През 1795 г. 26-годишният Наполеон Бонапарт е произведен в чин дивизионен генерал. Нова Зеландия е обявена за Британска колония на този ден през 1840 г. През 1847 г. за първи път е публикуван романът на Шарлот Бронте “ Джейн Еър". На тази дата в Ню Йорк през 1916 г. Маргарет Сенджър открива първата в света клиника за контрол върху раждаемостта. Уолт Дисни създава през 1923 г. своята филмова компания. На тази дата през 1964 г. Китай произвежда първия си ядрен взрив и така става петата ядрена сила в света.

2016 г.

Умира Кигели V (80 г.) - последен крал на Руанда (1959-1961 г.).

2015 г.

С поддръжката на Русия сирийската армия започва настъпление при Алепо.

2014 г.

Американската компания Lockheed Martin съобщава за пробив в термоядрената технология, позволяващ да се строят 100 мегаватови термоядрени реактори с големината на камион. До този момент най-малките експериментални установки са 10 пъти по-големи. Опитният образец ще тръгне след година, а пълноценен прототип след пет години. Очаква се масова експлоатация на тази технология да започне след 10 години. В тази област компанията работи в закрит режим през последните 60 години.[3] Руските учени в областта оценяват съобщението като рекламно. Lockheed Martin разработва и новият космически кораб на НАСА "Орион“. С щат от 113 хиляди човека през 2013 г. компанията изразходва над 45 милиарда долара.

2013 г.

Намерен е най-големият къс от метеорита паднал в Челябинск с маса от 590 килограма.

2012 г.

Израелският кнесет е разпуснат предсрочно и е решено да се проведат предсрочни парламентарни избори на 22 януари 2013 г.

От музея "Кюнстхал“ в Ротердам са откраднати платна на Пикасо, Моне, Матис и Гоген. Похитителите на картините предлагат да върнат 5 от 7-те платна, за да не бъдат съдени в родната им държава – Румъния.

1998 г.

В Лондон е арестуван Аугусто Пиночет, глава на военното правителство управлявало Чили между 1973 и 1990.

1981 г.

За първи път се чества Международният ден на прехраната. Той се отбелязва по решение на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) в деня на създаването й (16 октомври 1945 г.).

1978 г.

Кардинал Карол Войтила, по произход поляк, е избран за 264-ти Римски папа под името папа Йоан-Павел II. Той е първият папа не италианец от 456 години насам. Коронясан е на 22 октомври 1978 г. Денят е национален празник на Ватикана.

Карол Войтила, е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, край Краков. Баща му е бивш военен, майка му се е занимава с възпитанието на децата. Има брат Едмунд по-голям от него с 14 години. Значително рано губи и двамата поради здравословни проблеми. През 1938 г. Карол завършва гимназия и след това е приет полска филология във Факултета по философия на Ягелонския университет в Краков. Пренася се с баща си в Краков. През ноември 1939 г. Гестапо арестува полските професори и Карол Войтила е принуден да прекъсне следването си. Работи като работник в каменоломна и във Фабриката за сода “Солвай", като се спасява по този начин от изпращане за принудителна работа в Германия. През октомври 1942 г. постъпва в тайната Семинария Краковска епархия и тайния Богословски факултет на Ягелонския университет. На 1 октомври 1946 г. е ръкоположен за свещеник. През 1948 г. Карол Войтила става викарий в малката енория Негович. През март 1949 г. Войтила е пренасочен в Краков в енорията Св. Флориан. В Краков Карол Войтила получава титлата доктор по богословие, като в периода 1951 г. – 1953 г. започва да пише хабилитационния си труд. През 1956 г. оглавява Катедрата по Етика на Католическия университет в Люблин. На 28 септември 1958 г. в Катедралата на Вавел e издигнат в епископ. Тогава се появяват и най-известните му трудове-“Любов и отговорност" (1960 г.) и “Личност и акт" (1969 г.) През 1962 и 1963 г. той участва във I и II заседание на Втория Ватикански събор. През 1964 г. папа Павел VI го номинира за Краковски митрополит, а през октомври участва в третото заседание на Ватиканския събор. На 29 декември 1978 г. след тридесет и три дни управление, умира наследникът на Павел VI, Йоан Павел I. На 13 октомври във Ватикана се събира конклавът, състоящ се от 111 кардинали, чиято задача е да се избере нов папа. След тридневни заседания на 16 октомври 1978 г. Карол Войтила е провъзгласен за папа, първият папа, не италианец от 400 години. Йоан Павел II започва диалог с евреите. Провел е над 200 международни пътувания. На 13 май 1981 г. Карол Войтила е тежко ранен при атентат на площад Св. Петър. Посещава България през 2002 г. Умира на 2 април 2005 г. след продължително боледуване.

