немската общност в Белгия ратифицира Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз с пълно мнозинство.

2002 г.

Президентът Георги Първанов, придружаван от многобройна делегация от депутати, бизнесмени и културни дейци, е на посещение в Русия по покана на руския президент Владимир Путин. Първанов се среща с президента Владимир Путин, с руския патриарх Алексий II и представители на висшата администрация.

1994 г.

Президентът Желю Желев възлага проучвателен мандат за съставяне на ново правителство на СДС. Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски". Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика. През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания.

След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.

През декември 1989 г. влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на Република България.

През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.

През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент.

На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.

След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев", чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух. През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.

Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция" (1976 г.), “Модалните категории" (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество" (1979 г.), “Фашизмът" (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности" (1991г.), “Релационна теория за личността" (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта" (1995 г.), “Реалното физическо пространство" (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО" (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента" (1996 г.), “В голямата политика" (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г." (2003 г.).

Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн - САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски" (2004 г.).

Той е носител на наградата “Катерина Медичи", присъдена му от Международната Академия “Медичи" (1991 г.); на международната награда с медал “За заслуги към Европа" (1993 г.) и на наградата “Преход", разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).

Заедно с това Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела. Той е почетен член е на Ротъри клуб - Ню Йорк.

1970 г.

Във Варна приключва Седмият световен конгрес по социология. Организиран е от Българската социологическа асоциация. В конгресът участват около 3200 социолози от 14 страни. Представени са над 1040 доклада.

1966 г.

Установени са дипломатически отношения с Република Ливан.

Дипломатическите отношения между България и Ливан са установени на 19 септември 1966 година. България открива свое посолство в Бейрут през 1967 г., Ливан в София – през 1983 г.

1966 г.

Състои се посещение в България на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев и секретаря на ЦК на КПСС Юрий Андропов.

1964 г.

Приключва официалното посещение в България на Валтер Улбрихт - първи секретар на ЦК на ГЕСП и председател на Държавния съвет на ГДР.

Валтер Улбрихт е роден на 30 юни 1893 г. в Лайпциг. Той е деец на германското и международно работническо движение. Член е на Германската социалдемократическа партия от 1912 г. Служи в армията в годините между 1915-1918 г. През 1918 г. влиза в съюза “Спартак". Участва в създаването на Германската комунистическа партия (1918 г.); от 1923 е член на ЦК. Редактор е на вестник “Класенкампф" (“Der Klassenkampf"). От 1926 г. до 1928 г. е депутат в Саксонския ландтаг, а през 1928-1933 г. е депутат в Германския райхстаг. От 1928 г. е член на ИККИ. През 1933 г. емигрира. По време на II световна война живее в СССР, участва в създаването на национален комитет “Свободна Германия". Завръща се в Германия през 1945 г. Той е един от основателите на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП, 1946 г.), генерален-секретар от 1950 г. до 1953 г., през 1953-1971 г. - първи секретар на ЦК на ГЕСП, а от 1971 г. е председател на ГЕСП. През 1955-1960 е първи заместник-председател на Министерския съвет; от 1960 г е председател на Държавния съвет на ГДР.Умира на 1 август 1973 г. в Берлин.

1944 г.

Провежда се учредително събрание на Съюза на художниците в България.

През 1893 г. е основано първото професионално сдружение на художници, наречено “Дружество за поддържане на изкуството в България". По-късно се появяват още няколко подобни организации, които през 1932 г. се обединяват в Съюз на дружествата на художниците в България, преименуван през 1944 г. на Съюз на художниците в България / от 1953 г. - Съюз на българските художници/. Съюзът на българските художници е творческо сдружение с идеална цел. Неговите ръководни органи са: Общо събрание, Управителен съвет, Оперативно бюро и Председател.

1930 г.

В София е открит 5-ти събор на руските учени зад граница. Съборът е организиран от Славянското благотворително дружество и дружество "Славянска беседа".

1928 г.

Основано е прокомунистическо добруджанско студентско дружество "Роден край" с председател Асен Панев.

1924 г.

