close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Други
Кино и филми
Кулинарни
Културни
Личности
Музика
Денят 18 септември в българската история
07:25 / 18.09.2022
261
©
През 1854 г. Георги Раковски разпуска четата си поради оттеглянето на руската армия от Балканите по време на Кримската война и предвид настъпващата есен. Започват заседанията на Европейската комисия по изработване на Органически устав на Източна Румелия в Цариград. 

На 18 септември са родени: актрисата Катя Паскалева, актьорът Руси Чанев

На 18 септември умират: книжовникът и участник в националноосвободителното движение Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов Бойкикев), художникът Христофор Жефарович.

2007 г.

Президентът на Република България Георги Първанов присъжда орден "Стара планина“ първа степен на:

1. Никола Саркози - "за изключително големите му заслуги за разрешаване на казуса с българските медици във Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия и за завръщането им в Република България.“

2. Сесилия Саркози - "за изключително големите му заслуги за разрешаване на казуса с българските медици във Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия и за завръщането им в Република България.“

3. Жан-Клод Юнкер - "за изключително големия му принос за развитие на двустранните отношения между Република България и Великото Херцогство Люксембург, както и за присъединяване на страната ни към Европейския съюз.“

2006 г.

Президентът на Република България Георги Първанов присъжда орден "Стара планина“ първа степен на Димитрис Куркулас посланик, ръководител на делегацията на Европейската комисия в Република България, "за изключително големите му заслуги за развитието на отношенията между Република България и Европейския съюз, утвърждаването на авторитета на страната ни като надежден партньор и бъдещ член на Европейския съюз, както и по повод окончателното му отпътуване от България“.

2001 г.

Македонският премиер Любчо Георгиевски е на посещение в България.

Визитата е по покана на българския премиер Симеон Сакскобургготски. Обсъдени са проблемите на сигурността в региона, както и съвместни икономически проекти, влючително и в телекомунискациите. Не са подписани конкретни договори по тях.

1995 г.

“Българска телекомуникационна компания" ЕАД и гръцката компания "Интраком" учредяват смесено дружество "Булком", в което гръцката фирма притежава 68 % от капитала.

1992 г.

Директорът на Националната разузнавателна служба генерал Бриго Аспарухов публично изнася данни за тайната мисия на съветника на министър-председателя Филип Димитров - Константин Мишев в Македония. Според изнесените данни Мишев е проучвал възможността за оръжейни доставки. Този скандал става една от причините за падането на правителството на Филип Димитров.

1973 г.

От 18 до 21 септември на приятелско посещение в България е генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. На 20 септември в резиденция "Воден" се провежда важен разговор между Тодор Живков и Леонид Брежнев. Българският лидер иска от Брежнев отстъпки по жизненоважните за българската икономика проблеми в електроенергията и доставките на нефт, по цените на българските селскостопански стоки, а също и подкрепа на българската позиция по македонския въпрос, използвайки за пореден път тактиката на уверения за "всестранно сближение със Съветския съюз".

1960 г.

Закрита е изложбата "2500 години изкуство по българските земи", която е открита на 28 юни в Париж. Изложбата е посетена от 6 000 души.

1944 г.

Започва да излиза в. "Работническо дело" като орган на БРП (к), с главен редактор Крум Кюлявков, заменен след месец от Димитър Ганев. "Работническо дело" е обществено-политически вестник; орган на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Излиза в София до февруари 1944 г. Подновен е след 9 септември 1944 г. До 1939 г. е орган на Работническата партия, а след сливането й с БКП (1939 г.) е приемник на в. "Работнически вестник" и орган на Българската работническа партия. Редакцията на вестника се състои от следните членове: Хр. Калайджиев, А. Стоянов, Е. Стайков, Ц. Драгойчева, Д. Ганев, Тр. Костов и др. За да се предпазят тези кадри, за отговорни редактори са обявявани редови партийни членове, които да поемат ударите на властта срещу вестника. До 9 септември 1944 г. 36 души от тези редактори са хвърлени в затвора.