1973 г.

По време на втората война между Израел и арабските държави израелският генерал Ариел Шарон преминава в контранастъпление и пресича Суецкия канал, войната трае 16-дни и е прекъсната след намесата Съвета за сигурност на ООН.

Нобелова награда за мир е присъдена на Хенри Кисинджър и на виетнамския политик Ле Дък Тхо за "Виетнамските мирни споразумения"от Париж. Тхо отказва да получи наградата с мотива, че във Виетнам мирът още не е наложен.

1964 г.

Китай произвежда първият си ядрен взрив и така става петата ядрена сила в света.

1944 г.

Войските на Втора армия преследват разгромената 7-а СС дивизия "Принц Ойген" и освобождават Прокупле (Югославия).

1941 г.

По време на Втората световна война, румънски войски навлизат в Одеса. Отбраната на Одеса продължава от 5 август до 16 октомври 1941 г.

1940 г.

Състои се премиерата на филма “Великия диктатор" на Чарли Чаплин.

1925 г.

В Локарно е подписан договор, гарантиращ европейските граници след първата световна война.

1923 г.

Уолт Дисни създава своята филмова компания.

Уолт Дисни (псевдоним на Уолтър Елиас) е роден през 1901 г. Той е американски режисьор и аниматор. Негови филми са: "Параходът Уили" (1928 г.), "Трите прасенца" (1933 г.), "Снежанка и седемте джуджета" (1937 г.), "Пинокио" (1939 г.), "Фантазия" (1940 г.), "Бамби" (1942 г.), "Спящата красавица" (1958 г.), "Сто и един далматинци" (1961 г.). Дисни е носител на 29 награди "Оскар". Умира през 1966 г.

Джон Харлууд патентова самонавиващ се часовник.

1916 г.

Ню Йорк Маргарет Сенджър открива първата в света клиника за контрол върху раждаемостта. Маргарет Сенджър е основател на Лигата за контрола върху раждаемостта в Америка.

1912 г.

Започва Люлебургаз - Бунархисарската операция на 1-ва и 3-а армия.

Над Одрин е извършен първият боен полет от нашата авиация от летците Радул Милков и Продан Таракчиев.

1859 г.

Джон Браун, американски борец против робство, повежда неголям отряд от 20 души (в който участват и петима чернокожи) и завземат арсенала на редовните войски в град Харпърс Фери в щата Вирджиния. Групата е обкръжена и разбита от правителствените войски. Джон Браун е обесен в Чарлстън. Името му става символ на борбата на негрите за освобождение от робството.

1853 г.

Османската империя обявява война на Русия. В европейската история тази война остава под името Кримска, тъй като след като Англия и Франция застават на страната на Османската империя, бойните действия се пренасят в района на Кримския полуостров. Войната завършва с пълен разгром над Русия, която през март 1856 г. е принудена да подпише Парижкия мирен договор.