Татарбунарското въстание в българските райони на Бесарабия срещу румънския режим, организирано от Коминтерна е жестоко потушено от румънската армия. През 1861 г. над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия и получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци. Преселниците от Бесарабия поставят началото на друга българска общност - таврийските българи. След като през 1878 г. Южна Бесарабия отново е включена в състава на Руската империя в Бесарабия се засилват процесите на русификация. За това спомага и преселването в Княжество България на голяма част от местните български интелектуалци, които се включват активно в изграждането на българската държава. Извоюваните от българите по време на молдовското (румънското) управление права в областта на образованието и културата са премахнати. Болградската гимназия изцяло придобива облик на руско учебно заведение.

След 1918 г. и краха на Руската империя Румъния завладява Бесарабия. За разлика от предишното румънско управление всички културни-просветни права на българите са изцяло отнети. Това води дори до случаи на въоръжена съпротива от страна на българите. През 1924 г. избухва т.нар. Татарбунарско въстание, потушено с кръв от страна на румънските власти. Междувременно, се засилват тенденциите на откъсване от българите на гагаузите, които до този момент се приемат за говорещи на турски език българи.

1919 г.

Проектодоговорът за мир, изготвен на Парижката мирна конференция, след края на Първата световна война, е връчен официално на България с право на отговор в рамките от 25 дни. През септември и октомври се организират протестни акции в цялата страна. На 16 октомври започва разглеждането му в Народното събрание. Прието е мотивирано възражение от три ноти.

1918 г.

В хода на Първата световна война след двудневни ожесточени боеве 9-а пехотна плевенска дивизия с командир ген. Владимир Вазов спира настъплението на англичаните при Дойран. Владимир Минчов Вазов е български офицер, генерал-лейтенант. Брат на Иван Вазов. Роден е Сопот на 14 май 1868 г. През Първа световна война като командир на 5-та артилерийска бригада участва в преследването на французите по долината на р. Вардар (ноември 1915 г.) и е ранен при с. Милитково. Като командир на 1-ва бригада от 5-та Дунавска дивизия командва в боя при Градешница, на завоя на Черна (декември 1916 г.). Командир е на 9-та плевенска дивизия (1917 –1918 г.). Печели последното сражение на македонски фронт при Дойран; губи 20% от състава си - около 3 000 души, а англичаните - приблизително 12 000 души. Кмет е на София (1926 – 1931 г.). Умира на 20 май 1945 г. в с. Рибарица, Ловешко.

1899 г.

Проведени са допълнителни парламентарни избори, спечелени от Либералната партия. Постепенно възникват конфликти между либерали и народнолиберали, довели до падане на кабинета.

На тази дата са родени:

1956 г.

Роден е Дочо Боджаков - български театрален и филмов режисьор. Един от създателите на модерното българско кино. Автор е на: "Памет" (1985 г.), "Ти, който си на небето…" (1989 г.), "Кладенецът" (1991 г.), "Кръговрат" (1993 г., тв), на театралната постановка "Нирвана" (1993 г.), "Когато гръм удари" (1995 г., тв), "Духът на бащата" (1997 г., тв), "Гена, живот в роли" (2001 г. – документален филм за Гена Димитрова), "Старомодни бижута" (2001 г., театрална постановка).

1889 г.

Роден е Чавдар Петров Мутафов - български белетрист и художествен критик, съпруг на Ф. Попова-Мутафова. Завършва гимназия в София, машинно инженерство и архитектура в Мюнхен. Представител е на формализма и експресионизма в българската художествена проза. Сътрудничи в сп. “Слънце", “Везни", “Златорог"; редактира литературните седмичници “Изток" (1927-1928 г.) и “Стрелец" (1929 г.). Автор е на книгите: “Марионетки" (разкази, 1920 г.), “Дилетант" (декоративен роман, 1926 г.), “Технически разкази" (1940 г.). Умира на 10 март 1954 г. в София.

1865 г.