1944 г.

Обявено е военно положение в България. Решението е взето на 8 септември 1944 г. от кабинета на Константин Муравиев. Кабинетът на Константин Муравиев съществува само няколко дни - от 2 до 8 септември 1944 г. През това кратко време той успява да наложи оставката на проф. Богдан Филов от Регентския съвет, да забрани някои от казионните организации и да обяви война на хитлеристка Германия. Обявената му война от правителството на СССР на 5 септември 1944 г. сериозно разколебава неговите позиции и на 8 срещу 9 септември е свален. След станалата правителствена промяна Муравиев е задържан и осъден от Народния съд на доживотен затвор. По-късно присъдата му е смекчена и в средата на 50-те години е пуснат на свобода.

1923 г.

Правителството на проф. Александър Цанков иска и получава разрешение от Междусъюзническата военнотехническа комисия за свикване на 3000 наборници за потушаване на комунистическите бунтове. Александър Цанков участва дейно в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и след неговия успех става министър-председател, като поема и Министерството на народното просвещение. Един от главните инициатори е за образуването на новата политическа формация Демократически сговор (август 1923 г.), но въпреки положените големи усилия не успява да се наложи като нейн лидер. През януари 1926 г. е принуден да подаде оставката на възглавявания от него кабинет, след което е избран за председател на ХXI Обикновено народно събрание. На същия пост е издигнат и след провеждането на изборите за ХXII Обикновено народно събрание. От 15 май 1930 г. до 29 юни 1931 г. е министър в кабинета на А. Ляпчев, като възглавява отново Министерството на народното просвещение. При извършеното през 1932 г. разцепление на Демократическия сговор възглавява едно от двете му течения, което скоро след това преобразува в самостоятелна политическа партия под името Народно социално движение. След забраната на политическите партии от режима на деветнадесетомайците преминава към полулегална политическа дейност. Обявява се в опозиция на монархическия режим отдясно и ратува за по-тясно икономическо и политическо сближение на България с хитлеристка Германия. В началото на септември 1944 г. емигрира от България. Живее известно време в Германия и Австрия, а от 1949 г. - в Аржентина, където остава до края на живота си. Бидейки в емиграция, застава начело на ново правителство, което се опитва да концентрира усилията на всички емигранти от България против отечественофронтовската власт, но без успех. Поради напреднала възраст от началото на 50-те години се оттегля от активна политическа дейност. Като икономист научните му интереси са насочени към стопанската история на България и Европа. По-важни трудове: "Войната на народите" (1916 г.), "Трите стопански системи. Капитализъм, комунизъм и националсоциализъм" (1942 г.) и др. Автор и на спомени "България в бурно време" (неотпечатани).

1912 г.

Започва формиране на 70 доброволчески чети (между 10 и 30 четници) от тракийски и македонски българи по план на Александър Протогеров (на снимката) и Петър Дървингов, ръководени от Щаб на партизанските отряди. От 22 септември започват да навлизат в Македония и Одринско, да извършват разузнавателна дейност и да формират местни чети по селата, като съдействат на българските и съюзническите войски. На 21 януари 1913 г. четите са разпуснати и се вливат в Македоно-одринското опълчение. От началото на май 1913 г. са създадени малки разузнавателни чети за наблюдение на окупираните от Сърбия и Гърция райони в Македония.

1879 г.

Княз Александър I заминава за Букурещ, на своето първо официално посещение в чужбина. За княжески наместник е назначен министър-председателят Тодор Бурмов. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия (чиито водители още по време на Учредителното събрание (1879 г.) се обявяват за олигархично управление) и с нейна помощ се стреми да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I извършва отдавна замисления държавен преврат, след който суспендира (отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Но този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

1878 г.