Причините за Кримската война са породени от стремежа на двете воюващи групировки за надмощие в Близкия изток и Балканите. Повод за големия военен сблъсък служи отказът на Османската империя да признае правото на Русия да покровителства многобройното християнско население, живеещо в европейските предели на империята. Насърчавана от западноевропейските си съюзници, Османската империя не само не приема искането на Русия, но на 16 октомври 1853 г. й обявява война. Военните действия между двете държави се водят на два фронта: Кавказки и Балкански. Първоначалните неуспехи на османската армия ускоряват намесата на западноевропейските държави във войната. Първи се намесват Англия и Франция, като изпращат свои флоти в Черно море. В отговор следва нахлуване на руски войски в дунавските княжества и окупирането на Силистра. Поради враждебното отношение на Австрия, обсадата на града бързо е вдигната и Русия изтегля войските си отвъд р. Дунав. Следва стоварване на англо-френски войски във Варна, за да бъдат отправени срещу главната руска крепост на Кримския полуостров - Севастопол. През септември 1854 г. градът е обсаден откъм морето. В продължение на 11 месеца жителите му отблъскват атаките на интервентите и не им позволяват неговото завладяване. Спасяването на града довежда и до спасяването на руския черноморски флот. Военните действия между воюващите не стихват. През януари 1855 г. във войната се намесва и Сардинското кралство. Изправена пред многократно превишаващия я противник, Русия е принудена да поиска примирие, а след това и мир. Мирният договор е подписан в началото на следващата 1856 г. Равносметката от войната е изтласкването на Русия от Черноморския басейн и загубата на част от Бесарабия. От българския народ избухването на Кримската война се посреща с надежда за освобождение от османското иго. В помощ на руската армия се отправят редица доброволчески отряди. Сформиран е доброволчески корпус от 4000 души. Много българи участват в героичната отбрана на Севастопол. Войната подтиква и националноосвободителното движение в самите български земи. Неуспехът на Русия във войната довежда до отслабване на нейното влияние на Балканите, което обаче тя съумява да преодолее в началото на 70-те години на XIX в., възползвайки се умело от обстановката, създадена след поражението на един от главните й противници - Франция, във войната й срещу Прусия през 1870 г.

1847 г.

За първи път е публикуван романът на Шарлот Бронте “ Джейн Еър"

Шарлот Бронте (21 юни 1816 г. – 31 март 1855 г.) е английска писателка. През 1837 г. изпраща стиховете си на поета Роберт Саути. През 1846 г. излиза сб. "Стихотворенията на Кърер, Алис и Ектън Бел" (псевд. на Ш., Емили и Ан). През същата година приключва работа върху романа "Учителят", към който нито едно издателство не проявява интерес. През август 1847 г. тя изпраща в издателство "Смит и Адлер" ръкописа на романа "Джейн Еър" и през октомври той е отпечатан. През октомври 1849 г. излиза романът на Ш. "Шърли"; през 1853 г. - "Вийет", в който тя заимства много от темите в "Учителят". През 1857 г. излиза романът "Учителят" заедно с книгата "Животът на Шарлот Бронте", написана от Елизабет Гаскел по молба на бащата на писателката.

1846 г.

Провежда се първата публична демоснтрация на подаване на наркоза при операция. Във връзка с това събитие този ден е обявен за Международен ден на анестезиолога.

1840 г.

Нова Зеландия е обявена за Британска колония.

Нова Зеландия е държава в югозападната част на Тихия океан, на два големи острова - Северен (113.7 хил. кв. км) и Южен (151.7 хил. кв. км), разделени от пролива на Кук, както и на редица малки съседни острови (Стюард, Чатъм, Кермадек, Кембъл и др.). На Нова Зеландия принадлежат и островите на Кук, Токелау и Ниеу в централната част на Тихия океан. Общата площ на Нова Зеландия е 268 700 кв. км. Населението е 3 320 000 жители. Столицата е Уелингтън. Глава на държавата е кралицата на Великобритания, представена от ген.-губернатор. Законодателният орган на Нова Зеландия е еднокамарен парламент (палата на представителите).

1759 г.

26-годишният Наполеон Бонапарт е произведен в чин дивизионен генерал.

През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административната и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи, като потегля обратно за Франция. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. Умира на 5 май 1821 г. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

1311 г.

Свикан е 15-ти Вселенски събор във Виена. Съборът е признат само от Католическата църква.

На тази дата са родени: 

1958 г.

