На тази дата през 2011 г. Беларус отменя ограниченията по курсообразуването на националната валута, а пре1999 г. Кирибати, Науру и Тонга се присъединяват към Организацията на обединените нации

2015 г.

Великобритания назначава Ричард Харингтън за министър на бежанците.

2015 г.

След месеци на вътрешни партийни битки в управляващата Либерална партия на Австралия Тони Абът отстъпва поста министър-председател на Малкълм Търнбул.

2014 г.

Над 400 човека загиват от наводнения в Индия и Пакистан.

2014 г.

В Швеция се провеждат парламентарни избори. Победа удържа Социалдемократическата партия на Швеция. Лявоцентристкият блок на социалдемократите, Зелените и Лявата партия получава 43.7% от гласовете, управлявалата десетилетие дясноцентристка коалиция на министър-председателя Фредрик Райнфелд взима 39.3%, крайнодясната и антиимигрантска партия Шведски демократи взима 13% - два пъти повече спрямо вота от 2010 г., когато за пръв път влизат в парламента като третата по големина партия в страната.

2011 г.

Беларус отменя ограниченията по курсообразуването на националната валута.

2006 г.

Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души.

Според данни на регионалното правителство само трима души са пострадали при инцидента.

2006 г.

Всички министри в кабинета, който управлява Палестинската автономия, подават оставките си, по разпореждане на премиера Исмаил Хания.

1999 г.

Кирибати, Науру и Тонга се присъединяват към Организацията на обединените нации.

1977 г.

В периода 13 - 14 септември партийният и държавен ръководител на Германската демократични република Ерих Хонекер е на посещение в България. По време на посещението е подписана спогодба за научно и културно сътрудничество и са утвърдени насоките за икономическата интеграция между двете страни след 1980 г. На 14 септември е подписан вторият договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между България и Германската демократични република, който издига на ново, качествено и по-високо равнище дружбата и сътрудничеството между двете страни. Той е естествено продължение и развитие на съюзния договор от 1967 г. Предвижда по-нататъшното разширяване и укрепване на двустранното научно-техническо сътрудничество, дългосрочно координиране и съгласуване на народностопанските планове, гарантиране на неприкосновеността на териториалната им цялост и пр. Сключен е за срок от 25 г.

1975 г.

Картината на Рембранд "Нощна стража" е нарязана с кухненски нож в Амстердам от безработен учител.

1960 г.

Приключва срещата в Багдад на Иран, Ирак, Кувейт и Саудитска Арабия – страни-производителки на петрол, на която те създават организацията ОПЕК. Целта на ОПЕК е страните-членки да защитават общите си интереси в добива и продажбата на суров нефт.

1939 г.

VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер.

1933 г.

В периода 14 - 20 септември се провежда контрапроцес в Лондон, който доказва по безспорен начин невинността на обвинените българи в Лайпцигския процес и издава "Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхстага и Хитлеровия терор".

“Лайпцигският процес" е съдебен процес, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Като обвиняеми са изправени Е. Торглер - председател на комунистическата фракция в Райхстага, и трима българи - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Заседанията започват на 21 септември 1933 г. и приключват на 23 декември 1933 г. Четиримата обвиняеми са оправдани от германския съд. Поради отказа на българското правителство да разреши на Георги Димитров и неговите другари да се завърнат в България СССР им предоставя свое гражданство и ги приема в своята държава. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

1933 г.

Подписва се гръцко-турски пакт за гаранция на границите, насочен против България. През октомври се подписва подобен договор между Турция и Румъния, а през ноември - между Турция и Югославия.

1922 г.

Обявено е създаването на Федерация на запасните офицери и подофицери.

1911 г.

В Киевския театър се извършва атентат срещу руския премиер Пьотър Столипин – автор на едни от най-значимите реформи в страната от началото на века. Той е смъртно ранен и 4 дни по-късно умира.

1886 г.

Американецът Джордж Андерсън патентова лентата за пишещата машина.

1869 г.