Започват заседанията на Европейската комисия по изработване на Органически устав на Източна Румелия в Цариград. На 15 октомври комисията се премества в Пловдив. Органическият устав на Източна Румелия е основен закон (Конституция), изготвен в съответствие с разпоредбите на Берлинския договор от 1878 г. от Европейската комисия. В състава й влизат представители на Великите сили и Турция. Комисията започва своята работа през септември 1878 г. в Цариград, един месец по-късно се премества в Пловдив. Органическият устав е приет на 14 април 1879 г. след продължителни дискусии. Съдържа 495 члeна и 13 притурки (анекси). В основни линии повтаря решенията на Берлинския договор за Южна България. Източна Румелия е определена като автономна област под политическата и военната власт на султана, начело с генерал-губернатор, предлаган от султана и одобряван от Великите сили. Управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), в който влизат 6-тимата началници на дирекциите (министерствата) в Областта. Най-влиятелна фигура в него е главния секретар, който е и директор на вътрешните работи. Законодателната власт се осъществява от Областното събрание. Състои се от 56 души: 10 се посочват от главния управител, 10 влизат по "право" и 36 се избират пряко от населението. Между сесиите на Областното събрание действа Постоянен комитет от 10 души, избрани сред депутатите. В административно отношение Областта се разделя на 6 департамента (окръга) и 28 кантона (околии). Органическият устав утвърждава използването на три официални езика в Областта – български, турски и гръцки. Посредством устава се гарантират основните права и свободи на населението – свобода на словото и печата, на събранията и сдруженията, равенство на всички пред закона и т.н. Уставът предвижда редица гаранции за правата на султана в Областта – да одобрява законите, гласувани от Областното събрание, да го разтуря, да разполага войска по стратегически важни места и др. Областта няма право на самостоятелна външна политика. Трябва да изплаща определена годишна вноска на Османската империя. Всичките тези ограничения имат по-скоро формален характер. На практика в резултат на упоритата съпротива на местното население Областта запазва българския си характер.

1854 г.

Георги Раковски разпуска четата си поради оттеглянето на руската армия от Балканите по време на Кримската война (1853-1856 г.) и предвид настъпващата есен. По време на войната Раковски постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен, където създава Тайно общество с цел да събира и изпраща военни сведения на руското командване. Поради предателство е разкрит, арестуван и пратен в Цариград. Успял да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. Води си дневник. Поради оттеглянето на руските войски, разпуска четата и 4 месеца се укрива у дома си в Котел, където замисля поемата "Горски пътник" и скицира спомените "Неповинен българин". В началото на 1855 г. напуска Котел, отсяда в Свищов и пише първото си стихотворение "Постъп (марш) българский". По късно заминава за Букурещ, а от там за Нови Сад, където започва да издава в. "Българска дневница" (юни - октомври 1857). С него поставя началото на българската революционна журналистика, като замисля и пробния брой на в. "Дунавски лебед". В Нови Сад издава "Предвестник горского пътника". Започва да печата началото на поемата си "Горски пътник", изучава българското историческо минало и проектира да създаде българско книжовно дружество.

На тази дата са родени:

1945 г.

Родена е Катя Кирилова Паскалева – българска актриса. Катя Паскалева завършва НАТФИЗ, специалност "Актьорско майсторство" при проф. Б. Дановски. Работи в Драматичен театър “Толбухин" (от 1967 г.), в Драматичен театър “Пловдив", в Драматичен театър “Пазарджик", в Драматичен театър "София", в Държавен сатиричен театър. Играла е роли във филмите "Козият рог", "Краят на песента", "Иван Кондарев", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Матриархат", "Вилна зона", "Катина", "Памет", "Спирка за непознати", "Мълчанието" и др. Ролите й в театъра са: Албена в "Албена" от Йовков, Розалинда в "Както ви харесва" от Шекспир, Нина Заречная в "Чайка" от Чехов, Мег в "Рожден ден" и Сара в "Любовникът" от Х. Пинтър, Йохана в "Сватба" от Е. Канети, Вела във "Вампир" от Антон Страшимиров, Мадлен в "Амеде" от Йонеско и др. Получени награди: "Фемина" за най-добра женска роля в Брюксел; актриса на годината в Панама; за най-добра женска роля на Международния фестивал в Карлови Вари; "Златна роза" (колективна) за филмите "Вилна зона" и "Иван Кондарев"; втора награда. за женска роля на годината на СБФД и САБ. Умира на 23 юли 2002 г. в София.