Роден е Тим Робинс – американски актьор и режисьор. Дебютира в киното с малки роли във филмите "Голямата афера" (1984 г.), "Братска ваканция" (1985 г.), "Нещо сигурно" (1985 г.), "Патокът Хауърд" (1986 г.). След роля в касовия хит "Топ Гън" (1986 г.) получава множество покани за участие. Привлича вниманието на критиците с изпълнението си в "Пет ъгъла" (1988 г.) и "Бул Дюръм" (1988 г.). През 1992 г. постига успех с ролята си в "Играчът" на режисьора Р. Олтман. За нея Тим Робинс печели Наградата за най-добър актьор на фестивала в Кан. Режисьорският му дебют е през 1992 г. с филма "Боб Робъртс". Като режисьор постига голям успех с "Осъденият на смърт идва" в който участват Шон Пен и С. Сарандън. Запомняща се е ролята му на затворник в "Изкуплението Шоушенк" 1994 г.

Филмография: "Преки пътища" (1993 г.), "Коефициент на интелигентност" (1994 г.), "Паника на "Арлингтън Роуд" (1999 г.), "Cradle Will Rock" (1999 г.; режисьор), "High Fidelity" (2000 г.), "Антитръст" (2001 г.), "Истината за Чарли" (2002 г.).

1921 г.

Роден е Анджей Мунк – полски режисьор, създател (заедно с А. Вайда) на полската школа в киното. Завършва операторския и режисьорския отдел на Висшата театрална и филмова школа в Лодз. Мунк създава документални филми. Загива на 21 септември 1961 г. при автомобилна катастрофа по време на снимките на филма “Пасажерката".

1927 г.

Роден е Гюнтер Грас – германски писател, скулптор в Данциг (дн. Гданск, Полша). Автор е на гротескно-сатиричните романи "Тенекиеният барабан" (1959 г.), "Кучешки години" (1963 г.), "Местна анестезия" (1969 г.); романът-притча "Камбала" (1977 г.), историко-фантастичната повест "Среща в Телгт" (1979 г.), повестта "Котка и мишка" (1961 г.), пиеси, стихотворения, критика и публицистика. Нобелова награда за литература за 1999 г.

1908 г.

Роден е Енвер Ходжа – албански държавник и политически деец. Завършва лицей в гр. Корча (1930 г.), след което учи в университета в Монпелие (Франция). През 1941 г. влиза в Комунистическата партия на Албания (КПА), от 1943 г. е неин генерален секретар. От 1948 г. е член на Албанската партия на труда (АПТ), член на ЦК на АПТ. През 1942-1945 г. е член на Президиума, председател е на Национално освободителния фронт на Албания (от август 1945 г. - Демократически фронт на Албания, ДФА). През 1944-1954 г. главнокомандващ на Национално-освободителната армия (от 1945 г. - Албанска народна армия). През 1944-1946 г. оглавява Временното правителство; министър на националната отбрана (1944-1953 г.). Председател е на Министерския съвет (1946-1954 г.), министър на външните работи (1946-1953 г.), генерален секретар на ЦК на АПТ (1948-1954 г.), първи секретар на ЦК на АПТ (от 1954 г.). Председател е на генералния съвет на ДФА (от 1945 г.), член на Президиума на НС (от 1954 г.), главнокомандващ въоръжените сили и председател на Съвета за отбрана (от 1976 г.). Умира през 1985 г. в Тирана.

1890 г.

Роден е Майкъл Колинс – лидер на ирландската организация Шин Фейн, водач на ирландците в преговорите им с Великобритания през 1921 г. убит от засада през 1922 година.

1888 г.

Роден е Юджийн Гладстън О’Нийл – американски драматург от ирландски произход. През 1906 г. постъпва в Принстънския университет, но не го завършва. Дебютира със сборник "Жажда и други едноактни пиеси" (1914 г.). Пиеси: "На изток, към Кардиф" (1916 г.), "Отвъд хоризонта" (1920 г.), "Косматата маймуна" (1922 г.), "Всички деца на Господа са с крила" (1924 г.), "Лазар се смее" (1927 г.), "Странна интермедия" (1928 г.), "Динамо" (1929 г.), трилогията "Траур - участта на Електра" (1931 г.), "Дни без край" (1934 г.) и др. От 1934 г. работи над историко-драматическия епос "История за собствениците, окрали себе си" (от замислени 11 пиеси написва 6, а са запазени 2). Лауреат е на Нобелова награда за литература (1936 г.). Умира на 27 ноември 1953 г. в Бостън.

1886 г.

Роден е Дейвид Бен-Гурион – първи министър-председател на Израел.

1880 г.

