През 1877 г. в хода на Руско-турската война генерал Михаил Скобелев и командваните от него части овладяват два от турските редути, но вечерта са принудени да се оттеглят към втория гребен на Зелените хълмове. На същата дата през 1916 г. – по време на Първата световна война Българската армия освобождава Кавала. На тази дата през 1924 г. започва тържественият ритуал по освещаване на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София. 



2014 г.

Президентът на Република България награждава режисьорът проф. Красимир Спасов с отличието "Златен век“ – печат на Симеон Велики.

2001 г.

Тридесет и деветото Народно събрание приема декларация срещу тероризма.

Съгласно декларацията България заявява позицията си за категорично и последователно осъждане и противодействие на всички форми на тероризъм.

1983 г.

В София започва Първият международен конгрес на асоциираните училища на ЮНЕСКО.

1953 г.

Българското правителство отправя официално предложение до гръцкото правителство за възстановяване на дипломатическите отношения между България и Гърция. Предложението е направено чрез генералния секретар на ООН. Гръцката страна отговаря положително и през ноември 1953 г. в Париж започват преговори по този въпрос между посланиците на двете страни.

Дипломатическите отношения са установени на 9 септември 1880 г. От 12 юли 1964 г. мисиите са издигнати в ранг на посолства.

1947 г.

Открита е първата международна въздушна линия София-Будапеща.

1944 г.

Издадено е постановление на Министерския съвет за задържане на всички министри от кабинетите през периода от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г.; на всички народни представители от 25-о ОНС, които одобряват политиката на тези кабинети; на военни.

БРП (к) формира своето легално ръководство след консултации с Георги Димитров.Определен е временен (до свикването на пленум на ЦК) състав на Политбюро на ЦК. В него са включени: Трайчо Костов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Георги Дамянов и Петко Кунин. По настояване на Георги Димитров за първи (политически) секретар на ЦК на БРП (к) е определен Трайчо Костов.

1941 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.), на 12 и 13 септември, са извършени нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица.

1936 г.

За първи път след 20-годишно прекъсване български архиерей служи в катедралата "Св. Климент" в Охрид, а на 14 септември – и в църквата на манастира "Св. Наум".

1928 г.

Назначено е ново правителство начело с Андрей Ляпчев.

През годините заема различни постове: министър на търговията и земеделието (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.), министър на финансите (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.). От 21 юни до 28 ноември 1918 г. възглавява Министерството на финансите, като от 17 октомври до 28 ноември 1918 г. управлява Министерство на земеделието и държавните имоти. В кабинета на Т. Теодоров (28 ноември 1918 г. – 7 май 1919 г.) е първото цивилно лице, което заема поста военен министър в България. След неуспеха на акцията на Конституционния блок срещу управлението на БЗНС (17 септември 1922 г.) е арестуван и хвърлен в затвора, за да бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа. Поради влошено здравословно състояние е освободен и държан под домашен арест. На 10 август 1923 г. влиза в образувания Демократически сговор. След напускането на Демократическия сговор от Александър Малинов и Никола Мушанов отказва да се върне във възстановената от тях Демократическа партия и остава в Демократическия сговор. В периода от 4 януари 1926 г. до 21 юни 1931 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве. През месец май 1932 г. при разцеплението на Демократическия сговор застава начело на едното му крило, но поради тежко заболяване практически не се занимава с активна политическа дейност. Андрей Ляпчев умира на 8 ноември 1933 г.

1927 г.

Подадено е писмо до Съвета на Обществото на народите за отпускане на външен заем на България за икономическо стабилизиране на страната.

1925 г.

Цар Борис III връчва бойно знаме на Военното училище.

Военното училище е първото военно учебно заведение в страната за подготовка на офицерски кадри за българската армия. Открито е на 28 ноември 1878 г. в София с помощта на Временното руско управление в страната. Първоначално срокът на обучение в него е едногодишен, но по-късно се увеличава на 5 години. Военното училище съществува до април 1912 г., когато е създадена Военната академия.

1924 г.

В Горна Джумая съмишленици на Иван Михайлов разстрелват Алеко Василев, Арсений Йовков и група привърженици на Илинденската организация. Оцелява водачът на организацията Георги Занков.

Те са разстреляни заради смъртта на Тодор Александров, който е убит на 31 август 1924 г. в Пирин на път за провеждането на конгрес на Серския революционен окръг. Наказателната акция срещу заговорниците е ръководена лично от Иван Михайлов и е проведена светкавично. Остава ненаказан само главният виновник за убийството на Тодор Александров – Александър Протогеров.

Започва тържествения ритуал по освещаване на храм-паметникът "Св. Александър Невски" в София, продължил до 14 септември.

