Дара – известна със своята енергия, провокация и непримирим дух, певицата разкрива страни от себе си извън сцената - в първото си телевизионно интервю, след като се омъжи за съпруга си Ервин. Въпреки, че бракът е нещо, което никога не си е представяла за себе си, тя не скрива, че човекът до нея успява да лекува и да ѝ носи комфорта, който е търсила.

"Като дете на разведени родители си казвах, значи тия приказки за принцеси и принцове не са верни и ми трябваше доста дълго време докато успея да излекувам тази рана в себе си", споделя певицата пред NOVA.

Още от мига, в който го среща, тя усеща, че това е мъжът за нея. А с него се чувства наистина себе си и преоткрива своята "женска енергия".

"Успях да се отпусна в неговите ръце и да се почувствам защитена. Да не искам да се защитавам сама. Да пусна контрола, който така толкова много исках да имам в взаимоотношенията", разкрива още Дара.

А опитът ѝ в тази връзка успява да заличи дори убеждението от детството ѝ, че двама души няма как да бъдат щастливи заедно.

Двамата си казват, че никога няма да губят пътя един към друг и пренасят тези обещания и пред олтара.

"Бях много нетърпелива, подскачаща пружинка, навита, готова, чакаща с нетърпение да кажа "да", разказва с усмивка певицата. "Исках да бъда със семейство и с приятелите ми, да им кажа колко много обичам този мъж, да няма прекалена помпозност", допълва още тя.

Като сватбен подарък, на съпруга си Ервин Дара посвещава и една от песните си в предстоящия ѝ албум – “ADHD". Заглавието избира, след като самата тя открива, че има "модерната болест".

ADHD, наричан още Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, е неврологично разстройство, което се характеризира с невнимание или хиперактивност.

“Aко има пуснат климатик, звъни телефон и ти ми казваш нещо, тотално ще ми спре тока - целия ми този хаос се оказа, че е ADHD", разкрива Дара.

Един от основните симптоми на психическото разстройство е срещането на трудности при концентрация, лесна загуба на фокус и търпение. Именно затова Дара избира да кръсти така и албума си, който определя като точно такова хиперактивно "прескачане" между стиловете.

"Той ми позволи безхаберно да скачам от един стил в друг без да си, да правя това, което ми харесва и искам да го направя", казва още тя и допълва - "Албумът се казва по този начин не толкова заради синдрома, а заради това, че в музикален план аз съм толкова много различни неща, че не искам да се определям само с едно."

Иска и да си дава подобна свобода по-често и да влага личния си хаос и в творчеството си.

"Когато се появи спонтанното ми аз то започва да подскача в стаята като едно дете и тогава се раждат много готини проекти. Тогава се прави изкуство", заключва певицата.