Роден е Раймон Тиберж – френски музикален педагог и професор. Завършва Националния институт за слепи в Париж, където учи нотопис по системата на Л. Брайл. Работи като органист в църквата в гр. Шатийон на Сена. Преподавайки пиано в местната консерватория, много добре, благодарение на дарбата си, достига до Висшето музикално училище в Париж, където макар и сляп, от 1921 г. е единственият професор по музикална педагогика, получил световна известност. Негови ученици са 3-ма българи - Л. Пипков, Др. Прокопиев и К. Попдимитров. През 1926 г. със знаменития Тиберх се среща и Д. Христов. Умира на 12 декември 1968 г. в Париж.

1863 г.

Роден е сър Джоузеф Остин Чембърлейн – английски общественик, политик и държавник. Син на Дж. Чембърлейн. Завършва елитарно училище в Ръгби и Кеймбриджкия университет. Член е на Парламента (от 1892 г.). Джоузеф Чембърлейн заема постовете: министър на пощите (1902 г.), министър на финансите (1903-1905 г., 1919-1921 г.), министър по въпросите на Индия (1915-1917 г.), Министър без портфейл (1921-1922 г.), министър на външните работи (1924-1929 г.). Води борба за утвърждаване ръководната роля на Великобритания в Европа, стреми се към икономическо и политическо укрепване на Германия, за да балансира положението в Европа против Франция и да служи като бариера срещу Съветска Русия. Значителен успех на тази политика е сключването на Локарнските договори (1925 г.). В последните години от живота си изказва тревога в Парламента от агресивните стремежи на Германия. Носител е на Нобеловата награда за мир от 1925 г. Умира на 16 март 1937 г. в Лондон.

1854 г.

Роден е Карл Йоханес Кауцки - един от теоретиците на германската социалдемокрация и на II-рия интернационал. Ученик е на К. Маркс. След германската революция през 1918 г. обнародва германски дипломатически документи около произхода на войната. Привърженик е на центризма в социалдемократическото движение, автор е на теорията за ултраимпериализма. Посреща враждебно Октомврийския преврат в Русия през 1917 г. По-важни съчинения: “Икономическото учение на К. Маркс" (1895 г.), “Аграрният въпрос" (1899 г.), “Произход на християнството" (1908 г.), “Пътят към властта" (1909 г.) и др. Умира на 17 октомври 1938 г. в Амстердам.

Роден е Оскар Уайлд – английски писател и критик от ирландски произход. През 1874 г. постъпва в Модлин Колидж, Оксфорд. През 1881 г. излиза и първият му сборник “Стихотворения". В периода 1882 – 1891 г. чете лекции в САЩ и Англия, пътува във Франция, работи като редактор в сп. “Женски свят", прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета “Идеи", романът “Портретът на Дориан Грей" (1891 г.) и др. Сериозно внимание от този период заслужават приказките на Уайлд от “Щастливият принц" и “Гранатовият дом". След 1891 г. започва третият и последен период от творчеството му. Уайлд възкресява “комедията на нравите". До 1899 г. създава и четири комедии - “Ветрилото на лейди Уиндърмиър", “Жена без значение", “Идеалният съпруг" и “Колко е важно да бъдеш сериозен". На 15 май 1895 г. е осъден на две години каторжен труд за непристойно поведение. След излизането си от затвора се установява в Париж, където умира на 30 ноември 1900 г. Погребан е в парижкото гробище “Пер Лашез".

1758 г.

Роден е Ноа Уебстър – американски лексикограф, съставил първия пълен речник на американския английски.

1708 г.

Роден е Албрехт Халер – швейцарски медик, естествоизпитател и поет. Получава образование в Тюбингенския и Лайденския университет. През 1727 г. е доктор по медицина. В периода 1736-1753 г. е професор в Гьотингенския университет, където създава театър и ботаническа градина. През 1751 г. основава в Гьотинген Кралското научно дружество и е избран за негов първи президент. Предлага систематизация на растенията, основана на строежа на плода и външния вид на растението. Изучавайки ембриогенезата на птиците, се опитва да обоснове теорията на преформацията. В областта на физиологията експериментално установява свойствата на мускулните влакна. Внася редица допълнения към учението на У. Харви, уточнява връзката между различните звена от системата на кръвообращението. В поетичното си творчество Албрехт Халер е типичен представител на ранното Просвещение. Поемата му “Алпи" (1729 г., изд. 1732 г.) е написана в жанра на описателно-дидактичната пейзажна поезия. Издава сборник: “Швейцарски стихове" (1732 г.), романите “Узонг" (1771 г.), “Алфред, крал на англосаксите" (1773 г.), “Фабий и Катон" (1774 г.), философска поема “За произхода на злото" (1734 г.).