Храм-паметникът “Св. Александър Невски" в София е най-големият православен храм на Балканския полуостров. Построен е в знак на признателност към руския народ за освобождението на България от османско владичество. Основният камък на храма е положен на 19 февруари 1882 г. и носи името на руския княз Александър Невски. Строителството е извършено в периода 1904-1912 г. по проект на А. Н. Померанцев в сътрудничество на руски и български архитекти. Заема площ от 2600 кв. м. На куполите има 12 камбани, най-голямата от които с диаметър на отвора 3 м и тежи повече от 11 т, а под храма се намира обширна крипта с около 200 гробници. Храмът “Св. Александър Невски" е изографисан от български и руски живописци, сред които А. А. Киселов, В. М. Васнецов, Иван Мърквичка, А. Митов и др.

1923 г.

Властите извършват обиски в клубове на БКП, разпускат контролираните от нея общински съвети и арестуват около 2500 партийни функционери. В отговор ЦК на БКП около Васил Коларов и Георги Димитров обявява обща политическа стачка, отменена от Тодор Луканов.

1920 г.

Проведена е конференция на левите социалдемократи в Шумен начело с Георги Бакалов. На нея те се отделят от БРСДП (об.).

1916 г.

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) българската армия овладява Кавала (Гърция).

1913 г.

ВМОРО вдига въстание в Охридско, Стружко и Дебърско. Четите на Христо Чернопеев и Павел Христов разгромяват сръбските окупационни части и освобождават Охрид.

Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война от 1913 г. Най-напред е освободен Дебър от обединени български и албански чети начело с П. Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Сръбските войски и администрация са прогонени от Струга като освобождават Охрид. Въстанието внася безпокойство в Белград и за да не се разрасне, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Пред многобройният и по-добре въоръжен противник въстаниците са принудени да отстъпят заетите градове и села.

Живеещото в тях българско и албанско население е подложено на терор от страна на сръбските власти. Дебър е разрушен от сърбите, а Охрид е реокупиран.

1877 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) командваните от генерал Михаил Скобелев части овладяват два от турските редути, но вечерта са принудени да се оттеглят към втория гребен на Зелените хълмове. Третата атака срещу Плевен завършва без успех. Руските загуби възлизат на 12 814 души, а румънските - на 3000 души.

Михаил Дмитриевич Скобелев е роден на 17 септември 1843 г. в Санкт Петербург. Той e руски военачалник, генерал от пехотата. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.). По време на втория щурм на Плевен (30 юли 1877 г.) командва казашка бригада. За победата при Ловеч от 3 септември 1877 г.е произведен в генерал-лейтенант. По време на третия щурм на Плевен (11-12 септември 1877 г.) успешно превзема редутите в южната част на Плевен, но не получава подкрепления и отстъпва. След това става командир на 16 дивизия и с нея осъществява трудния зимен преход през Стара планина. В сражението при Шейново (27-28 декември 1877 г.- 8-9 януари 1878 г.) осигурява разгрома на турската армия. Като командир на авангарда на руската армия превзема Одрин и през февруари 1878 г. - Сан Стефано.

На тази дата умират:

1877 г.

Умира Киро Димитров Попов – български революционер, участник в националното-освободително движение. Завършва класно училище при даскал Б. Петков и медицина в Букурещ, където попада в средите на българската революционна емиграция. Сближава се с Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. Известно време работи като лекар, след това се връща в България. През пролетта на 1870 г. е назначен за градски лекар в Карлово. Член е на местния революционен комитет. Близка дружба го свързва с Васил Левски, който намира сигурно убежище в дома му. Киро Попов открива първата аптека в Карлово. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е арестуван и откаран в Пловдив. Осъден и обесен близо до Караул хан в града.

На тази дата са родени:

1937 г.

Роден е Вълчо Камарашев – български актьор. Участва в многобройни филмови продукции: “Изпит" (1971 г.), “Тримата от запаса" (1971 г.), “И дойде денят" (1973 г.), “Като песен" (1973 г.), “На чисто" (1974 г.), “Зарево над Драва" (1974 г.), “Вилна зона" (1975 г.), “Осъдени души" (1975 г.), “Бой последен" (1976 г.), “Авантаж" (1977 г.), “Служебно положение - ординарец" (1978 г.), “Записки по българските въстания" (тв, 1978 г.), “Трампа" (1978 г.), “Моите непознати" (тв, 1978 г.), “Войната на таралежите" (тв, 1979 г.), “Бумеранг" (1979 г.), “Сами сред вълци" (1979 г.), “Всичко е любов" (1979 г.), “Милионите на Привалов" (тв, 1983 г.), “Човек не съм убивал" (1983 г.), “Дело 205/1913" (1984 г.), “Златната река" (1984 г.), “Издирва се …" (1984 г.), “Те надделяха" (1986 г.), “Денят на владетелите" (1986 г.), “Мера според мера" (1981 г., тв вариант 1988 г.), “Жребият" (1993 г.), “Големите игри" (тв сериал, 1999 г.). Театрални роли: “Руска народна поща" (2000 г.), “Последни луни" (2001 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";