От името на Скопска епархия се подават прошения до мютесарифа в Скопие, до валията в Призрен и до великия везир в Цариград, с които се заявява, че епархията се отказва от Патриаршията и признава българската църква в Цариград.

1867 г.

Излиза първото издание на “Капиталът" на Карл Маркс.

Карл Маркс е германски философ-материалист. Създател на т. нар. диалектически и исторически материализъм. Основното му икономическо произведение “Капиталът" е в три тома и под редакцията на Фр. Енгелс. Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Карл Маркс открива източника на капитала - принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталовото производство и присвояване от собствениците.

1843 г.

Браилската полиция разкрива група българи, подготвящи Третия браилски бунт.

Браилските бунтове се състоят в периода 1841 г. – 1843 г. Те са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго. Ръководният им център е в Браила.

Начело на Третият браилски бунт в ръководния център застава българинът А. Дешев. По същото време в други градове на Румъния развиват дейност П. Иванович, капитан Ст. Радович, Н. Филиповски (капитан дядо Никола) и др. Четниците трябва да се съсредоточат в Браила и да преминат р. Дунав на българския бряг. Румънските власти узнават и вземат мерки за осуетяването на бунта още преди неговото започване. През септември 1943 г. организаторите на акцията са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния.

1829 г.

Подписва се Одринският мирен договор, по силата на който след Руско-турската война (1828-1829 г.) Сърбия и Гърция получават автономен статут (през 1830 г. със съгласието на Англия, Франция и Русия Гърция получава независимост). Разширява се самоуправлението на дунавските княжества (Влашко и Молдова). Границата между Русия и Турция се запазва (по р. Прут), като териториалните придобивки на Петербург се ограничават до делтата на р. Дунав и до бреговата линия от Анапа до Поти. Въпреки че българският въпрос не се третира в Одринския договор, мирният договор променя статуквото на Балканите и създава реални предпоставки за стопански подем в българските земи, които придобиват стратегическо значение за Високата порта.

1812 г.

Армията на Наполеон влиза в Москва без бой. Градът е подпален от отстъпващите руснаци и гори в продължение на шест дни.

1752 г.

Англия и колониите й възприемат Григорианския календар, като грешката между него и Юлианския календар е поправена с премахването на 11 дни.

Григорианският календар е летоброене, въведено в 1582 г. от папа Григорий ХIII за съгласуване на гражданската година със слънчевата (възприето у нас през 1916 г.). Известен е и като “нов стил".

На тази дата умират: 



1964 г.

Умира руският писател Василий Семьонович Гросман (1905 - 1964). Роден е на 12 декември 1905 г. в Бердичев. През Втората световна война (1941 - 1945) е военен кореспондент на "Красная звезда" и публикува серия очерци на военна тематика. Автор на сборници с разкази: "Щастие" (1935), "Четири дни" (1936), "Разкази" (1936), "Живот" (1943) и др.; Повести: "Глюкауф" (1934), "Безсмъртен народ" (1942); Романи: "Степан Калчугин" (в 4 части, 1937 - 1940), "За справедливото дело" (1952); Публицистични книги: "Направление на главния удар" (1942), "Треблинският ад" (1944), "Сталинград" (1943); на пиесата "Ако вярваме на питагорейците" (1946) и др.

1927 г.

Умира Айседора Дънкан - американска балерина; една от първите съвременни танцьорки, които се противопоставят на класическата балетна школа със свободния си пластичен танц.

Родена е на 27 май 1877 г. в Сан Франциско. Дебютира през 1903 г. в Будапеща. С танцовото си изкуство отстоява идеята за общодостъпност на танца и всеобщото художествено възпитание на децата. В творческите си търсения се опира на образците на древногръцкото пластично изкуство. Отказва се от условните пози и жестове, използва естествени, изразителни движения. Традиционния балетен костюм заменя със свободна туника, танцува боса. Според Айседора Дънкан движенията в танца са обусловени от "вътрешен импулс". В концертните си изпълнения тя използва класическа симфонична музика и пиеси за пиано, илюстрира танците си с произведения на Бетховен, Чайковски и др. Танцът й е близък до пантомимата, състои се от елементи на ходенето, бягане на "полупалци", изразителни жестове. Айседора Дънкан не оставя система, която да удовлетвори изискванията на професионалното хореографско изкуство. Основаните от нея школи в Германия (1904 г.), Франция (1912 г.) и САЩ (1915 г.) съществуват твърде кратко. Гастролира из цяла Европа. От 1921 г. до 1924 г. живее в СССР.