Умира на 12 декември 1777 г. в Берн.

<b>На тзаи дата умират: </b>

2001 г.

Умира Юрий Николаевич Озеров – руски режисьор. Роден е на 26 януари 1921 г. През 1951 г. завършва ВГИК. От 1949 г. работи в "Мосфилм". През 50-60-те години на ХХ век експериментира в различни жанрове и кино форми - "В Никитската ботаническа градина" (1952 г.), "Арена на смелите" (1953 г.), "Син" (1956 г.), "Кочубей" (1958 г.), "Фортуна" (1959 г.), "Денят на младия човек" (1961 г.), "Голямата пътека" (1963 г.). През 70 и 80-те години на ХХ век създава "Освобождение" (1970-1972 г., 5 с.), "Войници на свободата" (1974 г., 4 с.), "Битката за Берлин" (1985, 2 с.), "Сталинград" (1989 г., 2 с.), "Битката за Москва" (1985 г.), "Сталинград" (1989 г.). Озеров снима и филми, посветени на Мюнхенската (1972 г.) и Московската (1980 г.) олимпиада - "През погледа на осемте" (1973 г.) и "Балада за спорта" (1980 г.), "Олимпийски празник" (1980 г.), "Прощаване с олимпиадите" (1980 г.), "О, спорт, ти си мир!" (1981 г., заедно с Б. Ричков и Ф. Хитрук); "Ангели на смъртта" (1993 г.), "Великият пълководец Жуков" (1995 г.).

1963 г.

Умира Владимир Матвеевич Бахметиев – руски писател. Роден е на 14 август 1885 г. в Землянск, Воронежка губерния. Най-значителният му роман за Гражданската война е "Престъплението на Мартин" (1928 г.). На Гражданската война в Сибир е посветен романът "Настъпление" (1933-1940 г., преработено издание от 1957 г. със заглавие "На прага").

1959 г.

Умира Джордж Кетлет Маршал – американски държавник и политик, армейски генерал. Роден е на 31 декември 1880 г. в Юнионтаун, Пенсилвания. Завършва военния колеж във Вирджиния. Участва в Първата световна война. От 1939 г. е началник на генералния щаб на САЩ и един от авторите на стратегическите планове на САЩ и Великобритания през Втората световна война. През 1945 г. до 1949 г. е държавен секретар на САЩ и автор на “Плана Маршал", за възстановяване на следвоенна Европа. През 1950-1951 г. министър на отбраната, един от инициаторите за създаване на отбранителния съюз НАТО. През 1953 г. получава Нобелова награда за мир за заслугите му за изграждането на следвоенна Европа. Той е първият военен деец - нобелист.

1946 г.

Умира Алфред Розенберг – германски общественик и политик. Розенберг е роден на 12 януари 1893 г. в Талин. От 1923 г. е главен редактор на централния орган на Националсоциалистическата партия "Фьолкишер беобахтер". В книгата си "Митът на ХХ столетие" (1930 г.) прави опит да обоснове и защити расистките възгледи и завоевателната външнополитическа програма на германския фашизъм. През 1933 г. оглавява външнополитическия отдел на Националсоциалистическата партия. От юли 1941 г. е министър на окупираните източни територии. Розенберг в един от главните организатори на масовите убийства и грабежите на немската администрация по време на нахлуването на нацистките войски в Полша, СССР и други страни. Осъден е на смърт на Нюрнбергския процес като един от главните военнопрестъпници на нацистка Германия.