1945 г.

Роден е Руси Иванов Чанев – български драматичен и филмов актьор. Руси Чанев завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Той е дългогодишен титуляр в театър “София", където играе в постановките “Нервна система", “Рожден ден", “Имен ден", “Когато гръм удари, как ехото заглъхва", “Живей и помни", “Синьо-белият скреж", “Атентатът в затворена улица", “Професионалист", “Среща с непознати", “Хамлет", “Първите", “Закуска с неизвестни лица", “Зимна приказка", “Антигона", “Индийското въже", “Години на странстване", “Легенда за майката", “Къщата" и др. Снима се и в ТВ - “На полза роду" (1964 г.), “Влизането забранено" (1965 г.), “Случка от лятото" (1967 г.), “Дворът на малките" (1970 г.), “Гълъбицата" (1970 г.), “Опечалена фамилия" (1971 г.), “Пленници на времето" (1971 г.), “Необикновен процес" (1972 г.), “Каин и магьосникът" (1977 г.) и др. В киното е от средата на 60-те години на ХХ в. В края на 70-те години става особено популярен след излизането на “Авантаж". Филмография: “Понеделник сутрин" (1965 г.), “Горещо пладне" (1966 г.), “Цар и генерал" (1966 г.), “Най-дългата нощ" (1967 г.), “Случаят “Пенлеве" (1968 г.), “Иконостасът" (1969 г.), “Птици и хрътки" (1969 г.), “Бялата одисея" (1973 г.), “Бразилска мелодия" (ТВ, 1975 г.), “Осъдени души" (1975 г.), “Войници на свободата" (1977 г.), “Кръвта остава" (1980 г.), “Илюзия", “Мера според мера" (1981 г.), “Константин философ" (1983-1986 г.), “19 метра вятър" (1986 г.), “Време разделно" (1988 г.), “Голгота" (ТВ, 1993 г.), “Приятелите на Емилия" (1996 г.), “Суламит" (1997 г.), “Версенжеторикс" (1999 г.), “Подгряване на вчерашния обяд" (2002 г.). Съсценарист, заедно с Г. Дюлгеров на най-представителните им съвместни филми - “Авантаж" и “Мера според мера". Награди: от СБФД, от Варненския кинофестивал (1978 г., 1982 г., 1986 г.), от САБ, от националните прегледи на българската драма и театър (1982 г. 1984 г., 1989 г., 1990 г.).

1942 г.