1901 г.

Умира Уилям Маккинли – американски политик, 25-и президент на САЩ (1897-1901 г.), представител на Републиканската партия.

Роден е на 29 януари 1843 г. в Найлз, Охайо, Бъфало, щата Ню Йорк. В Американския конгрес е от 1877 г., губернатор на щат Охайо от 1891 г. (два мандата). През 1896 г. печели президентските избори, като нанася поражение на Уйлям Дж. Брайън. Правителството му започва Испано-американската война (1898 г.), а през 1899 г. провъзгласява доктрината на открити врати за Китай. На 6 септември 1901 г. е ранен от терорист в Бъфало, Ню Йорк.

1860 г.

Умира Милош І Обренович – сръбски княз. Роден е на 7 март 1780 г. Издейства от султана административна автономия за Сърбия. През 1817 г., след като убива съперника си Кара Георги и изпраща главата му на белградския паша, местните князе, митрополитът и няколко архимандрита го провъзгласяват за върховен княз на Сърбия. През 1839 г. абдикира в полза на сина си Милан.

1852 г.

Умира Артър Уелсли Уелингтън – английски пълководец, държавник, дипломат, фелдмаршал (1813 г.). Той е роден на 1 май 1769 г. в Дъблин. Учи в Итън и във Военното училище в Анже (Франция). Започва военната си кариера в английските войски в Холандия, участва в антифренските походи през 1794-1795 г. От 1796 г. е в Индия, където командва английските войски при завоюването на Майсур-маратхските княжества. Завръща се във Великобритания през 1805 г. В периода 1807-1808 г. е държавен секретар по въпросите за Ирландия. От 1808 г. до 1813 г. командва съюзните войски във войната срещу Наполеон I на Пиренейския полуостров. През 1814 г. е назначен за английски посланик в Париж; получава титлата херцог. През 1815 г. командва англо-холандската армия в решаващото сражение срещу Наполеон на Ватерло. Участва в работата на Виенския конгрес (1814-1815 г.). Оглавява окупационните войски във Франция (1815-1818 г.). Представител е на Англия на конгресите на Свещения съюз в Аахен (1818 г.) и Верона (1822 г.). В периода 1828-1830 г. е министър – председател на Великобритания. Обявява се срещу провеждането на парламентарни реформи, което допринася за падането на кабинета. От 1834 г. до 1835 г. е министър на външните работи, а в периода 1841-1846 г. е министър без портфейл.

1851 г.

Умира Джеймс Фенимор Купър - американски писател, признат за баща на американския “уестърн". Роден е на 15 септември 1789 г. в Бърлингтън, Ню Джърси. Учи 3 години в Йейл и служи в бреговата флота по Великите езера. Отдава се на писателски труд след женитбата си. По-известни произведения: “Предпазливост" (1820 г.), “Разузнавачът" (1821 г.), “Пионерите" (1823 г.), “Следотърсачът" (1840 г.) и др. Автор е на 33 романа, няколко тома социален коментар и критика, пътеписи, “История на флотата".

2011 г.

Умира Рудолф Лудвиг Мьосбауер, немски физик и Нобелов лауреат за физика.

Роден е на 31 януари 1929 г. в Мюнхен, Германия. Заедно с американеца Роберт Хофщетер през 1961 г. получава Нобелова награда за физика, присъдена за откритието на ефекта на Мьосбауер.

1523 г.

Умира папа Адриан VІ (светско име Адриан Дедел) – римски папа (1522-1523 г.); единственият папа холандец.