Умира Йоахим Рибентроп – германски политик и дипломат. Рибентроп е роден на 30 април 1893 г. във Везел. Работи като агент по продажбата на шампански вина. През 1930 г. става член на Националсоциалистическата партия на Германия и скоро се превръща в близък помощник на А. Хитлер. След идването на националсоциалистите на власт през 1933 г. той оглавява бюро за изпълнение на специални задачи на нацистката върхушка, свързани с външната политика. В периода 1936-1938 г. е посланик в Лондон; министър на външните работи (февруари 1938-1945 г.) на Третия райх. Ръководи дипломатическата подготовка на най-важните актове на хитлеристката агресия. Рибентроп сключва пакта Молотов-Рибентроп преди нахлуването на германските войски в Русия. Осъден е на смърт на Нюрнбергския процес като военен престъпник.

1925 г.

Умира Кристиан Крог – норвежки живописец. Роден е на 13 август 1852 г. във Вестре-Акер, близо до Кристиания, днешно Осло. Негови произведения са “Болна девойка"(1882 г.), “Ляво на борд!" (1879 г.), “Социалистическа демонстрация"(1891 г.) и др.

1909 г.

Умира Якуб Чишински (псевдоним на Якуб Барт) – лужишко-сръбски поет, духовник. Автор е на лирически сборници: “Книга сонети" (1884 г., “Форми" (1888 г.), “Природа и сърце" (1889 г.), “Сръбски звуци" (1897 г.), “Из живота" (1899 г.), “С патриотично ликуване" (1904 г.) и др., сборник балади и романси “Кръв и край" (1901 г.), идиличната поема “Жених" (1878-1879 г.), историческа драма “На стража" (1880 г.).

1793 г.

Умира Мария-Антоанета – френска кралица, съпруга на крал Луи ХVI (от 1770 г.). Мария-Антоанета е родена на 2 ноември 1755 г. във Виена. Дъщеря е на австрийския император Франц I и императрица Мария Терезия. Обявява се против крайните радикални мерки, наложени от якобинската диктатура, с което си спечелва омразата на народа. След свалянето на монархията (10 август 1792 г.) е арестувана заедно с краля. По време на революционния терор, започнал след убийството на Жан-Пол Марат, е осъдена на смърт и екзекутирана.

1628 г.

Умира Франсоа Малерб – френски писател, създател на поезията на френския класицизъм. Роден е през 1555 г. в Кан. Автор е на множество тържествени оди, посветени на членовете на кралското семейство. Пише сонети, епиграми, елегии. Осъществява реформа на езика и стиха. За разлика от П. Ронсар иска да изчисти френския език от гръцки и римски заемки, архаизми, провинциализми и предлага да се използва живата реч на парижкото население. В областта на метриката формулира правила, задължителни за поезията на класицизма. Схващанията му изпреварват дейността на Френската академия.

1555 г.

Умира Хю Латимър – деец на английската Реформация. Латимър е роден през 1485 г. Един от основателите на протестантството в Англия. Два пъти е затварян в Лондонската кула по заповед на Хенри VIII и на Мария Тюдор. Изгорен е като еретик заедно с Кранмър и Ридли.

1553 г.

Умира Лукас Кранах (Старши) във Ваймар – немски живописец от епохата на Реформацията.. Роден през 1472 г. в Кранах, Горна Франкония, близо до Кобург (откъдето идва името му). В родния си град получава първите уроци по живопис и графично майсторство (“аrtem graficam") от баща си Ханс Малер. След няколко пътувания до столицата на Франкония – Нюрнберг, се установява във Виена. Рисува олтари, между които “Торгау-олтар" (“Светото родство", 1509 г.). През този период е свързан с идеите на кръга “Данубиана"; създава няколко портретни шедьовъра и композиции с религиозна тематика (сред тях е знаменитата картина “Почивка по време на бягството в Египет", 1504 г.). От 1504 г. е придворен художник на Фридрих Саксонски (Мъдри), с когото прави пътуване до Божи гроб (продължило ок. 10 год.). Поддържа приятелски връзки с големия реформатор Мартин Лутер, рисува многократно негови портрети. През 1510 г. Кранах фигурира в списъците на Витенберг като най-богатия гражданин, а през 1537 г. става кмет. Негови произведения са “Съдът на Парис", “Старият любовник", “Венера с Амур" и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;