Родена е Аксиния Добрева Джурова - български изкуствовед, медиевист, славист. Тя завършва българска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски" (1965 г.) и история и теория на изкуството в Московския университет (1969 г.). От 1974 г. е доктор е по изкуствознание. От 1970 г. е научен сътрудник е в Институтът по изкуствата при БАН, а от 1984 г. е професор е по визуално изкуство в Софийски университет “Св. Климент Охридски". През 1972 г. специализира в Белградския университет. Гост-професор е в Йейлския университет, САЩ (1989 г.), в C.N.R.S. - Париж (1992 г.), във Венеция (1995 г., 1997 г.). От основаването през 1986 г. на Центъра за славяно-визуални проучвания "Иван Дуйчев" към Софийския университет “Св. Климент Охридски" е негов директор. От 1986 г. до 1997 г. е вицепрезидент на MAIRSK, от 1997 г. е генерален секретар на MAIRSK при ЮНЕСКО. Аксиния Джурова е първата жена, работила с фондовете на Ватиканската библиотека и първата жена събеседник на японския мислител Дайсаку Икеда в поредицата му от диалози със световни личности. Работи в областта на средновековното изкуство (изследва и популяризира илюстрирани славянски и визуални ръкописи) и в оперативната критика за съвременното изобразително изкуство. Носител е на наградата на СБХ за изкуствознание и критика "Н. Райнов" (1975 г.). Основните й трудове са - албуми: "Христо Йончев-Крискарец" (1973 г.), "Елза Гоева" (1974 г.), "Владимир Пешев" (1977 г.), "Иван Вукадинов" (1978 г.); книги: "Славянски ръкописи, документи и карти за българската история от Ватиканската апостолическа библиотека и секретния архив на Ватикана, IX-XVII в." (1978 г., на италиански 1979 г.), "Славянски ръкописи в Британския музей и библиотека" (1977 г., на английски 1978 г.), "1 000 години български книжни Орнаменти и миниатюри" (1981 г., на руски, немски, английски), "24 миниатюри от Томичовия псалтир" (1982 г.), "Каталог на славянските ръкописи във Ватиканската апостолическа библиотека" (1985 г.), "Славянски, гръцки и ориенталски ръкописи във фонда на Центъра за славяно-визуални проучвания “Иван Дуйчев" (1988 г.), "Томичовият псалтир" (1990 г.), "Въведение в славянската кодикология" (1997 г.), "Славянски ръкописи от сбирката на Центъра за славяно-визуални проучвания “Иван Дуйчев", XIV-XIX в." (2000 г.), "Духът на лъва. Диалог между Дайсаку Икеда и Аксиния Джурова" (1999 г. на японски, 2000 г. на български, "Каталог на славянските ръкописи от Самоков, XIV-XIX в." (2001 г.).

На тази дата умират:

1906 г.

Умира Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов Бойкикев) – български висш духовник, книжовник, участник в националноосвободителното движение, почетен член на БКД (1884 г.). Роден е на 26 октомври 1820 г. в с. Кучевища, Скопско. Учи в Скопие, Самоков и Прилеп. Приема монашество в Зографския манастир (1837 г.). Учи в Духовната академия в Киев (1851 г.). Учителства в Зографския манастир, а след това е управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдавия (1869 г.). Той е пръв екзархийски митрополит в Охрид (1872-1877 г.); обвинен от турската власт за бунтовник и принуден да напусне епархията. Управител е на Ловешката епархия от 1879 г. до 1891 г., митрополит е в Пловдив от 1891 г. до 1906 г. Поддържа връзка с Георги Сава Раковски и Васил Левски. Натанаил Охридски и Пловдивски е един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Автор е на религиозни съчинения.

1753 г.

Умира Христофор Жефарович – български художник и бележит график. Христофор Жефарович е роден в гр. Дойран в края на XVII в. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че работи предимно сред австрийските сърби в Бочани, Белград, а също и във Виена. Като художник се занимава с претворяване образите на много лица от миналото на славянските народи. Изработва много икони, фрески и щампи. Най-значителното му творение е книгата "Стематография", представляваща албум с гравюри на мед и с графики и текст. Тя се издава с помощта на сръбския патриарх Арсений IV през 1741 г. В нея личат образите на редица български и сръбски владетели, както и на някои светци. Освен това в нея се отпечатват и гербовете на 56 страни със съответните пояснения под тях, направени в стихотворна форма. Значителен интерес представлява българският герб - разярен лъв с корона на главата. От този герб по-късно се пресътворява и държавният герб на България. За първообраз на "Стематографията" послужват съчиненията на Павел Ритер Витезович и Мавро Орбини. Жефарович издава и други свои книги с гравирани образи: "Описание на Ерусалим" (1748 г.) и пр. Пресъздадените от него образи намират широко разпространение в българските земи и сред другите балкански народи. Те допринасят за укрепване на тяхното национално самосъзнание. Умира в Богоявленския манастир в Москва, където се съхраняват и малкото останали от него документи, сред които е и едно завещание, удостоверяващо българския му произход.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;









Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Газова криза
Войната в Украйна
Грипна епидемия обхвана страната
Парламентарни избори 2022 г.
Войната в Сирия
назад 1 2 3 4 5 напред
Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

office@mg24.bg
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.