Роден е Тодор Зафиров Митов - български офицер, генерал-майор (1915 г.). Завършва Военното училище в София (1885 г.) и Генералщабната академия в Белгия (1896 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 4-та рота от 2-ра пехотен Струмски полк. Сражава се при Брезник и Пирот. Старши адютант е в 1-ва пехотна дивизия (1899 г.), началник-щаб на 1-ва бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и началник-щаб на 3-та пехотна дивизия (1906 г.). На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин полковник. Служи като командир на 9-та пехотен Пловдивски полк (1909 г.) и началник на Военното училище (1911 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) командва 1-ва бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия и участва в боевете при Булаир. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) воюва със сърбите при Кочани, Струмица и Калиманци. След войната е начело на 1-ва бригада от 6-та пехотна дивизия (1914 г.), ръководи отдел “Военноучебни заведения" (1915 г.). През Първа световна война е начело на 8-та пехотна Тунджанска дивизия в състава на Първа армия, воюва на Македонския фронт при Скопие, Битоля, Охрид и завоя на р. Черна. Излиза в запаса през 1916 г.

На тази дата умират:

1990 г.

Умира изкуствоведът Александър Обретенов (1903 - 1990). Роден е на 22 август 1903 г. в Провадия. Следва музика в Лвов (тогава в Полша, 1925 г.), а след това архитектура. Завършва образованието си във Виена през 1929 г. В България сътрудничи на сп. "Архитектура", сп. "Хиперион", "Научна мисъл", "РЛФ", "Заря" и др. Статиите му са насочени срещу модернизма и формализма. След 1932 г. е пълномощник и член на ОК на партията в София, Бургас и Русе. Интерниран, преминава в нелегалност от 1941 г. След преврата на 9 септември 1944 г. е завеждащ сектор "Пропаганда на марксизма-ленинизма" и е преподавател по марксистко-ленинска естетика във ВИТИЗ и Висшия инженерно-строителен институт. Председател е на Камарата на народната култура и заместник-главен редактор на в. "Работническо дело" (1945-1948 г.). Доцент е по научна философия от 1947 г. Редовен професор е (1952-1966 г.) в Държавната политехника (ВИАС). Основател и главен редактор е на в. "Народна култура" (1957 г.). От 1959 г. е директор и създател на Института за изкуствознание при БАН. Член-кореспондент е на БАН (1961 г.). Секретар е на Съюза на българските художници (1959-1963). Създател и пръв главен редактор е на сп. "Проблеми на изкуството", сп. "Архитектура". Член е на ЦК на БКП. В теоретичните си трудове разработва проблеми на изобразителното изкуство, архитектурата, музиката, театъра, естетиката и културата при социализма. Негови са творбите: "Борба за социално изкуство" (1950 г.), "Пролетарски патриотизъм и интернационализъм" (1950 г.), "Изкуство и съвременност" (1960 г.), "Културната революция в България" (1968 г.), "За социалното изкуство и социалната култура" (1973 г.), "Социалната функция на архитектурата" (1978 г.), "Сборник статии" (1984 г.) и др.

1977 г.

Умира живописецът Ненко Балкански (1907 - 1977). Роден е на 2 април 1907 г. в Казанлък. Завършва Художествената академия в София, специализира в Париж и Мюнхен (1939 - 1940). От 1947 г. е преподавател в Художествената академия в София (професор от 1959 г.). Автор е на фигурални композиции, пейзажи, натюрморти, портрети. Творби: "Портрет на жената на художника - Дора Балканска" (1933), "Семейство" (1936), "Автопортрет" (1938), "Портрет на Митко (сина на художника)" (1941), "Ятачка" (1945), "Г. Димитров в затвора през 1918 г." (1950), "Портрет на Д. П. Иванов-Арсениев" (1950), "Портрет на Валеска" (1957), "Домакиня" (1957), "Автопортрет" (1967 г.) и др. Публикува монографиите "Дечко Узунов" (1955), "Мара Георгиева" (1963); статии по проблеми на съвременното българско изкуство. Получава златен медал от изложението в Париж (1937).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;









Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Газова криза
Войната в Украйна
Грипна епидемия обхвана страната
Парламентарни избори 2022 г.
Войната в Сирия
назад 1 2 3 4 5 напред
Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

office@mg24.bg
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.