Роден е на 2 март 1459 г. Професор е по теология, след това е ректор на Лувенския университет. От 1507 г. е възпитател на бъдещия император Карл V. От 1516 г. е епископ на Тортоза; през 1516 г. папа Лъв Х го назначава за инквизитор на Арагон и Навара. Кардинал е от 1517 г. След като заема папския престол, започва борба срещу Реформацията; провежда реформи в Римската курия; помирява император Карл V и френския крал Франсоа I, като ги обединява за общ кръстоносен поход срещу турците.

407 г.

Умира Свети Йоан Златоуст – вселенски патриарх (от 398 г.), идеолог на Православната църква. Роден е приблизително 344/354 г. в Антиохия. Получава образование в школата на езическия ретор Ливаний в Антиохия. Блестящ оратор, автор на много проповеди, панегерици, псалми, коментарии към Библията. В проповедите си рисува обществения и религиозен живот на своето време. Обявява се против военното могъщество на готите в Константинопол и против арианската ерес. Помага за изгонването на готите от Константинопол (400 г.). Критикува пороците на висшите обществени слоеве - разкоша на императорския двор, разврата на висшето духовенство, нарушаването на изискванията на християнската религия и др. Това предизвиква недоволството на константинополското правителство срещу него. Низвергнат от патриаршеския престол (403 г.), след това върнат, отново низвергнат (404 г.) и заточен в Кукус (Мала Азия). Канонизиран от Православната църква за светец.

На тази дата е роден: 

1769 г.

Роден е Александър фон Хумболт - германски естествоизпитател, географ и пътешественик. Член е на Берлинската Академия на науките (от 1800 г.). От 1787 г. до 1792 г. учи икономика и право в университетите във Франкфурт на Одер и Гьотинген, в Хамбургската търговска и Фрайбургската академии. През 1790 г. заедно с Г. Форстер пътешества из Франция, Нидерландия и Англия. Първият му научен труд, написан от позициите на господстващия тогава нептунизъм, е посветен на базалтите (1790 г.). От 1792 г. до 1795 г. служи в Пруското минно ведомство. Публикува ботанико-физиологическото изследване “Подземната флора на Фрайберг" (1793 г.), а опитите си над дразнимостта на нервните и мускулните влакна описва в монография (1797 г.). От 1799 г. до 1804 г. заедно с френския ботаник Е. Бонплан пътешества из Централна и Южна Америка. Завръща се в Европа с богата колекция, която обработва повече от 20 години в Париж заедно с други видни учени. От 1807 г. до 1834 г. публикува 30-томното си изследване “Пътешествие в равноденстващите области на Новия свят – 1799 г. – 1804 г.", 16 тома от което представляват описания на растения, 5 тома - астрономо-геодезични и картографични материали, а останалата част - зоология, сравнителна анатомия, описания на пътешествията и др. По материали от експедициите публикува редица други изследвания, между които “Картини от природата" (1808 г.). През 1827 г. отива в Берлин, където изпълнява длъжността камерхер и съветник на пруския крал. През 1829 г. пътешества из Русия - Урал, Алтай и Каспийско море. Природата на Азия разглежда във “Фрагменти по геология и климатология на Азия" (т. 1-2, 1831 г.) и “Централна Азия" (т. 1-3, 1843 г.). Като изхожда от общите принципи и прилагайки сравнителния метод, Хумболт създава физическата география. Кръгът на научните му интереси е толкова широк, че съвременниците му го наричат “Аристотел на ХIХ век". Свързан е с тясна дружба и научни интереси с Гьоте, Шилер, Лаплас, Араго, Л. Бух, Ф. Литке, Н. Лобачевски, В. Я. Струве и др. Неговото име носят редица географски обекти, между които хребети в Централна Азия и Северна Америка, планините на остров Нова Каледония, ледник в северозападна Гренландия, река и няколко населени пункта в Северна Америка, минерал и кратер на Луната. Името на братя Хумболт носи и Берлинският университет. Умира на 6 май 1859 г. в Берлин.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;